Блъф или реалност са териториалните амбиции на Тръмп
Броени дни остават до завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Въпреки че към момента не е встъпил в служба като президент на Съединени американски щати, той към този момент съумя да провокира огромен интернационален скандал. Повод за него станаха думите на Тръмп, че желае да причисли към Съединени американски щати териториите на Канада, Гренландия и Панамския канал. Очаквано, извънредно спорната му позиция провокира вълна от остри реакции. Големият въпрос в този момент е дали републиканецът фактически има сходни планове или насочва празни закани, които няма никакво желание да извърши.
US President-elect Donald Trump is serious about trying to acquire Greenland, both to expand America's sphere of influence in the Western Hemisphere and as a way to cement his legacy, according to three sources familiar with his thinking
— Reuters (@Reuters) „ Да създадем Гренландия още веднъж велика “
Най-сериозен наподобява ползата на Тръмп към Гренландия. На острова с повърхност от близо 2,2 млн. кв. км. живеят по-малко от 60 000 души, само че за сметка на това той е богат на потребни изкопаеми, петрол и природен газ. Това, обаче, не значи, че локалната стопанска система е мощно развита. Точно противоположното – Гренландия разчита най-вече на приходите, идващи от лов на риба, както и на помощите, отпускани от държавното управление в Копенхаген. Разположението на острова е от стратегическа значимост за Съединени американски щати, защото се намира на най-краткия път от Северна Америка към Европа (а и най-краткия път от Вашингтон до Москва). Идеята за закупуването на Гренландия се заражда още през XIX в., когато някои американски дипломати и политици разискват дали сходен ход може да бъде сбъднат. Що се отнася до Тръмп, той повдигна този въпрос и по време на първия си мандат, като съгласно някои източници даже е обсъждал тематиката със свои съветници.
До 1953 година Гренландия е колония на Дания, след което става самостоятелна територия в границите на кралството. Днес, гренландците са приети за обособена нация по силата на интернационалното право. Правителството в Копенхаген управлява защитата, финансовата и външната политика на острова, до момента в който локалните управляващи дават отговор за правосъдната система и вътрешните работи. Да се приказва за присъединението на Гренландия към Съединени американски щати на пръв взор наподобява несериозно, само че Тръмп дефинира това като „ безспорна нужда “ за американската национална сигурност. Според него, Вашингтон би трябвало да купи острова, което накара някои негови последователи да създадат паралел с придобиването на Луизиана от Френската република през 1803 година За да показва сериозността на желанията си, Тръмп изпрати в Гренландия сина си Доналд Тръмп – младши. „ Това е договорка, която би трябвало да се реализира. Да създадем Гренландия още веднъж велика “, написа републиканецът в своята обществена мрежа Truth Social. Най-силен интерес провокираха думите му, че в случай че Дания не се съгласи да продаде острова, Съединени американски щати могат да отвърнат с налагането на стопански наказания или даже да употребяват военна мощ. Според множеството анализатори, това надали ще се случи, само че самият факт, че Тръмп насочва сходни закани, е мотив за съществени терзания.
Why would Trump want Greenland and the Panama Canal? Here's what's behind U.S. interest.
— CBS News (@CBSNews) „ 51-ият щат “ и ориста на Панамския канал
Друга спорна концепция на Тръмп, която провокира всевъзможни мнения, е тази за присъединението на Канада към Съединени американски щати. Според него, Съединените щати харчат големи суми за отбраната на северната си съседка, а границата сред двете страни е „ изкуствено начертана “. Той също по този начин се закани, че ще наложи високи мита върху стоките, идващи от Канада и ще употребява „ стопански напън “, с цел да накара страната да се трансформира в „ 51-ия щат “. Според редица анализатори, точно заканите на Тръмп са нанесли съдбовния удар на канадския министър председател Джъстин Трюдо, който преди дни съобщи, че подава оставка. Повечето поданици на страната го считат за главен провинен за високата инфлация, както и за рецесията, в която са изпаднали жилищния бранш и публичните услуги. Очертаващата се икономическа война със Съединени американски щати безспорно е извънредно неприятна вест за Канада, която изнася почти 75% от продукцията си в своята южна съседка.
Не по-малко мнения провокираха и думите на Тръмп във връзка с Панамския канал. Той предяви упоритости и към него, отбелязвайки, че няма да разреши на Китай да печели пари от значимия воден път. Той разкритикува високите такси, които американските кораби, преминаващи по този маршрут, би трябвало да заплащат и добави, че Съединени американски щати могат да изискат да си върнат контрола върху него, в случай че изискванията по потреблението му не бъдат преразгледани. Открит през 1914 година, Панамският канал е издигнат и ръководен от Съединени американски щати. През 1977 година е подписан договорът „ Торихос – Картър “, по силата на който стартира поетапното прекачване на контрола върху канала към Панама. Процесът завършва през 1999 година, като в подписаното съглашение се планува той да бъде изцяло безпристрастен и наличен за всички. Що се отнася до обвиняванията на Тръмп, те не дават отговор на действителността, защото таксите за прекосяване се събират от Панама, а не Китай. Все отново би трябвало да се означи, че компании от азиатската страна управляват две от петте пристанища наоколо до канала и са вложили обилни суми в разнообразни инфраструктурни планове, осъществени в региона.
The race to be Canada’s next prime minister is still at the starting line and Donald Trump has already cast a shadow over it.
— Bloomberg (@business) Отговорът на Европа и Канада
Никак не е изненадващо, че думите на Тръмп провокираха възмущението на редица сътрудници на Съединени американски щати. Премиерът на Дания Мете Фредериксен съобщи, че Гренландия е за гренландците и не е за обмен. На сходна позиция застанаха Париж и Берлин. Френският външен министър Жан-Ноел Баро сподели, че Европейски Съюз няма да разреши на други страни да протягат ръка на суверенните му граници, а Гренландия е самостоятелна територия в границите на Дания. Говорителят на немското държавно управление Щефен Хебещрайт добави, че „ границите не трябва да се трансформират със мощ “. „ Суверенитетът на страните би трябвало да се зачита “, означи на собствен ред говорителката на Европейска комисия Анита Хипер. Завеждащата пресслужбата на институцията Паула Пиньо пък разяснява, че на Гренландия би била обезпечена отбрана при положение на военна офанзива, само че въпреки всичко става въпрос за прекомерно хипотетична обстановка.
Реакции имаше и от Канада. Премиерът в оставка Джъстин Трюдо акцентира, че няма никакъв късмет страната да се причисли към Съединени американски щати и да се трансформира в упоменатия от Тръмп „ 51-и щат “, а първият посланик Мелани Жоли добави, че Отава няма да отстъпи пред закани. По отношение на Панамския канал, неговият статут не предстои на договаряния, съобщи панамският външен министър Хавиер Мартинес-Ача. Още през декември предходната година президентът на централноамериканската страна Хосе Раул Мулино също изключи опцията да се разисква ръководството на извънредно значимия за международната търговия воден път. Всичко това демонстрира, че предстоят сложни дни за съдружниците на Съединени американски щати, разясняват анализатори. В интерес на истината, тактиката на закани не е нова, като Тръмп я използваше и по време на първия си мандат. Важна част от визията му „ Америка преди всичко “ е демонстрацията на мощ на интернационалната сцена. В момента, обаче, обстановката е друга от тази по време на предходния му престой в Белия дом. Фактът, че републиканецът загатна за потреблението на военна мощ против Дания – страна, която е член на НАТО, безспорно е добре пристигнал за Русия. Това е тежък удар по напъните на Алианса да показва единение на фона на продължаващата война в Украйна. Дори и Тръмп да няма никакво желание да извърши заканите си, сходни изявления насочат явен сигнал, че Вашингтон има намерение да слага личните си ползи преди всичко, даже и това да навреди на неговите съдружници.
US President-elect Donald Trump is serious about trying to acquire Greenland, both to expand America's sphere of influence in the Western Hemisphere and as a way to cement his legacy, according to three sources familiar with his thinking
— Reuters (@Reuters) „ Да създадем Гренландия още веднъж велика “
Най-сериозен наподобява ползата на Тръмп към Гренландия. На острова с повърхност от близо 2,2 млн. кв. км. живеят по-малко от 60 000 души, само че за сметка на това той е богат на потребни изкопаеми, петрол и природен газ. Това, обаче, не значи, че локалната стопанска система е мощно развита. Точно противоположното – Гренландия разчита най-вече на приходите, идващи от лов на риба, както и на помощите, отпускани от държавното управление в Копенхаген. Разположението на острова е от стратегическа значимост за Съединени американски щати, защото се намира на най-краткия път от Северна Америка към Европа (а и най-краткия път от Вашингтон до Москва). Идеята за закупуването на Гренландия се заражда още през XIX в., когато някои американски дипломати и политици разискват дали сходен ход може да бъде сбъднат. Що се отнася до Тръмп, той повдигна този въпрос и по време на първия си мандат, като съгласно някои източници даже е обсъждал тематиката със свои съветници.
До 1953 година Гренландия е колония на Дания, след което става самостоятелна територия в границите на кралството. Днес, гренландците са приети за обособена нация по силата на интернационалното право. Правителството в Копенхаген управлява защитата, финансовата и външната политика на острова, до момента в който локалните управляващи дават отговор за правосъдната система и вътрешните работи. Да се приказва за присъединението на Гренландия към Съединени американски щати на пръв взор наподобява несериозно, само че Тръмп дефинира това като „ безспорна нужда “ за американската национална сигурност. Според него, Вашингтон би трябвало да купи острова, което накара някои негови последователи да създадат паралел с придобиването на Луизиана от Френската република през 1803 година За да показва сериозността на желанията си, Тръмп изпрати в Гренландия сина си Доналд Тръмп – младши. „ Това е договорка, която би трябвало да се реализира. Да създадем Гренландия още веднъж велика “, написа републиканецът в своята обществена мрежа Truth Social. Най-силен интерес провокираха думите му, че в случай че Дания не се съгласи да продаде острова, Съединени американски щати могат да отвърнат с налагането на стопански наказания или даже да употребяват военна мощ. Според множеството анализатори, това надали ще се случи, само че самият факт, че Тръмп насочва сходни закани, е мотив за съществени терзания.
Why would Trump want Greenland and the Panama Canal? Here's what's behind U.S. interest.
— CBS News (@CBSNews) „ 51-ият щат “ и ориста на Панамския канал
Друга спорна концепция на Тръмп, която провокира всевъзможни мнения, е тази за присъединението на Канада към Съединени американски щати. Според него, Съединените щати харчат големи суми за отбраната на северната си съседка, а границата сред двете страни е „ изкуствено начертана “. Той също по този начин се закани, че ще наложи високи мита върху стоките, идващи от Канада и ще употребява „ стопански напън “, с цел да накара страната да се трансформира в „ 51-ия щат “. Според редица анализатори, точно заканите на Тръмп са нанесли съдбовния удар на канадския министър председател Джъстин Трюдо, който преди дни съобщи, че подава оставка. Повечето поданици на страната го считат за главен провинен за високата инфлация, както и за рецесията, в която са изпаднали жилищния бранш и публичните услуги. Очертаващата се икономическа война със Съединени американски щати безспорно е извънредно неприятна вест за Канада, която изнася почти 75% от продукцията си в своята южна съседка.
Не по-малко мнения провокираха и думите на Тръмп във връзка с Панамския канал. Той предяви упоритости и към него, отбелязвайки, че няма да разреши на Китай да печели пари от значимия воден път. Той разкритикува високите такси, които американските кораби, преминаващи по този маршрут, би трябвало да заплащат и добави, че Съединени американски щати могат да изискат да си върнат контрола върху него, в случай че изискванията по потреблението му не бъдат преразгледани. Открит през 1914 година, Панамският канал е издигнат и ръководен от Съединени американски щати. През 1977 година е подписан договорът „ Торихос – Картър “, по силата на който стартира поетапното прекачване на контрола върху канала към Панама. Процесът завършва през 1999 година, като в подписаното съглашение се планува той да бъде изцяло безпристрастен и наличен за всички. Що се отнася до обвиняванията на Тръмп, те не дават отговор на действителността, защото таксите за прекосяване се събират от Панама, а не Китай. Все отново би трябвало да се означи, че компании от азиатската страна управляват две от петте пристанища наоколо до канала и са вложили обилни суми в разнообразни инфраструктурни планове, осъществени в региона.
The race to be Canada’s next prime minister is still at the starting line and Donald Trump has already cast a shadow over it.
— Bloomberg (@business) Отговорът на Европа и Канада
Никак не е изненадващо, че думите на Тръмп провокираха възмущението на редица сътрудници на Съединени американски щати. Премиерът на Дания Мете Фредериксен съобщи, че Гренландия е за гренландците и не е за обмен. На сходна позиция застанаха Париж и Берлин. Френският външен министър Жан-Ноел Баро сподели, че Европейски Съюз няма да разреши на други страни да протягат ръка на суверенните му граници, а Гренландия е самостоятелна територия в границите на Дания. Говорителят на немското държавно управление Щефен Хебещрайт добави, че „ границите не трябва да се трансформират със мощ “. „ Суверенитетът на страните би трябвало да се зачита “, означи на собствен ред говорителката на Европейска комисия Анита Хипер. Завеждащата пресслужбата на институцията Паула Пиньо пък разяснява, че на Гренландия би била обезпечена отбрана при положение на военна офанзива, само че въпреки всичко става въпрос за прекомерно хипотетична обстановка.
Реакции имаше и от Канада. Премиерът в оставка Джъстин Трюдо акцентира, че няма никакъв късмет страната да се причисли към Съединени американски щати и да се трансформира в упоменатия от Тръмп „ 51-и щат “, а първият посланик Мелани Жоли добави, че Отава няма да отстъпи пред закани. По отношение на Панамския канал, неговият статут не предстои на договаряния, съобщи панамският външен министър Хавиер Мартинес-Ача. Още през декември предходната година президентът на централноамериканската страна Хосе Раул Мулино също изключи опцията да се разисква ръководството на извънредно значимия за международната търговия воден път. Всичко това демонстрира, че предстоят сложни дни за съдружниците на Съединени американски щати, разясняват анализатори. В интерес на истината, тактиката на закани не е нова, като Тръмп я използваше и по време на първия си мандат. Важна част от визията му „ Америка преди всичко “ е демонстрацията на мощ на интернационалната сцена. В момента, обаче, обстановката е друга от тази по време на предходния му престой в Белия дом. Фактът, че републиканецът загатна за потреблението на военна мощ против Дания – страна, която е член на НАТО, безспорно е добре пристигнал за Русия. Това е тежък удар по напъните на Алианса да показва единение на фона на продължаващата война в Украйна. Дори и Тръмп да няма никакво желание да извърши заканите си, сходни изявления насочат явен сигнал, че Вашингтон има намерение да слага личните си ползи преди всичко, даже и това да навреди на неговите съдружници.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ