Ще ни донесе ли левът богатство след години
Броени дни преди окончателното евакуиране на лв. от обращение в края на януари, нумизматичният пазар реагира незабавно на промяната на валутата. Докато българите употребяват последните две седмици, с цел да похарчат старите си банкноти и монети, специалистите регистрират началото на нова наклонност - превръщането на родната валута в екзотика за международните колекционери.
Според Георги Стоянов, нумизмат от Казанлък, процесът на „ изгубване “ на лв. към този момент задейства търсенето, само че не за всичко, което дрънчи в джобовете ни.
„ Левът към този момент се трансформира в изчезнала валута и една екзотична монета “, разяснява Стоянов пред БГНЕС. Според него точно статутът на „ изчезнала валута “ е катализаторът, който липсваше до момента, с цел да бъдат българските пари видяни на международната сцена.
„ Такава е практиката с всички по този начин наречени изчезнали валути. Интересът към българските монети до момента е липсвал, само че в този момент чакаме нараснало търсене измежду нумизматите в международен мащаб “, предвижда той.
Парадоксът на социализма се завръща
Анализаторът напомня забавна историческа прилика. В предишното българските монети са били по-ценени на открито, в сравнение с у нас.
„ Те са продавани доста добре на Запад. През социализма цели тиражи са изнасяни за Германия, Съединени американски щати и Канада, до момента в който българските нумизмати не са имали достъп до тях “, споделя Стоянов. Днес, с влизането в еврозоната, се чака „ назад превръщане от Запад към България “ - задграничните колекционери още веднъж ще погледнат към нашите излъчвания, само че този път като към приключена историческа ера.
Не пазете стотинките от рестото
Въпреки еуфорията, специалистът охлажда ентусиазма на жителите, които се надяват, че дребните монети от портмонето ще им донесат благосъстояние след години.
„ За сегашните монети, в случай че някой чака те да бъдат нумизматична необичайност и да се търсят в чужбина, ще ги отчайвам “, безапелационен е Стоянов.
Като образец той показва 1 стотинка от 2002 година, отсечена в тираж от над 1 милиард бройки. „ Към тези монети, с които пазарим до края на януари, ползата в международен и в български мащаб ще бъде незабележим, защото тиражите са големи “, акцентира нумизматът.
Вместо всеобщите стотинки, капиталовият взор би трябвало да се насочи към редките и юбилейни издания.
„ Интересът към българските юбилейни монети се чака да пораства и от чужбина, защото огромна част от тях са от висока проба сребро или злато, а цената на металите върви нагоре “, поучава специалистът.
Като образци за „ същинска необичайност “ Стоянов показва 100 лв. от 1894 година с тираж едвам 2500 бр. и монетите от 1916 година, които са съвсем изцяло претопени и от които са оживели единствено няколкостотин бройки.
В умозаключение, до момента в който България отброява последните дни на лв. като разплащателно средство, за колекционерите това е единствено началото на новия му живот - не в касата на магазина, а в класьорите.
Според Георги Стоянов, нумизмат от Казанлък, процесът на „ изгубване “ на лв. към този момент задейства търсенето, само че не за всичко, което дрънчи в джобовете ни.
„ Левът към този момент се трансформира в изчезнала валута и една екзотична монета “, разяснява Стоянов пред БГНЕС. Според него точно статутът на „ изчезнала валута “ е катализаторът, който липсваше до момента, с цел да бъдат българските пари видяни на международната сцена.
„ Такава е практиката с всички по този начин наречени изчезнали валути. Интересът към българските монети до момента е липсвал, само че в този момент чакаме нараснало търсене измежду нумизматите в международен мащаб “, предвижда той.
Парадоксът на социализма се завръща
Анализаторът напомня забавна историческа прилика. В предишното българските монети са били по-ценени на открито, в сравнение с у нас.
„ Те са продавани доста добре на Запад. През социализма цели тиражи са изнасяни за Германия, Съединени американски щати и Канада, до момента в който българските нумизмати не са имали достъп до тях “, споделя Стоянов. Днес, с влизането в еврозоната, се чака „ назад превръщане от Запад към България “ - задграничните колекционери още веднъж ще погледнат към нашите излъчвания, само че този път като към приключена историческа ера.
Не пазете стотинките от рестото
Въпреки еуфорията, специалистът охлажда ентусиазма на жителите, които се надяват, че дребните монети от портмонето ще им донесат благосъстояние след години.
„ За сегашните монети, в случай че някой чака те да бъдат нумизматична необичайност и да се търсят в чужбина, ще ги отчайвам “, безапелационен е Стоянов.
Като образец той показва 1 стотинка от 2002 година, отсечена в тираж от над 1 милиард бройки. „ Към тези монети, с които пазарим до края на януари, ползата в международен и в български мащаб ще бъде незабележим, защото тиражите са големи “, акцентира нумизматът.
Вместо всеобщите стотинки, капиталовият взор би трябвало да се насочи към редките и юбилейни издания.
„ Интересът към българските юбилейни монети се чака да пораства и от чужбина, защото огромна част от тях са от висока проба сребро или злато, а цената на металите върви нагоре “, поучава специалистът.
Като образци за „ същинска необичайност “ Стоянов показва 100 лв. от 1894 година с тираж едвам 2500 бр. и монетите от 1916 година, които са съвсем изцяло претопени и от които са оживели единствено няколкостотин бройки.
В умозаключение, до момента в който България отброява последните дни на лв. като разплащателно средство, за колекционерите това е единствено началото на новия му живот - не в касата на магазина, а в класьорите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ