3,1 млн. българи пазаруват онлайн – какво се купува най-много и какви са страховете на потребителите?
Броят на пазаруващите онлайн българи се е намалил със 7% по отношение на година по-рано, а това е показателно за нарасналата нерешителност на потребителите, подбудена от политическата неустойчивост и опасения от въвеждането на еврото. Това демонстрира представителното национално изследване " Пулсът на онлайн потреблението в България 2025 “ на Списание Enterprise и организация Маркет ЛИНКС, извършено измежду извадка от 1035 пълнолетни онлайн купувачи, представено от Investor.
Авторите на изследването въпреки всичко показват, че свиването на броя на пазаруващите не води до значително понижаване на оборота на онлайн търговците.
Макар данните да не са задоволително положителни, в отчета се показва, че в дълготраен проект наклонността е към увеличение на доверието и онлайн извършването на покупки, като се вземе поради интензивността на по-младите генерации, които по принцип са по-активни в цифровото пространство и са по-склонни да купуват онлайн.
И въпреки онлайн извършването на покупки да се трансформира в главен канал за търговия, страната изостава във въвеждането на софтуерни нововъведения, допълват създателите.
Кой и по какъв начин пазари онлайн?
При съществуването на общо 4,8 млн. интернет консуматори в България, пазаруващите онлайн са 3,1 млн., или 64% от тях. Проучването показва, че се оформят пет вида консуматори, избрани като разумен, емоционален, предан, функционален минималист и умишлен за околната среда.
Извадката демонстрира, че най-активните онлайн консуматори са от поколението Y (родените от началото на 80-те до края на 90-те години) и поколението Z (родените през първото десетилетие на сегашния век). София е с най-голяма степен на засищане, ето за какво създателите на отчета чакат главното развиване на онлайн търговията да е в градовете с население над 100 хиляди души.
Един от забавните заключения от изследването е, че купувачите не отдават никакво значение дали поръчват от някоя огромна платформа, или от формалния уебсайт на марката, на който са се спрели. Новината не е добра за марките, защото те не могат да си подсигуряват преданост. И въпреки всичко проучването регистрира, че лоялността се покачва. Анкетираните показват, че доверието им в онлайн платформите за извършване на покупки е водещ фактор за тях, а цената се подрежда на второ място (57%) измежду факторите, определящи избора на онлайн магазин. На трета позиция остава доверието (18%), следвано от промоциите (6%) и предходния опит (5%). Едва 4% се въздействат от цената на доставката.
Това, което подтиква потребителите да се връщат при даден онлайн търговец, са стратегиите за преданост, всеобщите и персонализираните отстъпки от цената за избран интервал от време или при последващо извършване на покупки. Същевременно българските консуматори влагат време в това да вършат авансово изследване за предложения, на търговци и артикули, четейки потребителски мнения и гледайки продуктови видеа. По-младите купувачи са измежду тези, които се въздействат повече и от мнението на инфлуенсъри. 14 на 100 от респондентите показват, че са взели решение за покупка с помощта на мнението на инфлуенсъри.
Основни бариери и купувани артикули
Расте броят на потребителите, които купуват по-широк набор от артикули онлайн. Ако през 2023 година 56% от потребителите са показали, че са разшири асортимента, който пазарят онлайн, то през 2024 година делът им се е нараснал с 4 процентни пункта. 40 на 100 акцентират, че все по-често пазарят онлайн вместо да посетят физически магазин.
И въпреки всичко потребителите не подценяват смисъла на обичайните магазини. Цели 77% от интервюираните настояват, че избират персонално да видят продукта, до момента в който 35% признават, че са привикнали, ето за какво избират извършването на покупки офлайн. Именно това акцентират като съществени бариери пред онлайн извършването на покупки създателите на изследването. След тези бариери се подреждат сигурността на разплащанията (17%), опасенията за връщането на стока (17%), цената на доставката (13%) и надеждността и срокът за доставка (10%).
Липсата на цифрова просветеност също тормози потребителите. Цели 14% от тях се опасяват, че нямат задоволително умения, с цел да правят онлайн покупи. Това е и повода множеството онлайн покупки да се изпращат до офис на куриера и да се залага на натрапен платеж.
През 2024 година пожеланото устройство за онлайн извършване на покупки в България е бил мобилният телефон (52% от анкетираните).
Най-често българите са купували облекло и обувки, или най-малко това показват 63% от респондентите. Втората по известност категория на онлайн покупките е козметиката (40%), следвана от домакинските електроуреди (32%), билетите за културни събития (31%) и потребителската електроника (30%).
При избора на потребителска електроника облекла, домашен електроуреди и спортни артикули основна роля са изиграли промоциите, до момента в който онлайн рекламата е имала по-голямо въздействие върху покупката на детски и бебешки артикули, както и на книги и учебници. Персонализираните имейли пък са повлияли на съвсем една трета от хората, които са купували храни и питиета онлайн.
Иновациите в онлайн търговията по света
Технологичният прогрес ще продължи да тласка напред потребителските настройки в онлайн търговията, показват създателите на изследването. Според тях ще има акцент върху хибридното извършване на покупки, персонализацията и безпроблемното потребителско преживяване.
Ролята на софтуерните нововъведения продължава да е огромна в бранша на онлайн извършването на покупки, а изкуственият разсъдък оказва все по-голямо въздействие. Сред другите значими технологии за електронната търговия попадат добавената и виртуалната действителност, оптимизацията за гласово търсене, самостоятелните системи за доставка, хиперлокалната търговия, използването на свързани артикули (интернет на нещата) и биометричните заплащания.
Като цяло българският онлайн пазар демонстрира зрялост. Потребителите стартират да преодоляват част от бариерите и се възползват интензивно от удобствата, които този вид търговия им носи, гласи отчетът.
Авторите на изследването въпреки всичко показват, че свиването на броя на пазаруващите не води до значително понижаване на оборота на онлайн търговците.
Макар данните да не са задоволително положителни, в отчета се показва, че в дълготраен проект наклонността е към увеличение на доверието и онлайн извършването на покупки, като се вземе поради интензивността на по-младите генерации, които по принцип са по-активни в цифровото пространство и са по-склонни да купуват онлайн.
И въпреки онлайн извършването на покупки да се трансформира в главен канал за търговия, страната изостава във въвеждането на софтуерни нововъведения, допълват създателите.
Кой и по какъв начин пазари онлайн?
При съществуването на общо 4,8 млн. интернет консуматори в България, пазаруващите онлайн са 3,1 млн., или 64% от тях. Проучването показва, че се оформят пет вида консуматори, избрани като разумен, емоционален, предан, функционален минималист и умишлен за околната среда.
Извадката демонстрира, че най-активните онлайн консуматори са от поколението Y (родените от началото на 80-те до края на 90-те години) и поколението Z (родените през първото десетилетие на сегашния век). София е с най-голяма степен на засищане, ето за какво създателите на отчета чакат главното развиване на онлайн търговията да е в градовете с население над 100 хиляди души.
Един от забавните заключения от изследването е, че купувачите не отдават никакво значение дали поръчват от някоя огромна платформа, или от формалния уебсайт на марката, на който са се спрели. Новината не е добра за марките, защото те не могат да си подсигуряват преданост. И въпреки всичко проучването регистрира, че лоялността се покачва. Анкетираните показват, че доверието им в онлайн платформите за извършване на покупки е водещ фактор за тях, а цената се подрежда на второ място (57%) измежду факторите, определящи избора на онлайн магазин. На трета позиция остава доверието (18%), следвано от промоциите (6%) и предходния опит (5%). Едва 4% се въздействат от цената на доставката.
Това, което подтиква потребителите да се връщат при даден онлайн търговец, са стратегиите за преданост, всеобщите и персонализираните отстъпки от цената за избран интервал от време или при последващо извършване на покупки. Същевременно българските консуматори влагат време в това да вършат авансово изследване за предложения, на търговци и артикули, четейки потребителски мнения и гледайки продуктови видеа. По-младите купувачи са измежду тези, които се въздействат повече и от мнението на инфлуенсъри. 14 на 100 от респондентите показват, че са взели решение за покупка с помощта на мнението на инфлуенсъри.
Основни бариери и купувани артикули
Расте броят на потребителите, които купуват по-широк набор от артикули онлайн. Ако през 2023 година 56% от потребителите са показали, че са разшири асортимента, който пазарят онлайн, то през 2024 година делът им се е нараснал с 4 процентни пункта. 40 на 100 акцентират, че все по-често пазарят онлайн вместо да посетят физически магазин.
И въпреки всичко потребителите не подценяват смисъла на обичайните магазини. Цели 77% от интервюираните настояват, че избират персонално да видят продукта, до момента в който 35% признават, че са привикнали, ето за какво избират извършването на покупки офлайн. Именно това акцентират като съществени бариери пред онлайн извършването на покупки създателите на изследването. След тези бариери се подреждат сигурността на разплащанията (17%), опасенията за връщането на стока (17%), цената на доставката (13%) и надеждността и срокът за доставка (10%).
Липсата на цифрова просветеност също тормози потребителите. Цели 14% от тях се опасяват, че нямат задоволително умения, с цел да правят онлайн покупи. Това е и повода множеството онлайн покупки да се изпращат до офис на куриера и да се залага на натрапен платеж.
През 2024 година пожеланото устройство за онлайн извършване на покупки в България е бил мобилният телефон (52% от анкетираните).
Най-често българите са купували облекло и обувки, или най-малко това показват 63% от респондентите. Втората по известност категория на онлайн покупките е козметиката (40%), следвана от домакинските електроуреди (32%), билетите за културни събития (31%) и потребителската електроника (30%).
При избора на потребителска електроника облекла, домашен електроуреди и спортни артикули основна роля са изиграли промоциите, до момента в който онлайн рекламата е имала по-голямо въздействие върху покупката на детски и бебешки артикули, както и на книги и учебници. Персонализираните имейли пък са повлияли на съвсем една трета от хората, които са купували храни и питиета онлайн.
Иновациите в онлайн търговията по света
Технологичният прогрес ще продължи да тласка напред потребителските настройки в онлайн търговията, показват създателите на изследването. Според тях ще има акцент върху хибридното извършване на покупки, персонализацията и безпроблемното потребителско преживяване.
Ролята на софтуерните нововъведения продължава да е огромна в бранша на онлайн извършването на покупки, а изкуственият разсъдък оказва все по-голямо въздействие. Сред другите значими технологии за електронната търговия попадат добавената и виртуалната действителност, оптимизацията за гласово търсене, самостоятелните системи за доставка, хиперлокалната търговия, използването на свързани артикули (интернет на нещата) и биометричните заплащания.
Като цяло българският онлайн пазар демонстрира зрялост. Потребителите стартират да преодоляват част от бариерите и се възползват интензивно от удобствата, които този вид търговия им носи, гласи отчетът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ