Врабчетата у нас си отиват: Тревожна статистика
Броят на врабчетата в България е намалял с към 50% за последните 20 години. Тревожните данни са на Българското сдружение за отбрана на птиците, представени от bTV. Дружеството за отбрана на птиците започва следващата си акция за броене на едни от най-разпознаваемите градски птици.
Инициативата " Ние броим врабчетата " стартира обичайно към Световния ден на врабчето и има за цел освен да събере данни, само че и да притегли вниманието към изгубването на елементарните типове птици, изключително в огромните градове.
" Основната цел е осведомителна - да накараме хората да се замислят какво се случва с природата към нас и да се включат интензивно посредством така наречен citizen science " , изясни Димитър Гардинаров от сдружението.
30% по-малко врабчета у нас за последните 10 години
Заради презастрояването, мръсния въздух и високите равнища на шума
Всеки искащ може да стане част от преброяването, като следи птиците към себе си и вкара данните посредством приложението Smart Birds или на уеб страницата на организацията.
Според специалистите, аргументите за изгубването на врабчетата са сложни . Основният проблем е неналичието на задоволително храна. По време на размножителния интервал птиците се хранят с инсекти и техните ларви, които в градска среда все по-често изчезват.
" Пръскането против кърлежи и комари, намаляването на зелените площи и цветята в градовете мощно лимитират хранителната им база ", показва Гардинаров.
Друг сериозен фактор е модерното строителство. Санираните здания и стъклените фасади не оферират задоволително места за гнездене, каквито преди са били дребните ниши и отвори по старите здания.
В България се срещат няколко типа врабчета - домашно, полско, испанско, италианско, както и по-рядкото скално врабче. Най-разпространено в градовете остава домашното врабче, само че точно неговата популация понижава най-силно.
Кампанията тази година ще се организира на 18 април сред 9 и 12 часа. Всеки участник би трябвало да отдели единствено 10 минути, с цел да преброи врабчетата към себе си и да вкара резултатите онлайн.
Няма възрастови ограничавания за присъединяване. Целта е хората освен да оказват помощ на науката, само че и да се свържат още веднъж с природата - да си спомнят по какъв начин в миналото врабчетата са били на всички места и да предадат това познание на по-младите.
Важно е да се вкарват и така наречен " нулеви данни " - случаи, в които не са видяни врабчета. Именно те оказват помощ на учените да проследят действителните трендове и да създадат по-точни разбори за положението на популацията.
От сдружението акцентират, че въпреки врабчетата да наподобяват елементарни, тяхното изгубване е сериозен знак за проблеми в градската екосистема.
И предизвестието е ясно - в случай че не обърнем внимание в точния момент, тези в миналото повсеместни птици могат да се трансфорат в рядка панорама даже в българските градове.
Инициативата " Ние броим врабчетата " стартира обичайно към Световния ден на врабчето и има за цел освен да събере данни, само че и да притегли вниманието към изгубването на елементарните типове птици, изключително в огромните градове.
" Основната цел е осведомителна - да накараме хората да се замислят какво се случва с природата към нас и да се включат интензивно посредством така наречен citizen science " , изясни Димитър Гардинаров от сдружението.
30% по-малко врабчета у нас за последните 10 години
Заради презастрояването, мръсния въздух и високите равнища на шума
Всеки искащ може да стане част от преброяването, като следи птиците към себе си и вкара данните посредством приложението Smart Birds или на уеб страницата на организацията.
Според специалистите, аргументите за изгубването на врабчетата са сложни . Основният проблем е неналичието на задоволително храна. По време на размножителния интервал птиците се хранят с инсекти и техните ларви, които в градска среда все по-често изчезват.
" Пръскането против кърлежи и комари, намаляването на зелените площи и цветята в градовете мощно лимитират хранителната им база ", показва Гардинаров.
Друг сериозен фактор е модерното строителство. Санираните здания и стъклените фасади не оферират задоволително места за гнездене, каквито преди са били дребните ниши и отвори по старите здания.
В България се срещат няколко типа врабчета - домашно, полско, испанско, италианско, както и по-рядкото скално врабче. Най-разпространено в градовете остава домашното врабче, само че точно неговата популация понижава най-силно.
Кампанията тази година ще се организира на 18 април сред 9 и 12 часа. Всеки участник би трябвало да отдели единствено 10 минути, с цел да преброи врабчетата към себе си и да вкара резултатите онлайн.
Няма възрастови ограничавания за присъединяване. Целта е хората освен да оказват помощ на науката, само че и да се свържат още веднъж с природата - да си спомнят по какъв начин в миналото врабчетата са били на всички места и да предадат това познание на по-младите.
Важно е да се вкарват и така наречен " нулеви данни " - случаи, в които не са видяни врабчета. Именно те оказват помощ на учените да проследят действителните трендове и да създадат по-точни разбори за положението на популацията.
От сдружението акцентират, че въпреки врабчетата да наподобяват елементарни, тяхното изгубване е сериозен знак за проблеми в градската екосистема.
И предизвестието е ясно - в случай че не обърнем внимание в точния момент, тези в миналото повсеместни птици могат да се трансфорат в рядка панорама даже в българските градове.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ