КНСБ: Големият проблем е при дългосрочните болнични
Броят на болничните дни, които се изплащат от страната, нараства с 49% до 17.8 млн. дни през интервала 2011-2018 година, а тези за сметка на бизнеса - с 42% до 5.7 млн. дни
© Цветелина Белутова Най-голям резултат върху възходящите разноски на бизнеса и страната за болнични имат дълготрайните отсъствия от работа с дълготрайност сред 15 до 30 календарни дни. Ръстът им през последните пет години способства към общото нарастване на болничните с 58.5%, а на второ място с съвсем 20% са тези с дълготрайност сред 8 и 14 календарни дни. Това демонстрира разбор на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), основан на данни на Националния застрахователен институт. Той идва в подтекста на течащия към този момент трета седмица спор за казуса с възходящите разноски за болнични и изненадващата концепция на ръководещите първият ден да не се покрива от никой. Предложението провокира мощен отрицателен публичен отзив и министър председателят предстоящо съобщи, че то няма да се оформя като законов текст, само че казусът с растящия брой болнични си стои.
" Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15 и 30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината ", споделят от синдикатите. Според изчисленията междинната сума, изплатена за всеки чиновник, който си е пуснал болничен през годината, нараства от 384 лева през 2011 година до 619 лева 2018 година Ефект тук има и растежът на приходите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Къде е нарастването
Броят на болничните дни за сметка на Национален осигурителен институт нараства с 49% до 17.8 млн. дни за интервала 2011-2018 година, а тези за сметка на бизнеса - с 42% до 5.7 млн. дни. Увеличава се както продължителността им, по този начин и разходът за тях, като фактор е и покачването на заплатите през последните осем години. Така сумата, която Национален осигурителен институт изплаща за парични компенсации за болнични, за същия интервал се удвоява до 556.6 млн. лева
Синдикатите показват още, че изплатените болнични до 7 дни съставляват под 10% от общите разноски за общо заболяване. " Посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло ", настояват от КНСБ.
От друга страна, броят на болничните листове с дълготрайност сред 15 и 30 дни нараства с 21.3% до близо 9.8 млн. дни през последните пет години. От общо 899 хиляди души с болничен през 2018 година 430 хиляди са употребили лист сред 15 и 30 дни, а 275 хиляди са тези, отсъствали за интервал от 8 до 14 дни.
© Цветелина Белутова Най-голям резултат върху възходящите разноски на бизнеса и страната за болнични имат дълготрайните отсъствия от работа с дълготрайност сред 15 до 30 календарни дни. Ръстът им през последните пет години способства към общото нарастване на болничните с 58.5%, а на второ място с съвсем 20% са тези с дълготрайност сред 8 и 14 календарни дни. Това демонстрира разбор на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), основан на данни на Националния застрахователен институт. Той идва в подтекста на течащия към този момент трета седмица спор за казуса с възходящите разноски за болнични и изненадващата концепция на ръководещите първият ден да не се покрива от никой. Предложението провокира мощен отрицателен публичен отзив и министър председателят предстоящо съобщи, че то няма да се оформя като законов текст, само че казусът с растящия брой болнични си стои.
" Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15 и 30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината ", споделят от синдикатите. Според изчисленията междинната сума, изплатена за всеки чиновник, който си е пуснал болничен през годината, нараства от 384 лева през 2011 година до 619 лева 2018 година Ефект тук има и растежът на приходите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Къде е нарастването
Броят на болничните дни за сметка на Национален осигурителен институт нараства с 49% до 17.8 млн. дни за интервала 2011-2018 година, а тези за сметка на бизнеса - с 42% до 5.7 млн. дни. Увеличава се както продължителността им, по този начин и разходът за тях, като фактор е и покачването на заплатите през последните осем години. Така сумата, която Национален осигурителен институт изплаща за парични компенсации за болнични, за същия интервал се удвоява до 556.6 млн. лева
Синдикатите показват още, че изплатените болнични до 7 дни съставляват под 10% от общите разноски за общо заболяване. " Посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло ", настояват от КНСБ.
От друга страна, броят на болничните листове с дълготрайност сред 15 и 30 дни нараства с 21.3% до близо 9.8 млн. дни през последните пет години. От общо 899 хиляди души с болничен през 2018 година 430 хиляди са употребили лист сред 15 и 30 дни, а 275 хиляди са тези, отсъствали за интервал от 8 до 14 дни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ