2-годишно дете стана най-младият член на Менса
Британско дете е станало най-младият член на извънредното общество с висок IQ (коефициент на интелигентност) „ Менса “, оповестява.
Детето Джоузеф Харис-Биртил, родено на 23 ноември 2021 година, става член на организацията с нестопанска цел, когато е на 2 години и 182 дни, съгласно върховете на Гинес.
За да бъде признато, момчето е трябвало да потвърди, че има коефициент на просветеност минимум 132, което съставлява горните 2 % от популацията - нещо, което родителите му, и двамата работещи в университета „ Сейнт Андрюс “, са считали за постижимо поради склонността му към учене.
„ Скоро стана ясно, че той е извънредно малко създание “ , споделя доктор Роуз Харис-Биртил, майката на Джоузеф, пред Рекордите на Гинес. „ Той се прекатурна за първи път на пет седмици, сподели първата си дума на седем месеца, а на година и три четвърти прочете първата си книга на глас от корица до корица. “
„ На две години и четвърт той към този момент четеше гласно в продължение на 10 минути, можеше да брои до 10 на пет езика и да брои напред и обратно до над 100 “ , споделя още тя.
Според майка му Джоузеф към този момент учи морзовата писменост, знае гръцката писменост и „ се е заинтересувал от периодическата система - ползите му са необятни и разнородни и той постоянно желае да научи повече и обича провокациите “.
Родителите на Джоузеф за първи път се обръщат към Менса за спомагателна поддръжка, когато излиза наяве, че той съумява да напредва доста по-бързо от средностатистическото дете.
" Потърсих в интернет за всякаква налична спомагателна поддръжка и видях, че Менса предлага запаси и участие за деца с високи качества. Надяваме се, че това достижение може да му даде възприятие на горделивост, когато порасне - това е доста извънредно отличие и заслугата е напълно негова! " , споделя майка му.
" By two-and-a-quarter years old he was reading out loud fluently for 10 minutes at a time, could count to 10 in five languages and could count forwards and backwards to well over 100. "
— IFLScience (@IFLScience)
IQ и мътна история
" Менса " е най-голямата и най-старата организация за хора с най-голям коефициент на просветеност измежду популацията (горните 2 процента). Тя е учредена за първи път през 1946 година и понастоящем предлага участие на към 140 000 души по целия свят. Според нейния уеб страница името на организацията произлиза от латинската дума за " маса ", представляваща " идеала всички членове на обществото да седят като равни към една маса " . Според тях това е по този начин " без значение от расовите, религиозните, политическите и социално-икономическите разлики ".
Въпреки че през днешния ден това е окуражителен блян, по-широката история на коефициента на просветеност като важен индикатор за цялостната просветеност на индивида е малко по-проблемна. Днес сме склонни да одобряваме за даденост, че IQ е равнозначно на вродена дарба и равнище на разсъдък, само че първичната цел е била да се разпознават децата в учебно заведение, които може да са имали потребност от спомагателна помощ в образованието си.
С тези проби се правят оценка резултатите от три съществени умения - работна памет, визуално-пространствено мислене и вербално мислене. По това време един от водещите му основатели, Алфред Бине, категорично предизвестява, че този метод е инструмент за установяване на уменията в избран миг от развиването на даден човек и не би трябвало да се пояснява като присъщ или закрепен индикатор за неговата просветеност. Това предизвестие обаче беше подценено, когато пробата за просветеност беше подхванат от водещи евгеницисти, изключително в Съединени американски щати, които видяха в него комфортен метод за делене на хората на категории въз основа на актуалните предубеждения .
Ранните версии на теста се трансфораха в доказателство за хипотетичните йерархии в обществото, учредени на расови и демографски възгледи, които смесваха интелигентността с генетиката, определяйки ги като вродени и неизменими. Разбира се, сходно мислене се трансформира в мощна логичност за оправдаване на разнообразни настройки към разнообразни расови групи, изключително чернокожите, и публични съсловия. По-специално, то даде сякаш справедливи учредения за аргументиране на неща като ограничавания на имиграцията (актуално, нали?), насилствена дезинфекция на тези, за които се счита, че имат „ невисок “ коефициент на просветеност, и за поддържане на расови йерархии.
Днес коефициентът на просветеност значително се е отърсил от по-съмнителните си исторически връзки (макар че в избрани среди към момента се употребява в композиция с предразсъдъчни идеологии), само че това не значи, че всички са съгласни с него. Всъщност има доста откриватели, които слагат под подозрение способността му да показва свястно интелигентността на даден човек, защото той обгръща единствено част от това, което се смята за „ просветеност “.
Това се дължи най-много на обстоятелството, че концепцията за това какво съставлява „ интелигентността “ към момента е противоречива - дали цялата интелектуална дарба на индивида се свежда до неговите логичен разсъждения, памет и словесни или математически умения, или има освен това? Какво да кажем за прочувствената просветеност, креативното мислене, обществените и практическите умения или културните и контекстуалните знания?
Самият отговор на този въпрос може да бъде културен, защото това, което се счита за значимо и ценено, ще варира според от това къде се намирате по света.
В същото време акцентът върху резултатите от IQ акцентира и проблемите, свързани с достъпа до обучение. Лицата с по-нисък стопански статус по-рядко могат да се възползват от просветителните запаси, които са разполагаем на хората с по-богат и по-образован генезис. Съществува и казусът, че определянето на някой като човек с невисок коефициент на просветеност в действителност може да попречи на неговото развиване, защото родителите и учителите постоянно го преглеждат като резултат, който ще дефинира бъдещето му.
Както при доста други неща, резултатите от IQ дават визия за качествата на даден човек, само че е значимо да се помни, че те са инструмент, който не може да обхване детайлите от живота или капацитета на даден човек. Те могат да бъдат потребни за идентифициране на деца, които може да се нуждаят от спомагателна помощ, само че не би трябвало да се ползват като индикатори за непрекъснати качества или застой.
Детето Джоузеф Харис-Биртил, родено на 23 ноември 2021 година, става член на организацията с нестопанска цел, когато е на 2 години и 182 дни, съгласно върховете на Гинес.
За да бъде признато, момчето е трябвало да потвърди, че има коефициент на просветеност минимум 132, което съставлява горните 2 % от популацията - нещо, което родителите му, и двамата работещи в университета „ Сейнт Андрюс “, са считали за постижимо поради склонността му към учене.
„ Скоро стана ясно, че той е извънредно малко създание “ , споделя доктор Роуз Харис-Биртил, майката на Джоузеф, пред Рекордите на Гинес. „ Той се прекатурна за първи път на пет седмици, сподели първата си дума на седем месеца, а на година и три четвърти прочете първата си книга на глас от корица до корица. “
„ На две години и четвърт той към този момент четеше гласно в продължение на 10 минути, можеше да брои до 10 на пет езика и да брои напред и обратно до над 100 “ , споделя още тя.
Според майка му Джоузеф към този момент учи морзовата писменост, знае гръцката писменост и „ се е заинтересувал от периодическата система - ползите му са необятни и разнородни и той постоянно желае да научи повече и обича провокациите “.
Родителите на Джоузеф за първи път се обръщат към Менса за спомагателна поддръжка, когато излиза наяве, че той съумява да напредва доста по-бързо от средностатистическото дете.
" Потърсих в интернет за всякаква налична спомагателна поддръжка и видях, че Менса предлага запаси и участие за деца с високи качества. Надяваме се, че това достижение може да му даде възприятие на горделивост, когато порасне - това е доста извънредно отличие и заслугата е напълно негова! " , споделя майка му.
" By two-and-a-quarter years old he was reading out loud fluently for 10 minutes at a time, could count to 10 in five languages and could count forwards and backwards to well over 100. "
— IFLScience (@IFLScience)
IQ и мътна история
" Менса " е най-голямата и най-старата организация за хора с най-голям коефициент на просветеност измежду популацията (горните 2 процента). Тя е учредена за първи път през 1946 година и понастоящем предлага участие на към 140 000 души по целия свят. Според нейния уеб страница името на организацията произлиза от латинската дума за " маса ", представляваща " идеала всички членове на обществото да седят като равни към една маса " . Според тях това е по този начин " без значение от расовите, религиозните, политическите и социално-икономическите разлики ".
Въпреки че през днешния ден това е окуражителен блян, по-широката история на коефициента на просветеност като важен индикатор за цялостната просветеност на индивида е малко по-проблемна. Днес сме склонни да одобряваме за даденост, че IQ е равнозначно на вродена дарба и равнище на разсъдък, само че първичната цел е била да се разпознават децата в учебно заведение, които може да са имали потребност от спомагателна помощ в образованието си.
С тези проби се правят оценка резултатите от три съществени умения - работна памет, визуално-пространствено мислене и вербално мислене. По това време един от водещите му основатели, Алфред Бине, категорично предизвестява, че този метод е инструмент за установяване на уменията в избран миг от развиването на даден човек и не би трябвало да се пояснява като присъщ или закрепен индикатор за неговата просветеност. Това предизвестие обаче беше подценено, когато пробата за просветеност беше подхванат от водещи евгеницисти, изключително в Съединени американски щати, които видяха в него комфортен метод за делене на хората на категории въз основа на актуалните предубеждения .
Ранните версии на теста се трансфораха в доказателство за хипотетичните йерархии в обществото, учредени на расови и демографски възгледи, които смесваха интелигентността с генетиката, определяйки ги като вродени и неизменими. Разбира се, сходно мислене се трансформира в мощна логичност за оправдаване на разнообразни настройки към разнообразни расови групи, изключително чернокожите, и публични съсловия. По-специално, то даде сякаш справедливи учредения за аргументиране на неща като ограничавания на имиграцията (актуално, нали?), насилствена дезинфекция на тези, за които се счита, че имат „ невисок “ коефициент на просветеност, и за поддържане на расови йерархии.
Днес коефициентът на просветеност значително се е отърсил от по-съмнителните си исторически връзки (макар че в избрани среди към момента се употребява в композиция с предразсъдъчни идеологии), само че това не значи, че всички са съгласни с него. Всъщност има доста откриватели, които слагат под подозрение способността му да показва свястно интелигентността на даден човек, защото той обгръща единствено част от това, което се смята за „ просветеност “.
Това се дължи най-много на обстоятелството, че концепцията за това какво съставлява „ интелигентността “ към момента е противоречива - дали цялата интелектуална дарба на индивида се свежда до неговите логичен разсъждения, памет и словесни или математически умения, или има освен това? Какво да кажем за прочувствената просветеност, креативното мислене, обществените и практическите умения или културните и контекстуалните знания?
Самият отговор на този въпрос може да бъде културен, защото това, което се счита за значимо и ценено, ще варира според от това къде се намирате по света.
В същото време акцентът върху резултатите от IQ акцентира и проблемите, свързани с достъпа до обучение. Лицата с по-нисък стопански статус по-рядко могат да се възползват от просветителните запаси, които са разполагаем на хората с по-богат и по-образован генезис. Съществува и казусът, че определянето на някой като човек с невисок коефициент на просветеност в действителност може да попречи на неговото развиване, защото родителите и учителите постоянно го преглеждат като резултат, който ще дефинира бъдещето му.
Както при доста други неща, резултатите от IQ дават визия за качествата на даден човек, само че е значимо да се помни, че те са инструмент, който не може да обхване детайлите от живота или капацитета на даден човек. Те могат да бъдат потребни за идентифициране на деца, които може да се нуждаят от спомагателна помощ, само че не би трябвало да се ползват като индикатори за непрекъснати качества или застой.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ