Броят на подадените сигнали, постъпили в КНСБ, за нарушени трудови

Броят на подадените сигнали, постъпили в КНСБ, за нарушени трудови права през 2021 година пораства. През 2020 година служащите са алармирали за 1572 нарушавания, а през предходната година – за 2043. Най-много са сигналите за неизплащане на работни заплати – 27,5%, следвани от тези за нарушавания, свързани с работното време, почивките и отпуските – 22,8 на 100, за неспазване на осигурителни права са 17,7%, за проблеми със здравословните и безвредни условия на труд – 15,1%, с груповото трудово договаряне – 11 на 100, за нарушени синдикални права – 4 на 100. 1,8 % от всички недоволства са по отношение на потреблението на обществени мрежи от служащите и чиновниците. Това демонстрира Седмият отчет на КНСБ за нарушавания, свързани с използване правото на труд през 2021 година Данните в него, изводите и рекомендациите през днешния ден бяха показани от президента на конфедерацията Пламен Димитров и вицепрезидентите Тодор Капитанов и Огнян Атанасов. Анализът на постъпилите сигнали – посредством мобилното приложение на КНСБ VOX, до главните членове, районните структури и доверените юристи на конфедерацията, демонстрира, че за най-вече нарушавания са алармирали работещите в леката индустрия, следвана от секторите на услугите, търговията, опазването на здравето, образованието, туризма, държавната администрация и превоза. С максимален дял при разпределението по отношение на регионалните градове, от които са подадените сигналите за нарушавания, е област Пловдив (с 15%), като в топ 10 по най-вече подадени сигнали попадат още Велико Търново, Стара Загора, Габрово, Хасково, Смолян, София, Плевен, Добрич и Видин. Докладът включва и данните на ИА " Главна ревизия по труда ”, която през предходната година е направила 40 788 инспекции, при които са регистрирани 188 хиляди нарушавания. Това значи, че при всяка ревизия са установени минимум 4 нарушавания или другояче казано – на ден се записват 514, уточни Тодор Капитанов. Спорно е кой е най-нарушаваният закон в България – за придвижването по пътищата или Кодексът на труда, сподели той. Огнян Атанасов обърна внимание на нарушаванията, свързани с безвредните условия на труд. В тази категория най-вече от постъпилите в КНСБ сигнали са за работа при неподходящ микроклимат – 36%. Това значи, че не се съблюдават условията за работа при високи и ниски температури и не се обезпечават нужните условия. Предвид сегашния летен сезон той подсети, че не се позволява работа при над 28 градуса, в производството е възможно те да са с 3 до 5 градуса повече, само че не и над 33. С други думи – работата при над тази температура е рискова за здравето, при труд, който е навън, има очакван режим на отмора, изясни Атанасов. Висок е процентът и на подадените недоволства за неналичието и/или потреблението на некачествени персонални защитни средства. Напомням, че има смяна в наредбата за персоналните защитни средства и моля работодателите да я съблюдават. Ако не дават качествени защитни средства, има сертифициращ орган и всеки служащ може да направи инспекция, сподели още Огнян Атанасов.

В КНСБ през предходната година са постъпили сигнали и за наказания от работодателя поради потреблението на обществени мрежи, изложение на персонално мнение в тях, издание на статуси или даже поради харесване на фотография или издание на несъответствуваща такава.

Тодор Капитанов изясни, че при сигналите за неизплащане на заплати, максимален е процентът на недоволствата за това нарушаване след преустановяване на трудовото правно отношение – 29% от всички в категорията, следвани от закъснение при изплащането и приемането на заплати в плик. Работниците сигнализират и за неизплащане на ексклузивен и нощен труд, както и на спомагателни хонорари при труд по време на публични празници. С една дума всичко това може да се назова употреба, заключи Тодор Капитанов.

При сигналите за нарушавания на работното време и отпуските най-вече са нарушаванията, свързани с използването на правото на отпуск и полагането на ексклузивен труд. Една от трендовете е да се вменяват доста функционалности на един служащ – отговорностите му се усилват, само че не и възнаграждението. Масово хората работят и по време на отпуск и болничен, уточни Капитанов.

8-часовият работен ден към този момент не се съблюдава. Това е в нарушаване на Конвенция 1 на МОТ и директивата за работното време и би трябвало да спре, безапелационен бе и Пламен Димитров. Той уточни, че един от ефикасните способи за справяне с този, а и с огромна част от проблемите на служащите, е да се усили покритието с Колективни трудови контракти. Димитров сложи акцент върху значимостта на директивата за съответните минимални заплати и поощряване на груповото договаряне. Тя е към този момент факт, във финалната фаза сме на нейното приемане. За транспонирането ѝ България ще има две години. КНСБ ще упорства за повсеместен обзор на законодателството във връзка с груповото договаряне поради несъвършената рамка сега – по какъв начин е охранено това право, какви са практиките, по какъв начин да бъде реализиран ефикасен надзор и да не се позволяват нарушавания.

Директивата планува най-малко 80% от работещите да бъдат обхванати от групови трудови контракти и постигането на тази цел ще е ангажимент на страната. Колективното договаряне ще има три резултата – ще понижи неравенствата в заплащането, ще се реализира по-малък % на нископлатени служащи и ще се позволяват по-малко нарушавания на трудовите права, уточни Димитров.

За 2021 година от сигналите, свързани с правото на групово договаряне, най-вече са нарушаванията на правото на отбрана от уволняване и отвод за водене на договаряния за КТД. Сигнали са постъпили и за неуважение на приети от законодателството синдикални права – не са изключение случаите, в които работодателят споделя, че няма да допусне основаване на синдикална организация. Работниците сигнализират и за заплашване и тормоз, както и дискриминация поради участие в синдикална организация.

КНСБ упорства за незабавни дейности за транспонирането на Директивата за съответните минимални заплати и насърчаването на груповото договаряне.