Броени дни, след като отпразнува 37-ия си рожден ден, легендарният

Броени дни, откакто отпразнува 37-ия си рожден ден, именитият състезател на Черно море Георги Илиев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е с най-дълъг стаж в родната “А” група от всички настоящи футболисти. До момента има тъкмо 417 срещи в елита. Тези индикатори му отреждат пета позиция в ранглистата за всички времена.Юноша е на Черно море. Освен с екипа на “моряците”, у нас играе още за Локомотив /Пд/ и ЦСКА. Част е от шампионския тим на “черно-белите” от 2004-а, с който победи и за суперкупата на България. С “армейците” пък има хеттрик от оценки – купа, купа и суперкупа! Прави сполучлива кариера и зад граница, като става любим на почитателите на китайския Шътзаджуан. За националния ни отбор има 23 срещи и два гола. В момента е играещ помощник-треньор на Илиан Илиев в Черно море.


- Здравей, Жоро! Играл си за националния тим на България – какъв е коментарът ти за първата среща на „ лъвовете “ от Лигата на нациите – победа с 2:1 като посетители на Словения? Има ли мотив за оптимизъм?
- Със сигурност има мотив за оптимизъм. Това, което Петър Хубчев изискваше преди мача – себераздаване, мисля че се получи 100%. Всеки остави сърцето си на терена. Видяхме капитанът на тима Ивелин Попов какви шпагати и каква преса направи. Най-важен е резултатът, стартирахме с победа. Мисля, че има позитиви както за хората, които са към националния тим, по този начин и за почитателите.
- Правилно ли е решението на Петър Хубчев в националния ни тим да играят единствено българи? Какво е твоето мнение по този въпрос?
- Доста разнородни отзиви сме чували. Нека погледнем действително – има много чужденци, които могат да придадат класа на отбора, само че в последна сметка тук приказваме за националния тим на България. Ние сме малко родолюбци, честолюбиви сме, обичаме българското постоянно да е на показ. Аз също съм на това мнение – дано тачим нашето, българското и да му даваме повече воля за изява.
- В същото време селекционерът разгласи, че ние не притежаваме играчи, които да решат дадена среща. Тогава на какво би трябвало да се заложи, с цел да печелим дуели против тимове, които не са доста по-добри от нас? Например Словения е безусловно естествен отбор за преодоляване…
- Да, този мач бе показно на това, което желае треньорът. Начинът, по който можем да вземем тези мачове е цялостно себераздаване, тактическа зрялост и резултатът е налице. Дори, когато нямаш играчи, които да вземат решение мачове, както споделя той, шансът те покрива, когато даваш максимума от опциите си и си оставяш сърцето на терена.

- Каква е прогнозата ти за срещата с Норвегия? Ще успеем ли да запишем триумф против скандинавците?
- Мисля, че позитивният резултат от първия мач ще даде криле на момчетата. Надявам се да ги употребяват. Ако подходим по същия метод, със същото себераздаване, мисля, че ще се поздравим с триумф. Не считам, че тимът на Норвегия е по-класен от нашия състав или от този на Словения. Има всички предпоставки да запишем победа.
- Вярваш ли, че скоро българският народен тим ще играе на огромен конгрес – европейско или международно състезание?
- Всички се надяваме. Трябва да имаме вяра в това класиране. Един ден ще пристигна сигурно, неизбежно е. Важно е хората, които са на управителни позиции да вземат верните решения и всички по веригата надолу. По този метод сигурно футболът ни ще прогресира и ще имаме класиране на огромен конгрес.
- Преминаваме към клубния ти тим – Черно море. Вече изминаха седем кръга и съставът е на пето място в „ А “ група. Каква е оценката ти досега?
- Започнахме малко нерешително в първите няколко мача. Записахме един победен резултат – 1:5 вкъщи от Септември, който внесе напрежение в тима.


- Как се случи това?
- Това е футболът. Миналата година по същия метод се получи 1:4 с тях. Абсолютно по еднакъв метод мина мачът. Явно не сме си взели верните поучения. Напрежението, което се получи, малко сплоти колектива и тима. Успяхме да се надигнем на крайници, записахме победи, изкачихме се нагоре в класирането. Хората към тима не би трябвало да не помнят, че това са мачове. Има срещи, в които просто нищо не ти върви, а всяка обстановка на съперника влиза в твоята врата. Същевременно създаваш повече положения, само че не можеш да вкараш. Това е футболът и хората би трябвало да го осъзнават. Постоянно слушам подвиквания – черно тото, този мач уречен, другият мач уговорен… Но по какъв начин да обясниш на тези хора, че това не е по този начин? Ако вкараме нашите благоприятни условия, тогава какво ще е? Със сигурност има и такива мачове. Неприятно е, когато се опитваш да даваш всичко от себе си и в един миг излиза, че си се „ навел “. От тази позиция е гадно. Кофти е за труда, който полагаш. Но в последна сметка ние сме футболисти и би трябвало да гледаме напред, да работим и тимът да побеждава.
- Страда ли тимът на Черно море от съдийски неточности?
- Със сигурност имаше три обстановки, в които може да сме ощетени от тези седем мача дотук. Визирам срещите с Етър, Левски и с Витоша (Бистрица). В два от тях ни анулираха голове. Всички видяха попадението от засада на дуела с Левски. При изравнителния гол също можеше да има искания. Но това са обстановки, в които решенията се взимат за елементи от секундата. Разбира се всеки бърка – както ние като футболисти, по този начин и съдиите. Не мисля, че е нещо съзнателно. Не сме тръгнали да ставаме първенци и някой да потегля да ни стопира. Но сигурно е тъпо от другата позиция – нашата. Даваш всичко от себе си, вкарваш чист гол, само че ти го анулират. По този метод губиш точки. Жалко и обидно е от позиция на труда, който хвърляме като тим.


- Какво промени Илиан Илиев, откакто пое тима на Черно море?
- Със сигурност внесе доста повече успокоение както вътре в тима, по този начин и към нас. Знаете какво име е той за Черно море. Хората го слушат и доста го почитат, а почитателите са по-толерантни към грешките ни. Има по-голямо успокоение към нас.
- След паузата ти и твоите съотборници ще гостувате на ЦСКА на „ Българска войска “. Може ли да изненадате „ алените “?
- Видно е, че в България всеки може да сервира изненада. Получавало се е много пъти, само че дано не се изхвърляме и да тръгваме с огромната кошница, че ще ги бием или ще ги разгромим. Естествено, че ще си гоним нашето. Нека да подходим по-хитро, по-мълчаливо и да приказваме на терена.
- Сега да отделим малко време за мемоари – за какво избра футбол и за какво Черно море, а не Спартак (Варна) да вземем за пример?
- Баща ми е черноморец и когато бях трети клас получих покана от Спартак да отивам на проби. Може би малко на брой знаят това нещо. Баща ми беше твърдо срещу да отивам на проби, само че с брат ми отидохме. В последна сметка не бях утвърден. После получих покана и от Черно море за кастинг. Атанас Аврамов беше първият треньор, който тогава ме одобри. Така стартира моят път в Черно море.

- Как реагира, когато Божил Колев – име-легенда за варненския и за българския футбол те взе в мъжкия отбор на Черно море? Имаше ли терзания при дебюта ти в Пловдив против Ботев?
- Божил Колев, дружно с Тошко Великов сигурно са хората, които най-вече са ми помогнали във футбола. Тошко ме взе в Светкавица за три месеца като преотстъпен в миг, в който бях на кантар дали да продължа с футбола или да приключа. След това Божил Колев ме взе при мъжете на Черно море в интервал, в който бях в казармата. Доста тежки моменти, само че ме изкараха от калта, за което постоянно ще им бъда доста благодарен. А по отношение на дебюта против Ботев, терзания не е имало. Имаше запалена искра в мен от футбола и самото предпочитание да играя добре и да победим. Може би тъкмо в този мач нямах никакво терзание.
- Трудно ли бе да извоюваш титулярно място в състава на Черно море? Имаше ли конкуренция, по какъв начин се развиха нещата?
- Много мъчно беше, в случай, че имаше много класни футболисти. Отборът беше отракан още от „ Б “ група, влезе в „ А “ и имаше едно ядро, което доста мъчно можеше да се разбута. Но тъкмо в този миг Божил Колев сподели доверие към мен, макар на моменти слабите игри, които показвах. Той способства най-вече да бъда натрапен в мъжкия състав.


- През 2003 година мина в Локомотив (Пловдив). С този клуб завоюва първата си шампионска купа. Кой е най-яркият ти спомен от престоя при „ черно-белите “?
- Със сигурност извоюваната шампионска купа и празненствата към нея бяха най-вълнуващите моменти. Доста красиви страсти! Изкарах две години и половина в Пловдив- може би най-хубавите ми в живота.
- Имал ли си там тежки моменти?
- Тежките моменти постоянно съпътстват един футболист. И там съм имал травми, проблеми, само че сигурно сладките моменти са били много повече.
- След Пловдив, идната спирка в кариерата ти бе ЦСКА и стадион „ Българска войска “. Кой настоя да преминеш при „ алените “? Как се реализира този трансфер?
- Всички знаете, че тогава много футболисти си тръгнахме от Локомотив (Пловдив). Причината бе кончината на президента ни Георги Илиев. Неговият правоприемник беше в положителни връзки с ЦСКА. По тази ос беше сбъднат този трансфер. Четири индивида отидохме в пакет – Кирил Котев, Александър Тунчев, Дани Георгиев и аз. Това беше повода да отидем в ЦСКА. Лично аз имах предпочитание да опитвам нещо друго, само че малко по-различно се развиха нещата тогава и в последна сметка се озовах в ЦСКА.


- С ЦСКА завоюва нова купа, купа и суперкупа на България. Каква беше ситуацията в съблекалнята на „ Българска войска “?
- В този миг имаше много класно ядро от футболисти. Нека не изреждам имена, тъй като всички ги знаят. Едно ядро от може би 10-12 индивида, които с изключение на футболисти с класа, бяха и хора с характери. Те бяха водещото в това ЦСКА да върви напред и да печели. Естествено с поддръжката на почитателите, всичко придобиваше други измерения. Отборът притежаваше много класа и беше закономерно да печели в този миг.
- Какво бе чувството, когато предстоеше мач сред ЦСКА и Левски? Защо „ Вечното дерби “ позагуби блясъка си в последните години?
- Всички знаем какво е „ Вечното дерби “ за България и основно за почитателите на Левски и ЦСКА, само че не мога да кажа за какво позагуби от блясъка си. Като цяло може би футболът в България загуби от блясъка си в последните години. Хората към този момент подхождат по-негативно, избират да си останат у дома и да гледат мач от европейските шампионати, в сравнение с да отидат на дуел от родния шампионат.


- Не е ли тъпо това?
- Жалко е, само че сигурно отговорните за това сме всички хора, които сме към футбола. Като стартираме от хората от горната страна и стигнем до футболистите. Всички ние, които сме свързани с българския футбол, имаме виновност за това нещо.
- След две години при „ алените “ се завърна в Черно море. Разкажи ни за пропуснатата опция да успехите Щутгарт като посетители и да влезете в групите на Лига Европа. Водехте с 2:0 седем минути преди края…
- Да, имахме страхотна опция. Преодоляхме два тима, стигнахме до мач с Щутгарт за непосредствено влизане в групите. Загубихме с 1:2 в София, поведохме с 2:0 в Щутгарт и до 80-ата минута водехме с този резултат, само че не знам по какъв начин се обърнаха нещата… Може би липса на опит, шанс и рутина ни коства влизане в групите.
- Това ли е най-тъжният миг в кариерата ти?
- Може би не. Не мога да кажа, че е имало миг, който ме е раздрусал във футбола в отрицателен проект.
- А най-щастливият миг в кариерата ти досега?
- Не мога да сравнявам тези моменти. Може би интервалът ми в Китай, когато усетих същинското наслаждение от футбола. Говоря за чисто футболното, оставям настрани парите – за уважението на почитателите, те се забавляват с футбола и се чувстваш като от друга планета. Това е миг, в който чисто футболно, съм се чувствал най-щастлив.

- Дълго ли обмисляше предлагането да играеш в Китай?
- Година преди да отида в Китай имаше оферта от различен тим. По една или друга причина не се стигна до трансфер, който персонално аз желаех да се получи тогава, само че в последна сметка се разминаха нещата. Радващото е, че една година по-късно се реализира. Не съм мислил доста, тъй като бях квалифициран и почти бях разучил по какъв начин стоят нещата, въпреки че като отидеш там се сблъскваш със напълно други неща. Това е друга просвета, със напълно други проблеми.
- С какво най-трудно привикна?
- С много неща би трябвало да свикваш там – с храната, езика. Самите нрави на китайците са радикално разнообразни. Нещо, което ти го приемаш за обикновено, при тях е безусловно ненормално и противоположното – те вършат неща, които ние не можем да възприемем. Но мисля, че адаптацията и приспособимостта ми са измежду мощните ми страни и съумях да се впиша.
- В националния тим на България дебютира при Христо Стоичков през 2004 година Какви са усещанията ти от работата ти с него?
- Христо Стоичков е име, което всеки като чуе освен в България, само че и в чужбина, знае кое е и какво е постигнал. Най-нормалното беше, когато застана отпред на националния тим, всички футболисти да го гледаме в очите и да изореш терена поради него. Беше страховит мотиватор и постоянно момчетата, които са играли с националната фланелка, са давали максимума от опциите си.

- Как си обясняваш паузата от пет години, в която не бе част от представителния ни тим, с цел да се стигне до 2009 година и още веднъж да попаднеш в състава на „ лъвовете “? - Имах два престоя в националния тим. Единият беше при Христо Стоичков през 2004- 2006 година А идващият, в случай че не се неистина, е чак през 2013 година при Любо Пенев. По-голям е този „ прозорец “. Това си е избор на старши треньора, той носи отговорност по какъв начин ще наподобява националният тим. Решил е да подбере тези футболисти, решил е, че аз не съм бил необходим на тима в този миг. Няма неприятно, значимото е постоянно отборът да върви напред. Лицето на тима постоянно е било по-важно от това кой е там.
- Мислил ли си по кое време да сложиш завършек на футболната си кариера?
- Доста съм го мислил. Мисля, че този миг скоро идва. Ако всичко продължава да е по този начин, на 90% това ще бъде последният сезон в кариерата ми.
- След това накъде?
- Накъдето Господ каже. Сега започнах треньорски курсове за „ А “ лиценз. Групата е съвършена – страхотни футболисти и хора сме. Това е пътят към този момент, пък ще забележим отсега нататък по какъв начин ще се развият нещата.


- Какъв е Георги Илиев отвън терена?
- Може би хората, които са отвън терена, би трябвало да кажат. Не мисля, че с нещо се разграничавам от това, което съм на игрището. Добър човек съм, който обича и почита фамилията си. За мен то е най-важно. Уважавам приятелите си, родителите. Хората към мен постоянно са били най-важните. Респектът, който даваме на хората към нас, би трябвало постоянно да е водещ.
- Със брачната половинка ти имате три деца – две дъщери и един наследник. Помагаш ли при развъждането им или просто брачната половинка е привикнала да не те търси за тези неща?
- С три деца няма по какъв начин да си фен. Просто отговорностите и грижите по децата са много огромни. Естествено, че оказвам помощ, неизбежно е. Най-голямото наслаждение на един татко е да се занимава с децата си, да си играе с тях. Това е смисълът на живота персонално за мен. Винаги е било неповторимо преживяване да съм към децата и фамилията ми.

- Къде обича да почива семейството? - При пет индивида към този момент е много огромна организация за почивки. Обичаме да посещаваме разнообразни места и в чужбина, и в България. Независимо къде, значимо е с кого си прекарал времето си и по какъв метод.
- Би ли заменил Варна с някой различен град?
- Не, това е моят град. Тук се усещам най-добре. Един камък си тежи на мястото. Никога не бих сменил Варна за живеене.
- Какво си пожелаваш?
- Пожелавам си естествено здраве за мен и фамилията ми. Няма по-важно нещо от това. Оттам нататък самичък като човек можеш да си помислиш кое е най-важното за теб – естествено щастието за теб и фамилията. Всичко друго са плюсове, които може самичък да си избираш по какъв начин да ги наместиш.
Първа лига 7 кръг, събота 1 септември Ботев (Пловдив) 0:0краен резулат ЦСКА-София