Липсата на сън в тийнейджърска възраст увеличава риска от самонараняване
Британско изследване с над 10 000 участници разкрива тревожна връзка сред проблемите със съня и менталното здраве при подрастващите
Тийнейджърите, които страдат от проблеми със съня още в ранна възраст, са изложени на доста по-висок риск от самонараняване в по-късен стадий на юношеството. Това сочат резултатите от ново огромно изследване, оповестено в списанието „ Journal of Child Psychology and Psychiatry “.
Изследването е осъществено от учени от Университета на Уоруик, Англия, и обгръща повече от 10 000 младежи на 14-годишна възраст. Участниците са били интервюирани по отношение на разнообразни аспекти на съня си – в това число продължителността на съня в образователните дни, времето, което им е належащо, с цел да заспят, и честотата на пробуждане през нощта. Те са били запитани и дали съзнателно са се самонаранявали.
Три години по-късно, когато участниците са били на 17 години, същите въпроси са били заложени още веднъж. Анализът на събраните данни демонстрира, че юношите с проблеми със съня на 14 години оповестяват доста по-често за самонараняване както сега на първата анкета, по този начин и на 17-годишна възраст.
„ Самонараняването е една от главните аргументи за смъртност измежду юношите и младежите, “ споделя клиничният и здравен психолог доктор Никол Тан, съавтор на проучването. „ Фактът, че неприятният и фрагментиран сън може да бъде предвестител или съпътстващ фактор на суицидни мисли и държание, ни дава опция за ранна намеса и предварителна защита. “
Данните остават годни даже след отчитането на други евентуални влияещи фактори като пол, възраст, социално-икономически статус, предходни епизоди на самонараняване, меланхолия и самочувствие. Това укрепва заключението, че проблемите със съня са независим рисков фактор.
Изследователите акцентират, че макар сериозността на констатациите, има и позитивна страна – сънят е „ модифицируем рисков фактор “. Това значи, че с целенасочени интервенции е допустимо да се усъвършенства сънят на младежите и по този метод да се понижи рискът от самонараняване.
„ Макар че това явно е неподходяща връзка... ние в действителност можем да създадем нещо по въпроса, “ показва доктор Михаела Поули, също част от екипа на изследването. „ Ако връзката сред съня и самонараняването е действителна и използван целенасочени интервенции в учебно заведение и вкъщи, можем действително да обърнем тази отрицателна наклонност. “
Недостигът на сън при младежите се обрисува като независим проблем на публичното здраве в Европа. Данни от 2020 година демонстрират, че едвам 32% от младежите в Полша съблюдават рекомендациите за сън по време на образователните дни, до момента в който във Фландрия този дял доближава 86,3%.
Американската академия по медицина на съня предлага на юношите сред 13 и 18 години да спят сред 8 и 10 часа на нощ. Според експертите, тези насоки би трябвало да бъдат възприети съществено от родители, учители и здравни служащи, с цел да се подсигурява положителното психологично здраве на младото потомство.
Тийнейджърите, които страдат от проблеми със съня още в ранна възраст, са изложени на доста по-висок риск от самонараняване в по-късен стадий на юношеството. Това сочат резултатите от ново огромно изследване, оповестено в списанието „ Journal of Child Psychology and Psychiatry “.
Изследването е осъществено от учени от Университета на Уоруик, Англия, и обгръща повече от 10 000 младежи на 14-годишна възраст. Участниците са били интервюирани по отношение на разнообразни аспекти на съня си – в това число продължителността на съня в образователните дни, времето, което им е належащо, с цел да заспят, и честотата на пробуждане през нощта. Те са били запитани и дали съзнателно са се самонаранявали.
Три години по-късно, когато участниците са били на 17 години, същите въпроси са били заложени още веднъж. Анализът на събраните данни демонстрира, че юношите с проблеми със съня на 14 години оповестяват доста по-често за самонараняване както сега на първата анкета, по този начин и на 17-годишна възраст.
„ Самонараняването е една от главните аргументи за смъртност измежду юношите и младежите, “ споделя клиничният и здравен психолог доктор Никол Тан, съавтор на проучването. „ Фактът, че неприятният и фрагментиран сън може да бъде предвестител или съпътстващ фактор на суицидни мисли и държание, ни дава опция за ранна намеса и предварителна защита. “
Данните остават годни даже след отчитането на други евентуални влияещи фактори като пол, възраст, социално-икономически статус, предходни епизоди на самонараняване, меланхолия и самочувствие. Това укрепва заключението, че проблемите със съня са независим рисков фактор.
Изследователите акцентират, че макар сериозността на констатациите, има и позитивна страна – сънят е „ модифицируем рисков фактор “. Това значи, че с целенасочени интервенции е допустимо да се усъвършенства сънят на младежите и по този метод да се понижи рискът от самонараняване.
„ Макар че това явно е неподходяща връзка... ние в действителност можем да създадем нещо по въпроса, “ показва доктор Михаела Поули, също част от екипа на изследването. „ Ако връзката сред съня и самонараняването е действителна и използван целенасочени интервенции в учебно заведение и вкъщи, можем действително да обърнем тази отрицателна наклонност. “
Недостигът на сън при младежите се обрисува като независим проблем на публичното здраве в Европа. Данни от 2020 година демонстрират, че едвам 32% от младежите в Полша съблюдават рекомендациите за сън по време на образователните дни, до момента в който във Фландрия този дял доближава 86,3%.
Американската академия по медицина на съня предлага на юношите сред 13 и 18 години да спят сред 8 и 10 часа на нощ. Според експертите, тези насоки би трябвало да бъдат възприети съществено от родители, учители и здравни служащи, с цел да се подсигурява положителното психологично здраве на младото потомство.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ