Броят на студентите у нас през 2017 г. е с

...
Броят на студентите у нас през 2017 г. е с
Коментари Харесай

Държавата спира парите за обучение на студенти по икономика

Броят на студентите у нас през 2017 година е с 10% по-малък, в сравнение с през 2013 година. Това излиза наяве от данните в рейтинговата система на университетите, чието най-ново издание бе показано през вчерашния ден в МОН след актуализация от "Отворено общество " и "Сирма солюшънс ".

Заради намалелия банкет през идната година няма да има държавно финансиране тук-там за първокурсници в 15 професионални посоки (т.е. няма да има държавна поръчка за тях) в някои университети, разгласи министър Красимир Вълчев.

Сред направленията са стопанска система, администрация и ръководство, както и туризъм, а измежду висшите учебни заведения - Шуменският университет, Бургаският университет "Проф. доктор Асен Златаров " и Техническият университет в Габрово.

Вълчев не посочи кои са останалите посоки и висши учебни заведения. Проектът за изменение на съответното разпореждане на Министерски съвет, който би дал изясненост, още не е оповестен.

Рейтингът обаче демонстрира, че най-слабо представилите се висши учебни заведения в образованието по направление стопанска система са Технически университет - Габрово и Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг - София (с краен резултат 34 при оптимален 100). Те заемат последното 19-о място измежду университетите, които организират образование по това направление. 18-о е Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система в Пловдив (36). Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите - Пловдив има единствено точка повече - 37, и заема 17-ата позиция, а Бургаският университет "Проф. доктор Асен Златаров " е 16-и с 39 точки. Непосредствено преди него е Шуменският университет "Епископ Константин Преславски ". Той е 15-и с 40 точки. 14-ото място разделят Европейско висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт - Пловдив и Висше учебно заведение по мениджмънт - Варна (40 точки).

№1 и №2 тук са надлежно Американският университет (69 т.) и Софийският университет (64 т.).

В другото посочено от министъра направление - администрация и ръководство - Американският университет и Софийският университет разделят първото място с по 64 точки, а последни са:

18. Колеж по туризъм - Благоевград - 27 т.

17. Висше учебно заведение по агробизнес и развиване на районите - Пловдив - 35 т.

16. Висше учебно заведение по сигурност и стопанска система - 39 т.

16. Аграрен университет - Пловдив - 39 т.

15. Технически университет - Габрово - 40 т.

14. Европейско висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт - Пловдив - 41 т.

13. Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи - София - 42 т.

13. Висше учебно заведение по мениджмънт - 42 т.

12. Югозападен университет "Неофит Рилски " - Благоевград - 44 т.

12. Университет "Проф. доктор Асен Златаров " - Бургас - 44 т.

В тези две посоки има и сериозен отлив на студенти, демонстрират данните. В най-масовото - стопанска система - те са намалели от 60 535 на 47 131 от 2013-а до 2017 година, или с над 22%. В администрация и ръководство те са били 27 663 през 2013 година и 20 133 през 2017-а, т.е. с над 27% по-малко.

По отношение на туризма безспорният водач е Софийският университет с 55 точки, с 10 повече от втория - Икономически университет - Варна. От 9-те висши учебни заведения със специалности в това направление последното място е за Колеж по туризъм - Благоевград - 24 т. Осмата позиция разделят Шуменски университет "Епископ Константин Преславски " и Висше учебно заведение по мениджмънт (Варна) с по 33 точки. Седми е Пловдивски университет "Паисий Хилендарски " с 35 т. На шесто място е Аграрен университет - Пловдив (39). С точка повече петото място заема Университет "Проф. доктор Асен Златаров " - Бургас.

Данните за безработицата измежду висшистите не показват трите посоки в по-добра светлина - процентите им са над междинния за всички посоки (2.91%). Сред висшистите, приключили туризъм, безработицата е 3.72%, при администрация и ръководство - 3.34%, а при стопанска система - 3.26%.

Както и през последните години, най-лошо е ситуацията по този индикатор измежду приключилите вяра и теология - 4.29%, и обществени действия - 4.12%. Отново не е изненада кои посоки са с минимум безработни висшисти - военно дело (0.19%), медицина (0.30%), фармация (0.48%), стоматология (0.68%). В Топ 5 е още металургия с 1.25%, а незабавно по-късно - публично здраве (1.54%).

Не е изненадващо и кои са направленията, чиито ученици имат най-високия облагаем приход - информатика и компютърни науки (2 212.79 лева.), математика (1 963.82 лева.) и информационна и компютърна техника (1 698.56 лева.). Веднага след тях е публично здраве с 1 662.24 лева

Водещите университети в образованието по информатика са СУ (74 т. от 100 възможни), Американският университет и Нов български университет (по 63 т.) и Университетът по библиотекознание и осведомителни технологии (58 т.).

При математиката от четирите включени в класацията университети най-хубави са СУ и Технически университет - София.

ТУ-София е безспорният водач в образованието по информационна и компютърна техника със 71 точки. Втори е Технически университет - Варна със общ брой от 61 т. Нов български университет се подрежда на трето място с 57 т.

Паралелно с политиката за стесняване на предлагането в най-масовите, само че не изключително ефикасни посоки, ще се подтикват посоки с дефицит на фрагменти - към сегашните (информатика, компютърни науки, математика) ще се прибавят материали и материалознание, вяра и теология. Там следващата година приемът на студенти по държавна поръчка ще е безграничен.
Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР