Броят на милионерите в света продължава да расте, а Европа

Броят на милионерите в света продължава да пораства, а Европа още веднъж е измежду районите, в които персоналното благосъстояние се усилва най-бързо. Но зад общата картина стои огромно разслоение - сред Западна и Източна Европа, сред финансовите центрове и по-бедните стопански системи, както и сред хората с активи и тези, които живеят главно от заплата.Най-често употребяваното определение за милионер е човек с чисто благосъстояние от най-малко 1 млн. $. Това не значи наложително 1 млн. $ в банка. В сметката влизат жилища, вложения, бизнес дялове, пенсионни активи и спестявания, понижени с задълженията.Точно по тази причина „ милионер “ към този момент не значи едно и също в другите страни. В Швейцария, Люксембург, Дания или Нидерландия седемцифреното благосъстояние постоянно е обвързвано с дългогодишно струпване на парцели, пенсионни активи и вложения. В България то към момента е доста по-рядко събитие и нормално идва от бизнес, недвижими парцели, завещание, продажба на актив или дългогодишно вложение.По данни на UBS световното персонално благосъстояние е повишено с 10,8% през 2025 година, като най-силен напредък е регистриран в района Европа, Близък изток и Африка. Там нарастването доближава 17,5%, отчасти подкрепено и от валутни придвижвания по отношение на $. Западна Европа към този момент има приблизително благосъстояние от над 330 000 $ на възрастен, само че разликите сред обособените страни остават големи.Швейцария остава водеща в света по приблизително благосъстояние на възрастен с над 910 000 $. След нея измежду европейските водачи са Люксембург, Дания, Норвегия, Нидерландия, Белгия и Швеция. Германия, Франция и Англия също остават измежду огромните центрове на частно благосъстояние, като всяка от тях има над 2 млн. доларови милионери.Но междинното благосъстояние постоянно подвежда. То се изкривява нагоре от дребен брой доста богати хора. Затова медианното благосъстояние - цената, при която половината хора имат повече, а половината по-малко - дава по-реалистична визия за междинния човек.Там картината е друга. В Германия да вземем за пример междинното благосъстояние е високо, само че медианното е доста по-ниско, което демонстрира по-голяма централизация на активи. В Белгия, Дания, Франция, Испания и Италия медианното благосъстояние наподобява по-силно, тъй като повече семейства имат жилища и насъбрани активи.България стои надалеч от западноевропейските равнища, само че към този момент не е на самото дъно в Европа. Средното благосъстояние на възрастен в страната се прави оценка на към 47 800 евро, което слага България пред Румъния и Турция, само че към момента надалеч зад множеството страни от Западна и Северна Европа.По-интересното е, че при медианното благосъстояние България се показва по-добре по отношение на някои други източноевропейски страни. Това демонстрира, че въпреки благосъстоянието у нас да е по-ниско като безспорна стойност, разпределението му в междинната част на обществото не наподобява толкоз накриво, колкото в страни с повече свръхбогати хора, само че по-слаба междинна база.Основният актив на доста български семейства остава жилището. Това е основно за разбирането на българското благосъстояние. Много хора не се възприемат като богати, тъй като нямат огромни ликвидни спестявания или капиталов портфейл. Но в случай че имат парцел в София, Пловдив, Варна, Бургас или по Черноморието, чистото им благосъстояние на хартия може да е повишено доста през последното десетилетие.Това основава необикновен български абсурд. Част от семействата стават по-богати поради повишаването на парцелите, само че приходите им не порастват със същото движение. Така човек може да има актив за стотици хиляди евро, само че въпреки всичко да усеща напън от цените, сметките, храните, опазването на здравето и образованието.В Западна Европа благосъстоянието нормално е по-диверсифицирано. Освен парцели, по-голяма роля играят пенсионните фондове, акции, облигации, застрахователни артикули и бизнес участия. В България делът на финансовите активи при междинното домакинство остава по-ограничен, което прави благосъстоянието по-неликвидно и мощно подвластно от пазара на парцели.Това е и огромната разлика сред „ заможен милионер “ и финансово самостоятелен човек. Ако цялото благосъстояние е заключено в главно жилище, то не носи пряк приход, в случай че не бъде продадено, отдадено чартърен или употребявано като поръчителство. Истинската финансова независимост идва, когато активите носят паричен поток или могат да бъдат употребявани без трагично утежняване на стандарта на живот.За България пътят към милионерски статус най-често минава през няколко канала - личен бизнес, парцели, високи приходи в браншове като технологии и финанси, работа в чужбина, завещание или дълготрайно вложение. За разлика от Съединени американски щати, където пенсионните и борсовите сметки са всеобщ мотор на благосъстоянието, у нас финансовият пазар към момента не играе толкоз централна роля за елементарните семейства.Инфлацията също трансформира смисъла на думата „ милионер “. Един милион евро или $ през днешния ден не купува това, което е купувал преди 20 години. В скъпи градове като Цюрих, Лондон, Париж, Амстердам или Копенхаген седемцифреното чисто благосъстояние може да значи непоклатимост, само че не безусловно живот без ограничавания.В България прагът към момента има доста по-голяма тежест. Нетно благосъстояние от 1 млн. евро слага човек в доста дребна група по отношение на междинното равнище на приходи и активи. Но даже тук има разлика сред човек с един безценен парцел и малко свободни средства, и човек с диверсифициран портфейл от парцели, акции, бизнес и кеш.Големият европейски извод е, че милионерите стават повече, само че това не значи, че обществата стават отмерено по-богати. Ръстът на активите оказва помощ най-вече на хората, които към този момент имат парцели, акции или бизнес. Тези, които разчитат единствено на трудов приход, постоянно изостават, изключително когато жилищата и услугите нарастват по-бързо от заплатите.За България този въпрос ще става все по-голям. Влизането в еврозоната, растежът на парцелите, по-високите заплати в някои браншове и последователното струпване на капитал ще усилват броя на хората с по-високо чисто благосъстояние. Но в случай че това благосъстояние остане съсредоточено главно в парцели и дребен брой бизнеси, резултатът за необятната междинна класа ще бъде стеснен.Истинската смяна ще пристигна, когато повече българи стартират да натрупат освен жилищно, само че и финансово благосъстояние - вложения, дялове в бизнеси, пенсионни активи и спестявания, които могат да работят във времето. Това е разликата сред повишаване на парцел на хартия и действително създаване на финансова самостоятелност.Затова въпросът към този момент не е единствено какъв брой милионери има в Европа или България. По-важният въпрос е какъв брой хора съумяват да изградят стабилно благосъстояние, което не зависи само от цената на жилището им и не изчезва при първата сериозна икономическа рецесия.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за търговия на финансовите пазари.