Рекордни горещини, суша и унищожителни пожари – необратими ли са климатичните промени
Броят на хората, починали вследствие на горещата вълна, обхванала редица европейски страни, не стопира да пораства. Жегите също по този начин доведоха до експлоадирането на огромни пожари. Ситуацията е сходна и в страни като Съединени американски щати и Китай.
На фона на следващите температурни върхове, на дневен ред още веднъж излезе тематиката за климатичните промени. Експертите са единомислещи, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения, последствията ще са пагубни.
Какво би трябвало да знаем за обстановката, в която се намираме сега? По тематиката разговаряхме с Апостол Дянков, който е началник стратегия „ Климат и сила “ на WWF България.
Western Europe continues to bake in extreme heat, with the UK recording a temperature over 40 degrees Celsius for the first time ever, and wildfires burning through French forests.
— DW News (@dwnews)
Британската метеорологична работа неотдавна разгласи червен код за рекордни горещини, което се случва за пръв път в нейната история. Други страни, измежду които Германия, Италия и Франция, също са в плен на рискови жеги. Колко сериозна е обстановката, в която се намираме?
Ситуацията е доста сериозна, защото от Испания и Португалия знаем, че над 1100 души са изгубили живота си поради топлата вълна. Тя се отразява извънредно неподходящо върху хората със здравословни и сърдечносъдови проблеми, а не трябва да забравяме, че всичко това се случва в изискванията на продължаващата пандемия от COVID-19. Англия е извънредно неподготвена да се оправи с сходни горещи талази. Много публични здания и частни жилища не са климатизирани, а сухата биомаса и растителност могат да провокират пожари – нещо, което към този момент се случи наоколо до Лондон преди няколко дни. За страдание такава е обстановката и у нас, а и в прилежаща Гърция.
През последните години станахме очевидци на редица температурни върхове. Означава ли това, че световното стопляне към този момент е необратим развой?
Температурните върхове демонстрират, че световното стопляне се форсира и това е видно през последното десетилетие. Показателна е следната интерактивна графика на температурните аномалии от XIX в. насам:
IT’S JUST THE WEATHER
— PoliticsJOE (@PoliticsJOE_UK)
Безспорно е, че от 2000 година се вижда все по-притеснително и ускорено стопляне. Този развой е правилно предсказан от климатичните учени, на база на човешките парникови излъчвания.
Някои от настъпващите в планетарните системи промени са необратими – да вземем за пример топенето на ледниците и повишението на морските равнища. Тези процеси съвсем сигурно към този момент не могат да бъде спрени и наклонността да тръгне в друга посока. Има сериозна възможност за пагубен колапс на Амазонската тропическа гора още през сегашния век, само че в случай че спрем нездравословните излъчвания, тази заплаха може и да бъде избегната. По същия метод стоят нещата с кораловите рифове в тропическите морета – извънредно богати екосистеми, които обезпечават както издръжка, по този начин и медикаменти на доста хора. Въпреки че някои промени са необратими, други могат да бъдат повлияни от нашите старания да спрем нездравословните излъчвания. Според учените, представени в последния отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени на Организация на обединените нации, в случай че успеем да спрем изгарянето на въглища и газ, след не повече от две десетилетия самите температури ще могат да се стабилизират. Това дава вяра, че в случай че желаяме, можем да решим казуса с климата – или най-малко да не допуснем сбъдването на най-лошите прогнози, свързани с световното стопляне.
Кои региони са най-застрашени от световното стопляне?
За страдание, огромна част от България се намира точно в подобен регион – Средиземноморския. Сушите и горещите талази са извънредно огромен риск за нас и в дълготраен проект могат да застрашат някои от най-важните аспекти на българската стопанска система – като хранителната сигурност, енергийната и транспортна инфраструктура и туризма. При актуалните жеги самолетите и влаковете на доста места в Европа бяха спрени от придвижване, даже атомни централи могат да останат без вода за изстудяване, а измененията в туристическия сезон, както и проблемите с развъждането на някои аграрни култури, могат да имат извънредно неприятни последствия.
Why is Europe so hot right now? It is "unusual… but not unexpected, " says climate scientist as he explains the extreme heat scorching the continent.
— DW News (@dwnews)
Световната метеорологична организация предизвести, че горещите талази могат да влошат качеството на въздуха. Колко сериозна е тази заплаха?
Тази заплаха е сериозна и то освен през лятото. През зимата също се следят горещи талази – да вземем за пример, когато температурите в България се задържат трайно сред 0 и 10 градуса през януари. Температури в този диапазон, комбинирани със слънчеви лъчи и фини прахови частици от изгарянето на въглища и други твърди горива, водят до в допълнение образуване и застой на въздушно замърсяване. През горещите месеци въпросното замърсяване е резултат от комбинацията на няколко фактора. Сред тях са спецификата на атмосферните процеси, както и фактът, че хората прекарват повече време в климатизирани коли. Не бива да забравяме и още нещо значимо – там, където електричеството не се създава благодарение на ВЕИ, се употребяват и повече въглища и газ.
Кои са най-големите провокации, свързани с световното стопляне, пред които е изправена България?
На първо място сушите, горските пожари и горещите талази. Пожарите могат да се трансфорат в колосално и пагубно предизвикателство, което да лишава човешки животи всяко лято и би трябвало да се вземат ограничения за запазване и положително предпазване на горите, както и залесяване с приспособени към климатичните промени типове. Горещите талази са доста нездравословни за здравето на уязвимите хора в градовете и са нужни тактики и зелени ограничения, които да пречат на образуването на така наречен „ топлинни острови “ по тъмните и асфалтови повърхности. В интерес на истината, те са толкоз рискови, че даже и изцяло здрав човек може да получи топлинен удар, в случай че прекара няколко минути на сходно място. Наводненията също са риск, защото по-топлата атмосфера задържа повече вода и когато стартира да вали, тази влага се изсипва стремително и се стига до невиждани превалявания, каквито видяхме в Германия и Белгия през 2021 година Когато инфраструктурата е неподготвена, няма гори и съхранени речни екосистеми, които да задържат водите, а уязвими хора живеят в заливни зони, то това неизбежно води до жертви и опустошения.
На фона на следващите температурни върхове, на дневен ред още веднъж излезе тематиката за климатичните промени. Експертите са единомислещи, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения, последствията ще са пагубни.
Какво би трябвало да знаем за обстановката, в която се намираме сега? По тематиката разговаряхме с Апостол Дянков, който е началник стратегия „ Климат и сила “ на WWF България.
Western Europe continues to bake in extreme heat, with the UK recording a temperature over 40 degrees Celsius for the first time ever, and wildfires burning through French forests.
— DW News (@dwnews)
Британската метеорологична работа неотдавна разгласи червен код за рекордни горещини, което се случва за пръв път в нейната история. Други страни, измежду които Германия, Италия и Франция, също са в плен на рискови жеги. Колко сериозна е обстановката, в която се намираме?
Ситуацията е доста сериозна, защото от Испания и Португалия знаем, че над 1100 души са изгубили живота си поради топлата вълна. Тя се отразява извънредно неподходящо върху хората със здравословни и сърдечносъдови проблеми, а не трябва да забравяме, че всичко това се случва в изискванията на продължаващата пандемия от COVID-19. Англия е извънредно неподготвена да се оправи с сходни горещи талази. Много публични здания и частни жилища не са климатизирани, а сухата биомаса и растителност могат да провокират пожари – нещо, което към този момент се случи наоколо до Лондон преди няколко дни. За страдание такава е обстановката и у нас, а и в прилежаща Гърция.
През последните години станахме очевидци на редица температурни върхове. Означава ли това, че световното стопляне към този момент е необратим развой?
Температурните върхове демонстрират, че световното стопляне се форсира и това е видно през последното десетилетие. Показателна е следната интерактивна графика на температурните аномалии от XIX в. насам:
IT’S JUST THE WEATHER
— PoliticsJOE (@PoliticsJOE_UK)
Безспорно е, че от 2000 година се вижда все по-притеснително и ускорено стопляне. Този развой е правилно предсказан от климатичните учени, на база на човешките парникови излъчвания.
Някои от настъпващите в планетарните системи промени са необратими – да вземем за пример топенето на ледниците и повишението на морските равнища. Тези процеси съвсем сигурно към този момент не могат да бъде спрени и наклонността да тръгне в друга посока. Има сериозна възможност за пагубен колапс на Амазонската тропическа гора още през сегашния век, само че в случай че спрем нездравословните излъчвания, тази заплаха може и да бъде избегната. По същия метод стоят нещата с кораловите рифове в тропическите морета – извънредно богати екосистеми, които обезпечават както издръжка, по този начин и медикаменти на доста хора. Въпреки че някои промени са необратими, други могат да бъдат повлияни от нашите старания да спрем нездравословните излъчвания. Според учените, представени в последния отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени на Организация на обединените нации, в случай че успеем да спрем изгарянето на въглища и газ, след не повече от две десетилетия самите температури ще могат да се стабилизират. Това дава вяра, че в случай че желаяме, можем да решим казуса с климата – или най-малко да не допуснем сбъдването на най-лошите прогнози, свързани с световното стопляне.
Кои региони са най-застрашени от световното стопляне?
За страдание, огромна част от България се намира точно в подобен регион – Средиземноморския. Сушите и горещите талази са извънредно огромен риск за нас и в дълготраен проект могат да застрашат някои от най-важните аспекти на българската стопанска система – като хранителната сигурност, енергийната и транспортна инфраструктура и туризма. При актуалните жеги самолетите и влаковете на доста места в Европа бяха спрени от придвижване, даже атомни централи могат да останат без вода за изстудяване, а измененията в туристическия сезон, както и проблемите с развъждането на някои аграрни култури, могат да имат извънредно неприятни последствия.
Why is Europe so hot right now? It is "unusual… but not unexpected, " says climate scientist as he explains the extreme heat scorching the continent.
— DW News (@dwnews)
Световната метеорологична организация предизвести, че горещите талази могат да влошат качеството на въздуха. Колко сериозна е тази заплаха?
Тази заплаха е сериозна и то освен през лятото. През зимата също се следят горещи талази – да вземем за пример, когато температурите в България се задържат трайно сред 0 и 10 градуса през януари. Температури в този диапазон, комбинирани със слънчеви лъчи и фини прахови частици от изгарянето на въглища и други твърди горива, водят до в допълнение образуване и застой на въздушно замърсяване. През горещите месеци въпросното замърсяване е резултат от комбинацията на няколко фактора. Сред тях са спецификата на атмосферните процеси, както и фактът, че хората прекарват повече време в климатизирани коли. Не бива да забравяме и още нещо значимо – там, където електричеството не се създава благодарение на ВЕИ, се употребяват и повече въглища и газ.
Кои са най-големите провокации, свързани с световното стопляне, пред които е изправена България?
На първо място сушите, горските пожари и горещите талази. Пожарите могат да се трансфорат в колосално и пагубно предизвикателство, което да лишава човешки животи всяко лято и би трябвало да се вземат ограничения за запазване и положително предпазване на горите, както и залесяване с приспособени към климатичните промени типове. Горещите талази са доста нездравословни за здравето на уязвимите хора в градовете и са нужни тактики и зелени ограничения, които да пречат на образуването на така наречен „ топлинни острови “ по тъмните и асфалтови повърхности. В интерес на истината, те са толкоз рискови, че даже и изцяло здрав човек може да получи топлинен удар, в случай че прекара няколко минути на сходно място. Наводненията също са риск, защото по-топлата атмосфера задържа повече вода и когато стартира да вали, тази влага се изсипва стремително и се стига до невиждани превалявания, каквито видяхме в Германия и Белгия през 2021 година Когато инфраструктурата е неподготвена, няма гори и съхранени речни екосистеми, които да задържат водите, а уязвими хора живеят в заливни зони, то това неизбежно води до жертви и опустошения.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ