Четири големи битки около бюджета на ЕС
Британците са на път да излязат от Европейски Съюз, причинявайки му мощни парични главоболия. Те ще се породят от олекването на общата каса на ЕС-27 с към 13 милиарда евро годишно заради дупката в бюджета, оставена след напускането на Англия от 2020 година нататък.
Дискусиите за финансирането на блока след Брекзит евентуално ще се проточат. Европейската комисия ще стартира бюджетни договаряния през май, с амбициозната цел да реализира съглашение в период от 12 месеца (последният кръг такива договаряния лиши близо две години).
Докато като държавите-членки се готвят за новата „многогодишна финансова рамка“ – или МФР, както е известна на почитателите – ето четири области, в които борбите могат да се окажат най-кървави.
Единият %
Бюджетната „ черна дупка ” след Брекзита ще се равнява на 12-13 милиарда евро годишно. Брюксел счита да я запълни със комбинация от икономии и поскъпвания: половината ще се покрие от нови парични средства, а другата половина – със съкращения в разноските. Първата част евентуално ще се окаже най-спорна за чистите вносители в бюджета, които са и най-големи държави-членки, като Франция и Германия. По-големите вноски ще значи надхвърляне на откритата от държавното управление горна граница от към 1 % от брутния народен приход на Европейски Съюз, на която Берлин мощно държи. За ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, 1 % се равнява на цената на едно кафе на ден за европейските данъкоплатци, а „Европа коства повече от чаша кафе на ден“.
Условията
Бюджетните проблеми непроменяемо се свеждат до опълчване сред по-богатите чисти вносители в Европейски Съюз и по-бедните чисти бенефициенти. Когато средствата не доближават, битката може да стане още по-ожесточена, а вносителите да употребяват парите като дисциплиниращо средство за непокорните държави-членки от рода на Полша и Унгария. В подигравка, ориентирана към Будапеща през ноември, френският президент Емануел Макрон нападна държавните управления, че „отвличат“ европейски средства за обслужване на вътрешнонационални цели, като субсидиране на данъчни облекчения. Критерии като върховенството на закона също могат да бъдат категорично обвързани с кохезионните фондове, предопределени за развиване на по-бедните страни. „Условие е мръсна дума, само че не трябва да се боим да я използваме“, сподели в понеделник Жан Писани-Фери, някогашен консултант на френския президент, пред конференция на високопоставени политици в Брюксел.
Срокът
Новият бюджет ще важи от 2021 година за минимум пет години, само че още няма консенсус тъкмо какъв брой време би трябвало да покрива. Гюнтер Йотингер, комисарят по бюджета на Европейски Съюз, поддържа актуалната седемгодишна рамка, до момента в който съгласно отчет на Европейския парламент бъдещето може да е в петгодишните бюджети. Те ще траят толкоз, колкото е политическия цикъл на Европейски Съюз, ще усилят демократичната легитимност, и на доктрина ще дадат повече еластичност на политиците да реагират при изключителни обстановки.
Привилегиите на еврото
Критиците на бюджетната конструкция на Европейски Съюз от дълго време се жалват от незадоволителната й амбициозност. Още през 2003 година един авторитетен отчет разказа общата каса като „отживелица“. Но в една област политиците са единомислещи, че е нужна смяна, отразяваща по-добре действителността в еврозоната: заделянето бюджетни средства за отбрана на единната валута против стопански шокове. Комисията желае новата МФР да има специфична „стабилизираща“ роля за държавните управления от еврозоната при положение на потребност. Г-н Юнкер към този момент предизвести страните отвън нея, че рискуват да понесат финансови загуби, в случай че останат отвън лоното на единната валута. Марио Сентено, новият ръководител на Еврогрупата, също поддържа концепцията за „нови принадлежности за справяне с стопански спадове и непредвидени обстоятелства“. Този фокус върху еврото заплашва да понижи частите от тортата, оставащи за деветте страни отвън еврозоната.
Икономиката на еврозоната е в най-цветущото си здраве от първите години на паричния съюз, съгласно изследване на бизнеса и потребителите в блока. Месечният показател за доверие на Европейската комисия се повиши с още 1,4 пункта през декември, достигайки най-високата си стойност от октомври 2000 година (първата година, когато еврото бе въведено като физическа валута). Изразено в растеж на Брутният вътрешен продукт, това се равнява на икономическа агресия, наближаваща внушителните 3% годишно.
Но взривът носи и своите проблеми. Достатъчно е да попитате Германия, където рекордно ниските равнища на безработица подтикнаха металурзите да стачкуват в вяра за внезапно нарастване на заплатите.
*Втората част на материала четете в идващия брой на „Капитал и пазари“.
Дискусиите за финансирането на блока след Брекзит евентуално ще се проточат. Европейската комисия ще стартира бюджетни договаряния през май, с амбициозната цел да реализира съглашение в период от 12 месеца (последният кръг такива договаряния лиши близо две години).
Докато като държавите-членки се готвят за новата „многогодишна финансова рамка“ – или МФР, както е известна на почитателите – ето четири области, в които борбите могат да се окажат най-кървави.
Единият %
Бюджетната „ черна дупка ” след Брекзита ще се равнява на 12-13 милиарда евро годишно. Брюксел счита да я запълни със комбинация от икономии и поскъпвания: половината ще се покрие от нови парични средства, а другата половина – със съкращения в разноските. Първата част евентуално ще се окаже най-спорна за чистите вносители в бюджета, които са и най-големи държави-членки, като Франция и Германия. По-големите вноски ще значи надхвърляне на откритата от държавното управление горна граница от към 1 % от брутния народен приход на Европейски Съюз, на която Берлин мощно държи. За ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, 1 % се равнява на цената на едно кафе на ден за европейските данъкоплатци, а „Европа коства повече от чаша кафе на ден“.
Условията
Бюджетните проблеми непроменяемо се свеждат до опълчване сред по-богатите чисти вносители в Европейски Съюз и по-бедните чисти бенефициенти. Когато средствата не доближават, битката може да стане още по-ожесточена, а вносителите да употребяват парите като дисциплиниращо средство за непокорните държави-членки от рода на Полша и Унгария. В подигравка, ориентирана към Будапеща през ноември, френският президент Емануел Макрон нападна държавните управления, че „отвличат“ европейски средства за обслужване на вътрешнонационални цели, като субсидиране на данъчни облекчения. Критерии като върховенството на закона също могат да бъдат категорично обвързани с кохезионните фондове, предопределени за развиване на по-бедните страни. „Условие е мръсна дума, само че не трябва да се боим да я използваме“, сподели в понеделник Жан Писани-Фери, някогашен консултант на френския президент, пред конференция на високопоставени политици в Брюксел.
Срокът
Новият бюджет ще важи от 2021 година за минимум пет години, само че още няма консенсус тъкмо какъв брой време би трябвало да покрива. Гюнтер Йотингер, комисарят по бюджета на Европейски Съюз, поддържа актуалната седемгодишна рамка, до момента в който съгласно отчет на Европейския парламент бъдещето може да е в петгодишните бюджети. Те ще траят толкоз, колкото е политическия цикъл на Европейски Съюз, ще усилят демократичната легитимност, и на доктрина ще дадат повече еластичност на политиците да реагират при изключителни обстановки.
Привилегиите на еврото
Критиците на бюджетната конструкция на Европейски Съюз от дълго време се жалват от незадоволителната й амбициозност. Още през 2003 година един авторитетен отчет разказа общата каса като „отживелица“. Но в една област политиците са единомислещи, че е нужна смяна, отразяваща по-добре действителността в еврозоната: заделянето бюджетни средства за отбрана на единната валута против стопански шокове. Комисията желае новата МФР да има специфична „стабилизираща“ роля за държавните управления от еврозоната при положение на потребност. Г-н Юнкер към този момент предизвести страните отвън нея, че рискуват да понесат финансови загуби, в случай че останат отвън лоното на единната валута. Марио Сентено, новият ръководител на Еврогрупата, също поддържа концепцията за „нови принадлежности за справяне с стопански спадове и непредвидени обстоятелства“. Този фокус върху еврото заплашва да понижи частите от тортата, оставащи за деветте страни отвън еврозоната.
Икономиката на еврозоната е в най-цветущото си здраве от първите години на паричния съюз, съгласно изследване на бизнеса и потребителите в блока. Месечният показател за доверие на Европейската комисия се повиши с още 1,4 пункта през декември, достигайки най-високата си стойност от октомври 2000 година (първата година, когато еврото бе въведено като физическа валута). Изразено в растеж на Брутният вътрешен продукт, това се равнява на икономическа агресия, наближаваща внушителните 3% годишно.
Но взривът носи и своите проблеми. Достатъчно е да попитате Германия, където рекордно ниските равнища на безработица подтикнаха металурзите да стачкуват в вяра за внезапно нарастване на заплатите.
*Втората част на материала четете в идващия брой на „Капитал и пазари“.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ