Бончо Генчев: Бих дал пет години от живота си, за да играя днес на Уембли
Бронзовият медалист от САЩ`94 Бончо Генчев дойде в Лондон, с цел да следи европейската подготовка сред Англия и България. Първият българин играл в най-високото равнище на британския футбол завижда благородно на актуалните национали, които ще имат опцията да играят против един от най-големите тимове в света на един от най-митичните игрища на планетата. Той приказва пред камерата н а Sportal.bg спомняйки си за първите му стъпки на Острова с екипа на Ипсиуч след идването му от Спортинг през 1992 година.
" За мое огромно благополучие съумях да подпиша контракт след Спортинг с Ипсуич. Първият българин в Англия. Спомените са неповторими. Докосването до британския футбол е едно прелестно възприятие, една приказка, която не искаш в никакъв случай да свършва. Хората ти дават опция да правиш това, което обичаш по най-хубавия метод. Условията са прелестни, с цел да даваш всичко в най-хубавата светлина и да бъдеш рицар на игрището. Това бяха думите на мениджъра Джон Лайл, който изкара 20 години в Уест Хам и тук се пенсионира. Човекът, който бе дясната ръка на Боби Робсън и негов консултант във футбола. Един футбол, пречупен през британското око - физиката и както там му споделят " пасинг ". Може би това му направи усещане, че аз ще мога да допринеса нещо друго в британския футбол и може би това бе основата да подпиша в Ипсуич. Играехме хем малко британски футбол, хем от инерцията, която е имал в Уест Хам - те играеха малко по-различно, вие знаете. Уест Хам бяха тим, който още от школата е с по този начин наречения пас. Това е. И би трябвало да бъдеш рицар на игрището, тъй като не те чака нищо хубаво и ще седнеш на пейката, в случай че не се раздаваш ", спомни си с огромен възторг Генчев, който има силата на футболист.
" Аз изпитвам завист на футболистите, колкото и грозно да звучи. Бих дал пет години от живота си, с цел да бъда на тяхното място. Не мога да опиша какво е да облечеш фланелката с лъва на гърдите си и да излезеш и да се раздадеш. Една сцена е " Уембли ", на която те би трябвало да покажат, че заслужават тази фланелка и заслужават да стъпят на това свещено място.
Аржентинците и германците бяха някогашни международни първенци, само че всички ги изтупахме. Всичко става, 7 декара земя е. Влизаш, той има две очи, две ръце против теб, ти също имаш. Класата е доста огромна, по този начин е, само че и той душа носи и би трябвало да се огледа от тази страна. Поне да му пречиш, в случай че не можеш да го надиграеш. Искам да ги видя същински мъже, тъй като ще е тежко, в случай че излезеш и се страхуваш.
Трябва най-малкото да наскочат себе си. От първата минута да излезеш и да даваш всичко от себе си на 110 %. Да пречиш с всичко на техните благоприятни условия, които са доста огромни. Когато застанеш и той вижда конкурент, който може да се опълчи, би трябвало да се опиташ да се наложиш и да го надиграеш. Тогава може да се получат нещата, тогава надхвърляш и себе си. Малко е метафизичен и рицарски бих споделил, да заложиш всичко от себе си ", безапелационен е някогашният нападател.
Бончо Генчев разяснява и обстоятелството, че националния тим за първи път ще играе с двама бразилци от първата минута - Марселиньо и Вандерсон. " Вярно е, че сега имаме чужденци, които дават някаква екстра и равнище в българския футбол. Те ще облекат тази фланелка и би трябвало да потвърдят, че я заслужават. Спомням си в чужбина какви рестрикции ни слагаха. Когато дойдох, бяхме единствено 13 чужденци и ни гледаха под лупа. Трябваше да се доказваш на 120 % във всеки мач. И ни споделяха: " Ти по тази причина си тук ". Аз в този момент им споделям на бразилците, че те по тази причина са тук и би трябвало да се потвърдят.
Малко виждам български футбол. Дали ми харесват? Имат класа и тя е малко над това, което би трябвало да е на някои от българите. Ивелин Попов въобще не им отстъпва в нищо. Десподов - млад. Краев също ми харесва. В Лига на нациите направи два хубави мача, само че по-късно имаше мъртвило, типично за един младеж. Трябва във всеки мач да е на равнище. Мисля, че нито Десподов, нито Краев, нито Ивелин Попов, нито Дяков отстъпва на тях. Въпросът е да надвишават себе си и да погледнат съществено на нещата. Защото разчитаме на тях. На това младо потомство и на тези, които са звезди при нас.
Краев ми хареса в Лига на нациите в Словения. Вкара първоначално, доста деен, доста упорит. Правеше неща, които се виждаше, че е израснал. След това имаше едно съмнение, типично за млад футболист. Сега още веднъж опция има. Португалският футбол е по-близък до нашия. " Тики-така ", както му споделят. Надявам се тази вълна нещо да направи. " Уембли " е тежка сцена, на която би трябвало да го създадат, само че за какво не.
Иска ми се да излязат съществено и да опитат да създадат нещо. Ако създадем хикс ще е равностойно на победа. Всичко става във футбола. Надявам се да не загубим пагубно и да хвърлим всичко напразно. Иска ми се най-малко един еднакъв да опитаме да създадем. Дано. Не желая да споделям, че ще загубим. Не го поисквам и не желая да си помисля. Винаги съм излизал с концепцията, че единия би трябвало да загуби и това не би трябвало да съм аз ", добави Генчев.
" За мое огромно благополучие съумях да подпиша контракт след Спортинг с Ипсуич. Първият българин в Англия. Спомените са неповторими. Докосването до британския футбол е едно прелестно възприятие, една приказка, която не искаш в никакъв случай да свършва. Хората ти дават опция да правиш това, което обичаш по най-хубавия метод. Условията са прелестни, с цел да даваш всичко в най-хубавата светлина и да бъдеш рицар на игрището. Това бяха думите на мениджъра Джон Лайл, който изкара 20 години в Уест Хам и тук се пенсионира. Човекът, който бе дясната ръка на Боби Робсън и негов консултант във футбола. Един футбол, пречупен през британското око - физиката и както там му споделят " пасинг ". Може би това му направи усещане, че аз ще мога да допринеса нещо друго в британския футбол и може би това бе основата да подпиша в Ипсуич. Играехме хем малко британски футбол, хем от инерцията, която е имал в Уест Хам - те играеха малко по-различно, вие знаете. Уест Хам бяха тим, който още от школата е с по този начин наречения пас. Това е. И би трябвало да бъдеш рицар на игрището, тъй като не те чака нищо хубаво и ще седнеш на пейката, в случай че не се раздаваш ", спомни си с огромен възторг Генчев, който има силата на футболист.
" Аз изпитвам завист на футболистите, колкото и грозно да звучи. Бих дал пет години от живота си, с цел да бъда на тяхното място. Не мога да опиша какво е да облечеш фланелката с лъва на гърдите си и да излезеш и да се раздадеш. Една сцена е " Уембли ", на която те би трябвало да покажат, че заслужават тази фланелка и заслужават да стъпят на това свещено място.
Аржентинците и германците бяха някогашни международни първенци, само че всички ги изтупахме. Всичко става, 7 декара земя е. Влизаш, той има две очи, две ръце против теб, ти също имаш. Класата е доста огромна, по този начин е, само че и той душа носи и би трябвало да се огледа от тази страна. Поне да му пречиш, в случай че не можеш да го надиграеш. Искам да ги видя същински мъже, тъй като ще е тежко, в случай че излезеш и се страхуваш.
Трябва най-малкото да наскочат себе си. От първата минута да излезеш и да даваш всичко от себе си на 110 %. Да пречиш с всичко на техните благоприятни условия, които са доста огромни. Когато застанеш и той вижда конкурент, който може да се опълчи, би трябвало да се опиташ да се наложиш и да го надиграеш. Тогава може да се получат нещата, тогава надхвърляш и себе си. Малко е метафизичен и рицарски бих споделил, да заложиш всичко от себе си ", безапелационен е някогашният нападател.
Бончо Генчев разяснява и обстоятелството, че националния тим за първи път ще играе с двама бразилци от първата минута - Марселиньо и Вандерсон. " Вярно е, че сега имаме чужденци, които дават някаква екстра и равнище в българския футбол. Те ще облекат тази фланелка и би трябвало да потвърдят, че я заслужават. Спомням си в чужбина какви рестрикции ни слагаха. Когато дойдох, бяхме единствено 13 чужденци и ни гледаха под лупа. Трябваше да се доказваш на 120 % във всеки мач. И ни споделяха: " Ти по тази причина си тук ". Аз в този момент им споделям на бразилците, че те по тази причина са тук и би трябвало да се потвърдят.
Малко виждам български футбол. Дали ми харесват? Имат класа и тя е малко над това, което би трябвало да е на някои от българите. Ивелин Попов въобще не им отстъпва в нищо. Десподов - млад. Краев също ми харесва. В Лига на нациите направи два хубави мача, само че по-късно имаше мъртвило, типично за един младеж. Трябва във всеки мач да е на равнище. Мисля, че нито Десподов, нито Краев, нито Ивелин Попов, нито Дяков отстъпва на тях. Въпросът е да надвишават себе си и да погледнат съществено на нещата. Защото разчитаме на тях. На това младо потомство и на тези, които са звезди при нас.
Краев ми хареса в Лига на нациите в Словения. Вкара първоначално, доста деен, доста упорит. Правеше неща, които се виждаше, че е израснал. След това имаше едно съмнение, типично за млад футболист. Сега още веднъж опция има. Португалският футбол е по-близък до нашия. " Тики-така ", както му споделят. Надявам се тази вълна нещо да направи. " Уембли " е тежка сцена, на която би трябвало да го създадат, само че за какво не.
Иска ми се да излязат съществено и да опитат да създадат нещо. Ако създадем хикс ще е равностойно на победа. Всичко става във футбола. Надявам се да не загубим пагубно и да хвърлим всичко напразно. Иска ми се най-малко един еднакъв да опитаме да създадем. Дано. Не желая да споделям, че ще загубим. Не го поисквам и не желая да си помисля. Винаги съм излизал с концепцията, че единия би трябвало да загуби и това не би трябвало да съм аз ", добави Генчев.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ