Броени дни преди старта на Празниците на изкуствата Аполония“ ви

Броени дни преди старта на Празниците на изкуствата „ Аполония “ ви срещаме с Маргарита Димитрова, изпълнителен шеф на фондация " Аполония ".

Първото нещо, което ни изниква в мозъка, когато чуем Созопол и изкуство, това са празниците Аполония. Каква е тайната за триумф – това са доста събития, министър председатели, години наред – има ли загадка?

- Сигурно има. Аз не съм я схванала още, тъй като не преставам да я диря. Но си мисля, че това, което ни крепи всички през тези 41 години към този момент години, е любовта към изкуството. Любовта към българската просвета най-много и любовта към всички хора, които вършат тази просвета. Защото в действителност какво е един фестивал? Това е събитие, на което се събират доста, доста хора, които първо че са доста положителни като реализатори, второ – публиката ги обича, и трето – постоянно, всяка година могат да покажат нещо ново, нещо друго. Няма да ви приказвам за организацията, тъй като това по никакъв начин не е значимо, за вашите читатели и фенове, тя е задоволително тежка, с цел да ви занимавам с нея. Да, Аполония в действителност е на 41 и всяка година е в Созопол. В края на лятото и началото на есента. Всяка година, преди децата да тръгнат на учебно заведение, фестивалът завършва. Наблюдавала съм нещо доста забавно през всички тези години – какво се случва с града. Дни преди да стартира фестивалът, публиката се трансформира. Чувства се цялата сила, която градът има. Хората наподобяват по един доста впечатляващ метод. Може би тук се крие ключът – в силата на хората, които идват, хората, които ни посрещат и на тези, които са пристигнали особено за фестивала.

41 години – в действителност дълъг интервал, в който едно събитие се случва – на международно равнище. Със сигурност полагате доста старания. Как успявате да съберете всички тъкмо по това време, на това място?

- Подготовката стартира доста от дълго време. Има случаи, в които събитията, подготовката за тях е почнала две години по-рано, изключително, когато би трябвало да пристигна една огромна, международна звезда. Това е обикновено, наложително. Вече мисля за идната година. Защото тази мина – програмата е подготвена. Сега остава да открием фестивала, тъй като това е най-вълнуващият миг. След това той по някакъв доста натурален метод продължава да живее. Е, всеки ден има страсти – този просрочен, оня се обидил – само че това е обикновено, тъй като работим с актьори. Но екипът, толкоз години работим дружно, е формиран единствено от експерти. Този, който дава отговор за театъра – прелестната Хани. Този, който дава отговор за музиката – прелестната Ани. Хора, които са подготвени във всеки миг да тръгнат, когато би трябвало. Рашко Младенов – от години ни е най-любимият артист, с нас е от първите години. Сега дава отговор за литературата, само че не му пречи във във всеки един миг да влезе да играе нещо. Тази година ще се появи в „ Театър на маса “, който е наша запазена марка. Тези хора и още доста други, те са с нас. Имаме механически екип, който пътува от София. Основният човек в него – Иван Таков, идва с нас към този момент 41 години.

Т.е. вие работите с едни хора-емблеми, само че е необходим и страховит мениджмънт, с цел да се резервира екипът през годините...

- Ние всички сме другари. И това го предаваме през годините. Е, несъмнено, влизат и нови хора, младежи. Едно Наде, което се появи преди няколко години, след време съм сигурна, че с лека ръка ще ѝ кажа – хайде, действай... Тя научи всички секрети по организацията на фестивала и хората ѝ се доверяват. А е студентка, в този момент приключва.

С какви проблеми се сблъсквате най-често, организирайки едно сходно събитие – имате ли поддръжка, отделя ли се задоволително внимание на културата и изкуството?

- Подкрепа, да. Тази година получихме известия от десетки хора, които желаят да бъдат доброволци. Но истината е, че при нас машината е толкоз добре смазана, че даже нямаме потребност от доброволци. Всеки от екипа си знае работата. И аз не посмях да ги поканя, което е огромна нелепост. Защото може би на следващия ден те ще свършат работата и по по-добър метод. Ще го направя следващата година. Не бях готова. Едната доброволка беше с подобен сериозен бекграунд, че си споделих - Боже, мой, какво ще прави при нас. Беше счетоводител, управител, с 3-4 езика. И аз се тормозих, че е доста готова. А тя просто искаше да помогне. Имаме поддръжка от хората, които ни оказват помощ финансово. Организацията на един подобен голям фестивал, който всяка година има 70 събития, е в действителност сериозна. Благодарни сме, че се намират хора и организации, които желаят да оказват помощ. Основният ни съорганизатор е Министерство на културата, Министерство на културата също. Подкрепата на медиите също ни е значима – БНР, Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, които записват всички събития и по-късно ги излъчва, всички медии, в това число и вашата, които ни отразяват, също са ни от огромна помощ.

С какво тази година фестивалът ще бъде по-различен?

- Обърнахме особено внимание на младите. За първи път събираме трите института по изкуства – Националната музикална академия, художествената академия и НАТФИЗ. Такова нещо до момента не се е случвало. Имали сме спорадично събития, свързани с трите висши образователни заведения, само че в този момент е доста по-различно.

След като предходната година програмата беше доста тежка, с качествени имена, които са с нас от първата ни година, този път си споделих, че би трябвало да създадем нещо за младите. Мисля, че тъкмо такива събития са значими.

Художествената академия ще се показа още на 28 август със студенти, които са приключили преди малко. Ще има живопис, графика, изложения. Целият низък етаж и в двора на галерията ще бъдат ситуирани техни работи.

На другия ден, когато е формалното показване на фестивала, ще присъстваме на едно друго събитие – на студентите от музикалната академия. Биг бенда на Музикалната академия, който е неповторим, прословут. Мисля, че младежите и тези, които са се отдали на изкуството, вършат чудеса. Историята си е история, само че бъдещето е в младостта. Техен началник е Мишо Йосифов. Наскоро вървяха в Скопие, изнесоха концерт, в София - също, а в този момент – в Созопол. Солисти ще бъдат Хилда Казасян и Васил Петров.

Ето отново връзката сред едно по-пораснало потомство и едни деца, които в този момент потеглят. На 30 август ще дойдат студентите от НАТФИЗ, студентите от класа на Ивайло Христов – с едно зрелище - „ 12 ядосани мъже “.

Мисля си, че това е доста потребно. Те са млади, не ги познават, само че ще бъдат на един фестивал, който работи с доста одобрени имена. И аз от сърце им поисквам на тези доста младежи да имат една блестяща кариера. Тези младежи получават късмет да бъдат на огромна сцена и това е прелестно.

Имате два майсторски класа – разкажете ни за тях...

- Светлин Русев, един удивителен цигулар, обикаля по целия свят. Той ще има майсторски клас. Това е значимото – младите да знаят на кого да се опрат, кого да харесват, да имат образец пред себе си.

Дори напълно житейски проблем – излизайки от подтекста на изкуствата на културата. Добре е младежите да имат положителни образци.

- Да, по този начин е. Майсторски клас ще имат и Фондацията. Дони, когато пристигна при мен, сподели, че желае да направи майсторски клас. „ Има потребност младежите да знаят по какъв начин да пеят, по какъв начин да държат микрофоните, да им дадем опцията да поработим с тях “. Този майсторски клас ще се случи за първи път – от 3 до 6 септември. А на самия 6 септември ще бъде концертът на Фондацията.

В литературата тази година имаме събития от 18.00, 19.00 и 20.00 часа. Не знам по какъв начин публиката ще издържи.

С какво вътрешно чувство влизате в празниците вие самата?

- Спокойна съм. Дотолкова, доколкото, в случай че всичко стане по този начин, както сме го замислили, ще бъда щастлива. Ще рева от самото начало, тъй като виждам на нещата доста сантиментално. Но чувствам, че ще стане. Не може този голям труд да не бъде заплатен.

Каква е премията – коства ли си, за поколението, което идва след нас ли го вършиме, има ли смисъл да се прави?

- Наградата – да има резултат. Да се трансформират вижданията на хората, да търсят качественото изкуство, да се допрян до харата, които основават това изкуство. Да занеш, че си си приключил добре работата.