Броят на бедните българи расте пета поредна година
Броят на българите с доходи под линията на бедността се усилва за пета поредна година, демонстрират данните на Националния статистически институт от проучването за бедността в страната. През 2017 година бедните хора са 23.4 % от популацията или съвсем всеки четвърти българин. Увеличението за година е с близо 26 хиляди души. Общият брой на бедните е 1.665 млн. души през 2017 година, което със 137 000 души повече спрямо 2013 година
Беден през 2017 година е бил оня, който е разполагал с под 351.08 лева на месец. Стандартът на живот се усилва с близо 14%, тъй като линията на беднотия през 2016 година е била 308.17 лева
Без обществените прехвърляния бедните биха били 44.8%, което е леко понижение спрямо миналата година (45.5%).
Всеки десети работещ българин е безпаричен, демонстрира още проучването. Най-висок е делът на работещите небогати без обучение или с начално обучение – 65.6%. Образованието е най-сериозният фактор на пазара на труда. Хората без обучение са два пъти по-заплашени от беднотия от тези с начално и седем пъти по-заплашени от тези със приблизително. Бедните работещи висшисти са едвам 1.8%.
Национален статистически институт регистрира, че 77.2% от хората, самоопределили се като роми, се смятат за небогати. При българите този % е 15.7%. Процентът на бедните измежду ромите висшисти е нула. Най-висок е при турския етнос – 7.1, а при българите е към междинното – 1.7%.
Бедността е най-разпространена измежду възрастните хора над 65 година, които живеят сами. Ако в семейството живее един човек на възраст над 65 години, рискът от беднотия е с 29.3% по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години. За безработните мъже рискът от беднотия е по-висок с 8.2%, в сравнение с за безработните дами.
" Галъп ": Голяма част от българите са удовлетворени от работата и шефовете си
На този декор излезе и изследване на " Галъп интернешънъл ", което демонстрира, че персоналната оценка на българите за работата им е по-скоро добра, добра е и оценката им за началниците, а доволните от заплатите са малко повече от недоволните. Изследването е извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души по метода " лице в лице ". То е отдадено на празника на труда 1 май.
" Данните няма по какъв начин да демонстрират обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните чувства в обществото, отразени в декларациите на респондентите ", прецизира организацията.
Общо 43% от участниците споделя, че работят и са удовлетворени от работата си. Недоволните са едвам 18%. Най-доволни са хората, които имат и най-високо обучение, което е предстоящо, сочат изводите на " Галъп ".
Общо 53% от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от заплатите си. Недоволните са 44%. При отчитането на този индикатор хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, както и за съотношението на полагания труд и заплатата.
Общо 58% от работещите споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24% не са, а 13% споделят, че нямат шефове.
Участниците в проучването чакат безработицата да се задържи на ниски равнища спрямо предходните години. Едва 20% чакат повишение на безработицата спрямо 40% през предходната година и 70% в разгара на икономическата рецесия.
Беден през 2017 година е бил оня, който е разполагал с под 351.08 лева на месец. Стандартът на живот се усилва с близо 14%, тъй като линията на беднотия през 2016 година е била 308.17 лева
Без обществените прехвърляния бедните биха били 44.8%, което е леко понижение спрямо миналата година (45.5%).
Всеки десети работещ българин е безпаричен, демонстрира още проучването. Най-висок е делът на работещите небогати без обучение или с начално обучение – 65.6%. Образованието е най-сериозният фактор на пазара на труда. Хората без обучение са два пъти по-заплашени от беднотия от тези с начално и седем пъти по-заплашени от тези със приблизително. Бедните работещи висшисти са едвам 1.8%.
Национален статистически институт регистрира, че 77.2% от хората, самоопределили се като роми, се смятат за небогати. При българите този % е 15.7%. Процентът на бедните измежду ромите висшисти е нула. Най-висок е при турския етнос – 7.1, а при българите е към междинното – 1.7%.
Бедността е най-разпространена измежду възрастните хора над 65 година, които живеят сами. Ако в семейството живее един човек на възраст над 65 години, рискът от беднотия е с 29.3% по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години. За безработните мъже рискът от беднотия е по-висок с 8.2%, в сравнение с за безработните дами.
" Галъп ": Голяма част от българите са удовлетворени от работата и шефовете си
На този декор излезе и изследване на " Галъп интернешънъл ", което демонстрира, че персоналната оценка на българите за работата им е по-скоро добра, добра е и оценката им за началниците, а доволните от заплатите са малко повече от недоволните. Изследването е извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души по метода " лице в лице ". То е отдадено на празника на труда 1 май.
" Данните няма по какъв начин да демонстрират обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните чувства в обществото, отразени в декларациите на респондентите ", прецизира организацията.
Общо 43% от участниците споделя, че работят и са удовлетворени от работата си. Недоволните са едвам 18%. Най-доволни са хората, които имат и най-високо обучение, което е предстоящо, сочат изводите на " Галъп ".
Общо 53% от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от заплатите си. Недоволните са 44%. При отчитането на този индикатор хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, както и за съотношението на полагания труд и заплатата.
Общо 58% от работещите споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24% не са, а 13% споделят, че нямат шефове.
Участниците в проучването чакат безработицата да се задържи на ниски равнища спрямо предходните години. Едва 20% чакат повишение на безработицата спрямо 40% през предходната година и 70% в разгара на икономическата рецесия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ