Брус Уилис с деменция, вече не е способен на вербална

Брус Уилис с деменция, към този момент не е кадърен на вербална връзка.

Честно казано, не ме интересува Брус Уилис, не ми е никакъв и за него има кой да се погрижи. Пиша това като едно увещание, че съвсем всички нас ни чака някое огромно страдалчество и болежка, дали ще го преживеем непосредствено или косвено посредством родител, обичан човек или (не дай Боже) дете.

А някои от четящите несъмнено са го претърпели или го претърпяват сега.

Това не е за деморализиране и боязън, а тъкмо за противоположното. За повече изясненост и за повече вероятност върху живота. Като противоотрова на всички ежедневни страхове, съмнения, позор и яд, които ни наподобяват толкоз огромни, страшни и сложни за превъзмогване. Това е по този начин, единствено тъй като губим вероятност, оставяме се на момента да ни погълне и да ни затвори в него, и по този начин да ни подлъже, че страхът, срамът и гневът са толкоз непреодолими и огромни.

А когато имаме по-голяма вероятност и ги сравним с в действителност значимите неща в живота, в това число тези доста мъчителни и неизбежни премеждия, разбираме в действителност какъв брой дребни, оскъдни и ефимерни са тези наши негативни страсти, и по какъв начин подло ден след ден ни залъгват, че са огромни и страшни.

Мисля, че това постоянно да си припомняш за неизбежната гибел и премеждия няма да те направи по-слаб и нерешителен, а тъкмо противоположното - по-смел и мощен. Точно отводът да мислим за тия неща, опитът да ги изтрием от съзнанието и самоупойката на всекидневието са нещата, които ни вършат по-слаби и страхливи.