Петя Георгиева, ИПИ:Трябва да има лични лекари във всяко населено място
Броят лечебни заведения в страната е прекомерно огромен с оглед намаляващото население. Това сподели икономистът Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система, създател на отчета, в " Денят на Фокус “ по Радио " Фокус “.
“Болничната мрежа е много раздута и не се трансформира, без значение, че цели области бележат спад в популацията. Недостигът на личен състав води до затварянето на отделения, само че няма държавна политика в тази посока. Освен държавните и общински лечебни заведения – 190, има доста частни заведения – 140 ", сподели икономистът.
Поради дефицит на количество или качество на грижите в извънболнична помощ доста хора прибягнат до болнична помощ, без това постоянно да е здравно обосновано. Тя е най-скъпата част от опазването на здравето и не е допустимо всички здравни грижи да бъдат положени в болничната помощ, сподели още Георгиева.
“Недобре разпределена е болничната мрежа – концентрацията на болнични заведения в огромните градове обаче е разбираема. Това е международен феномен. Проблемът е, че хората считат, че при липса на болница в тяхното обитаемо място, те няма по какъв начин да получат здравни грижи. Подобно нещо се случи, когато МОН стартира да закрива учебните заведения, само че министерството устоя на натиска и довърши започнатото. Спешната помощ би трябвало да работи дейно – тя също е помощ хората да получат здравни услуги в точния момент. Трябва да има персонални лекари във всяко обитаемо място, а не един доктор да обслужва 6 села, да вземем за пример ", разясни Георгиева.
“Достъпът до здравни услуги в планинските региони е стеснен и по този проблем би трябвало да се работи. Транспортът и човешките запаси са съществени фактори, които водят до тези проблеми. Най-големият проблем в системата не е финансов, а учредителен. Има сериозен дефицит на медицински сестри.
Трябва да сложим условия, при които една болница да може да подписва контракт с касата – да пожелаваме несъмнено равнище на здравните грижи. Трябва да променим метода на финансиране – клиничните пътеки основават изкривени тласъци ", счита икономистът от ИПИ Петя Георгиева.
“Болничната мрежа е много раздута и не се трансформира, без значение, че цели области бележат спад в популацията. Недостигът на личен състав води до затварянето на отделения, само че няма държавна политика в тази посока. Освен държавните и общински лечебни заведения – 190, има доста частни заведения – 140 ", сподели икономистът.
Поради дефицит на количество или качество на грижите в извънболнична помощ доста хора прибягнат до болнична помощ, без това постоянно да е здравно обосновано. Тя е най-скъпата част от опазването на здравето и не е допустимо всички здравни грижи да бъдат положени в болничната помощ, сподели още Георгиева.
“Недобре разпределена е болничната мрежа – концентрацията на болнични заведения в огромните градове обаче е разбираема. Това е международен феномен. Проблемът е, че хората считат, че при липса на болница в тяхното обитаемо място, те няма по какъв начин да получат здравни грижи. Подобно нещо се случи, когато МОН стартира да закрива учебните заведения, само че министерството устоя на натиска и довърши започнатото. Спешната помощ би трябвало да работи дейно – тя също е помощ хората да получат здравни услуги в точния момент. Трябва да има персонални лекари във всяко обитаемо място, а не един доктор да обслужва 6 села, да вземем за пример ", разясни Георгиева.
“Достъпът до здравни услуги в планинските региони е стеснен и по този проблем би трябвало да се работи. Транспортът и човешките запаси са съществени фактори, които водят до тези проблеми. Най-големият проблем в системата не е финансов, а учредителен. Има сериозен дефицит на медицински сестри.
Трябва да сложим условия, при които една болница да може да подписва контракт с касата – да пожелаваме несъмнено равнище на здравните грижи. Трябва да променим метода на финансиране – клиничните пътеки основават изкривени тласъци ", счита икономистът от ИПИ Петя Георгиева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ