Броени дни преди очаквания с много вълнение от ценителите концерт

Броени дни преди упования с доста неспокойствие от ценителите концерт на цигулковия виртуоз Марио Хосен и пианиста Адриан Йотикер на 10 октомври на Основна сцена на Държавна опера Варна, с който приключва Европейският музикален фестивал Варна 2021, проф. Хосен беше общителен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

Маестро Хосен, 2021 е годината на Брамс във Вашите концерти, какво сте подготвили за Европейския музикален фестивал, какво ще визиите и по какъв начин се вписва този план в цялото Ви артистично наличие по сцените на Европа?

 

Йоханес Брамс е един от най-ярките представители на немската романтика, той освен трансформира светогледа в симфоничната музика, само че и повлиява значително основаването на по този начин наречената атмосфера на Виенски симфоничен живот в интервала, в който е бил една от движещите креативен фигури във Виена, точно в интервала, в който се основава Музикферайн (Wiener Musikverein), това е постройката на Обществото на феновете на музиката. Самата зала на Музикферайн, както и Концертхаус (Wiener Konzerthaus), са храмове на музиката, на класическото изкуство. Йоханес Брамс взима доста мощно присъединяване във всички културно-социално-обществени политически действия. Той е имал доста ярка социална позиция. Това е личността на културтрегера.

Аз не съм свирил Брамс от близо 15 години, като изключим епизодични осъществявания на негови сонати. Идеята за плана пристигна в диалог с Адриан Йотикер, брачната половинка му, моята брачна половинка и огромния теоретик на музиката Хартмут Кронес (Hartmut Krones), който  от 30 години написа стратегиите на Музикферайн и е един от моторите на интернационалния симпозиум на фестивала “Варненско лято ". В тази среща ние дискутирахме човешките взаимоотношения сред двама титани в музиката - Роберт Шуман и Йоханес Брамс, техните прочувствени срещи и допирни точки. Младият Брамс получава първата си опция за изява в огромното музикално пространство посредством рецензията, която получава от Роберт Шуман. Шуман е индивидът, който проправя път за кариерата на Брамс, който прави неговото име познато на една доста необятна музикална общност. Младият Брамс, който е боготворил Шуман, е подкрепял прочувствено неговото семейство, а със брачната половинка му Клара Шуман - също незабравим концертиращ музикант и композитор, майка на 8 деца, е поддържал преписка дълго след гибелта на Роберт.

Каква е историята на сонатите на Брамс?

В първата соната, преди която е основана песента “Regenlied " (Песен на дъжда), представена в третата част, ти усещаш това, което си изпитвал в младостта и по какъв начин то си отива. В гибелта няма нищо трагично, то е нещо естествено, когато е изпълнено с обич. Трябва да чуете песента и да си визиите капчиците, тази романтично-носталгична линия, която се прокарва в самата ария. В сонатата Брамс показва дълбоката си тъга от загубата на едно дете, което е отгледал и за което той се е грижил като втори татко. Той изпраща на Клара сонатата, тя свирейки, плаче.... Какви времена са били! Как са комуникирали хората между тях...

Тази соната е първата, Клара е дотам допряна от това, което той споделя с езика на музиката, че Брамс взема решение да продължи в тоя род и да напише втора соната. Прави това покрай едно от обичаните си места - Тун (Thun, Switzerland), като черпи ентусиазъм в една къщурка, в едно селце, където се среща с забавни хора...  Тук е връзката с Адриан Йотикер, който е роден близо до Тун, а живее покрай езеро край Мюнхен. Брамс обича да посещава две езера, едното е до Тун (Thunersee), а другото е до Мюнхен. Адриан също черпи своята сила от езерото, до което живее, където върви със своите деца.

Как породи концепцията за Вашия план с Адриан Йотикер?

Идеята на плана ни породи на брега на Черно море, на масичка в клуб Ментол, където ние с Кронес водихме един доста натоварен разговор до след среднощ за така наречената безспорна музика, което е една нереална терминология в музикознанието. Защо нереална? Това е един метафизичен термин, който се преекспонира и преувеличава. Няма музика, която да не е обвързвана с част от живота и страстта на хората. Например, за безспорна музика се приема огромното симфонично изкуство, където нямаме програмни детайли, които се свързват непосредствено и асоциативно с естествени феномени. В немската симфонична музика огромни теоретици водят разногласия, свързани с немската хармония, просвета, политическа история, основаване на немска нация. Това са едни културно-политически събития, които оказват мощно въздействие върху културата, върху музиката. Музиката е била движещ фактор в този развой. Тогава, по времето на основаването на Флорентинската академия, първите оперни италиански театри, по-късно Виенската класика, Виена се трансформира в един културен център на Европа, с помощта на музиката. Началото е обвързвано с графовете Естерхази и Хайдн, който е създателят на сонатната форма и симфонизма - подобен, какъвто го познаваме. Развитието следва налагането на Виена като имперски център и столица на Австро-Унгарската империя. По време на всички промени остава стремежът на хората да се асоциират със личен език, обичаи, просвета. И Брамс взе участие доста интензивно в този развой.

Какво обръщение съгласно Вас носят сонатите, които ще извършите?

Когато приказваме за музика, ние се опитваме да разберем какво обръщение носи тя. Ако става дума за Интеграла на Брамс, ние с Адриан Йотикер непринудено си помислихме след нашата среща дали да създадем направим Интеграл Шуман или Интеграл Брамс. Шуман е написал три сонати и Брамс е написал три. Аз персонално желаех да си напомня Брамс - това, което съм свирил преди към 15 години, тъй като в един миг разбрах, че виждам музиката по нов, радикално друг метод и изпитах нужда, редом с другите си планове, да го преживея отначало. Разбрах, че с цел да схвана концерта на Брамс, би трябвало да се докосна до трите сонати. За да се докосна до тях, нуждая се от пианист, тъй като те са написани за пиано и цигулка, както и Бетовеновите сонати. Често на децата и на студентите се преподава изразът “сонати за цигулка ". Няма сонати за цигулка, има за пиано и цигулка, където двата инструмента са в един трагичен разговор, където тази музикална форма получава очертания, които могат да се усетят от публиката и да я раздрусат, и двата инструмента имат равноправно присъединяване.

Когато ние с Адриан взехме решение да създадем тези интеграли, незабавно пристигна покана за концерт от Концертхаус във Виена на 17 декември, в зала “Моцарт ". Първото осъществяване на Интеграла е било в Концертхаус във Виена преди повече от 100 години. Последваха предложения от Италия, Испания, като първото ни осъществяване бе и едно огромно предизвикателство през април, където в Сантандер съгласно контракта ни, осъществяването трябваше да бъде записано от Испанското национално радио. Първо осъществяване - запис! Това изисква доста огромна централизация.

Тази година ние изпълняваме сонатите в Интеграл общо 10 пъти. В България, в градовете Варна, Пловдив и София. Във Варна идваме след едно доста интензивно лято, след концерта на Брамс със Софийска филхармония. Брамс сонатите са продължение на тази линия, чиято кулминационна точка ще бъде във Виена, само че в действителност всеки един концерт за нас е кулминационна точка. Публиката не позволява компромис, композиторът не позволява компромис и ние не можем да си позволим да подценим това. Артистът е задължен да бъде откровен и прям по отношение на публиката и музиката, която прави. Това значи да дадеш 100% от себе си според от това, което ти разрешават изискванията и факторите, които се отразяват на осъществяването. Колкото и музика като сонатите на Брамс да се възприема като безспорна музика, ние имаме разнообразни детайли в разнообразни елементи отвън това усещане. Например, в третата част има доста мощни маджарски детайли, свързани с приятеля на композитора Йозеф Йоахим, на който е отдаден концертът за цигулка и който е един от първите реализатори и на трите сонати.

Когато става дума за унгарската музика, Брамс е мощно впечатлен от страстта, от мощната изразителност на унгарския фолклор, което е отразено и в две от частите. Това е една типично по немски сдържана емоционалност, само че той е обожавал тази страст. Това го е вдъхновявало, давало му е сила. Не е инцидентна и връзката му с Йохан Щраус - бащата на виенския валс. Самият Брамс е бил огромен обожател на Йохан Щраус. Става дума за една забавна симбиоза, макар че сонатите нямат нищо общо с този вид фолклор. Сонантите са по-скоро филтрирана форма на унгарската емоционалност през призмата на Йозеф Йоахим, концертът също. Както посредством концерта, по този начин и посредством сонатите, Брамс подава ръка към приятеля си от ранните студентски години, с който е изгубил връзка, само че музиката, партитурите, които той е пращал, са довели до реминисценция на това другарство.

Тази симбиоза от причинно-следствени връзки и срещи до концерта ни в Испания, ни докара първо до генералната подготовка. В Кантабрия има една традиция преди концерт да се организира среща диалог с възпитаници, които са готови по тематиката и това се реализира по време на генералната подготовка. Ние изпълнихме фрагменти от програмата пред деца, които бяха освен въведени в музиката на Брамс, само че и разсъждаваха върху чутото, разказваха за своите лични страсти, подбудени от музиката. Аз бях мощно впечатлен и очарован от големия интерес и присъединяване на децата, от тяхната предварителна подготовка. Най-впечатляващото също бе, че този музикален урок се предаваше в към 700 учебни заведения онлайн посредством 12 камери. Това се прави един път месечно. Свалям шапка на тези културтрегери. Това е един добър образец за културното бъдеще на Европа. Не се удивлявам, че в този регион на Испания концертните зали са претъпкани, децата са възпитани, обществото е с най-високи стопански индикатори.

Оказа се, че музиката на Брамс е един мост сред нас като реализатори и едни деца, които са допрени от нея. Те стартират да беседват с езика на музиката, подобен, какъвто ние преоткриваме посредством техните очи и страст. Това е реалност.

Вие имате привилегията да наблюдавате от сцената прекарванията на публиката. Как усещате съпреживяването на Вашите осъществявания на Брамс?

Вечерта, когато застанеш пред една аудитория, която е елегантна, вглъбена, концертът се трансформира в богослужение, в мост сред човешката душа - душата на слушателя и изпълнителя, и космоса. Имаш тишина, имаш единствено музикалната естетика, която те обкръжава. Оставаш уединено със себе си, потъваш в твоята страст, в твоя живот, в мислите, които те вълнуват и в нещо, което е постоянно. Ние всички сме посетители на тоя свят, а нямаме време за уединение. Опитваме се. Музиката влияе на избрани центрове в мозъка, посредством които попадаш в собствен личен свят. Всеки човек има потребност да бъде уединено със себе си.

В тази връзка, в случай че някой твърди, че музиката на Брамс е комплицирана, сложна за схващане, бих споделил, че няма потребност да разбираш тази музика, ти я усещаш и това, което те обкръжава, е твоят свят, твоят космос. Ето за какво всеки един концерт е един допир до духовното.

Ние имаме моралната отговорност да предлагаме на публиката концерти, които тя заслужава. Един миг на нравствен мост сред персоналното и божественото, в който тя да има спокойствието да влезе в тоя свят. И ние имаме естетическа и морална отговорност към тези, които идват на концерти. Музиката на Брамс е един мост сред материалното и духовното за тези, които даже и да не вземат участие интензивно и физически, попадат в тази магия, с помощта на процесите в тяхното схващане и душа, тъй че ние всички сме участници в този развой.

Кога се пресякоха пътищата Ви в музиката с Адриан Йотикер?

С Адриан Йотикер се срещнахме за пръв път в Цюрих преди близо 20 години. По това време живеех постоянно и в Цюрих, и във Виена. Дойде покана за един доста забавен концерт в концертния цикъл в Линденхоф, на сцена в готическа сграда в остарелия град на Цюрих. Знаех, че сътрудник ще ми бъде един огромен швейцарски пианист, притежател на първа премия на влиятелния ARD  Мюнхен и че този човек е извънреден музикант, който аз към момента не познавах. Той ме посреща на гарата в неговото градче, с цел да отидем в неговия дом, където започваме да свирим. Първо свирим Пролетна соната, приказваме на еднакъв музикален език, след това свирим Франк соната и преди да повторим Пролетна соната, взехме решение да преминем през по-виртуозните пиеси. За мое учудване, оказа се, че колкото добре се разбирахме в драматургията на сонатите, толкоз леко той ми акомпанираше, като че ли цялостен живот сме свирили дружно или ми е слушал осъществяванията. Аз имах публикуван компакт диск с тази стратегия и си помислих, че го е слушал. В паузата за кафе го попитах постоянно ли е слушал тази пиеса или я е свирил, а той отговори, че в никакъв случай не я е свирил като пианист. Оказа се, че той е учил в Цюрих, в инструменталния факултет, освен пиано, само че и цигулка. Когато печели първа премия като пианист, стига до извода, че би трябвало да продължи да бъде пианист, тъй като мъчно би спечелил първа премия като цигулар. Говорим за надарен човек, с който към този момент към 20 години имаме креативно съдействие и освен ми е прелестно да беседвам с него, само че към този момент сме и фамилни другари, срещаме с цялото семейство, с децата му, прекарваме цели уикенди дружно. Той е извънреден човек, актьор, преподава на един млад пианист, който следва в Мюнхен и на който съм кръстник. Младежът реализира страхотни резултати под негово управление и неотдавна съумя в границите на единствено една седмица да научи и изсвири едно тежко произведение и да го изсвири на сцената.

И въпреки всичко, Маестро, Вашата запазена марка е Паганини, нали?

Благодарение на музиката на Паганини, която извършвам, която се харесва на доста необятна публика, и която малко хора могат да изсвирят, аз се пробвам и да разпространявам Паганини отвън разпознаваемите негови творби. Познати са няколкото шлагера, каквито са един или два от цигулковите му концерти, капризите и една-две пиеси. Но той е извънредно забавен създател, който е написал и над 250 произведения за камерна музика, има 80 сонати за цигулка и китара, има 15 квартета с китара, има 3 струнни квартета, да не приказваме за десетките други фигурации и ансамбли. Всъщност моята обвързаност към Паганини произтича от убеждението ми, че той с изключение на огромен цигулар е и огромна фигура, която е повлияла на историята на музиката. Той е първообразът на сантименталния създател, който трансформира статуквото на актьора, има цялостната независимост да моделира стратегиите си по този начин, както счита, че публиката чака. Той е индивидът, който прави гражданска война във свиренето на цигулка, в изразните средства на този инструмент, в резултатите, които цигулката основава и асоциациите, които нашето схващане прави. В изкуството му участват доста естествени картини и звуци, подражаване на животни, положения на човешката емоционалност - рев на цигулката, вик, шепот - положения, които не са били налични при по-консервативния метод на свирене и неслучайно той разрушава тази консервативност.

Вие сте приет откривател на творчеството на Паганини.

Говоря като човек, който е основен редактор на първото в света автентично издание на творбите му, без да са аранжирани или редактирани. Говорим за едно издание, в което е верният прочит. Това са по този начин наречените сериозни издания. Аз съм редактор на това сериозно издание на творбите на Паганини за цигулка и оркестър. Защо? За да могат всички бъдещи поколения цигулари, когато свирят неговото творчество, да се допрян до истинската мисъл на Паганини и да продължат това завещание.

В музикознанието проучването на музиката на Паганини и на огромна част от великите виртуози като Лист и Шопен занапред следва. Това, което към този момент е направено в музикознанието, изключително за немската романтика - съществени издания върху творчеството на Бетовен, Моцарт, Брамс, липсва за огромна част от другите композитори. 

Аз поех тази тежка задача и работя към този момент към 10 години по тази тематика и несъмнено, до момента в който съм жив, ще продължа да работя. Предстои ми още доста дълъг труд. Фигурата на Паганини е тази, която повлиява целия немски романтизъм - Менделсон, Шуман, Брамс, Шопен, а и Рахманинов, всички до един са повлияни от аурата на създателя Паганини. И когато се свири музиката на Брамс, с цел да бъде разбрана тя, би трябвало да се знае, че е мощно прочувствена, мощно провокираща най-дълбоките струни на човешката психика, а мотиваторът на целия този развой не е някой немски създател, а италианецът Николо Паганини, който прави възторг с турнето си в Германия, по времето, когато се ражда Брамс. Паганини повлиява родителите, учителите на Брамс, а той доближава едни висоти, които са висшата форма на немската романтика. Сигурно е, че Брамс е черпил ентусиазъм от творчеството на Паганини, от неговото завещание и е написал произведения върху тематики на Паганини. 

Какво желаете да предадете на публиката на Вашия концерт във Варна на 10 октомври?

Имам едно обръщение към публиката: Изкуството е за тези, които се почитат, които почитат фамилията си и обществото, в което живеят. Човек, който неглижира културата, който се отнася незадълбочено към най-висшата естетична форма на съществуване в персоналния си живот, не може да има сериозен принос към обществото. Израстването на едно общество без хармония, без просвета, без обучение не е допустимо. Ние сме  посветили живота си на това и има доста хора, които четат, слушат, зареждат се... Тук е ролята на обществото, на лостовете, които имат културните оператори - общини, министерства, институти. Такава е ролята и на фестивалите, като Европейския музикален фестивал Варна. Това е бутиков фестивал, всяко едно заглавие е деликатно определено, той основава една палитра и стилово многообразие, което го прави неповторим. Аз се сготвям за този концерт с боязън...

След Варна къде ще Ви отведат пътищата на музиката?

След концерта във Варна, на 19 и 20 октомври изсвирвам с Лондонската филхармония в Испания - Паганини концерт с концерти в Барселона и Мадрид. Диригентът е Александър Земцов. Излиза и първият ни диск с Интеграл - всички квартети на Паганини, това са 15 квартета. Ние по време на пандемията записахме 3 компактдиска. Аз съм извънредно признателен, че имахме опция да отделим време за себе си. Бяхме разграничени физически, само че имахме време да работим върху планове, които нямаше да бъдат осъществени при други условия. Издател е лейбълът Динамик (DYNAMIC record label) - водеща звукозаписна компания в Италия, Генуа, която е благосъстоятелност на Alberto Dellepiane, който е правоприемник на семейството на Паганини.

Интервю на Нина Локмаджиева

Началото на концерта на 10 октомври на Основна сцена на Държавна опера Варна е в 19:00 ч.

Билети от 15 до 25 лева от Касите на Фестивалния комплекс и Държавна опера Варна. Онлайн - от уеб страницата на ФКЦ.