За какво ѝ е на Великобритания да имитира мащабна кибератака от страна на Русия
Британските киберучени разкриха дългогодишна хакерска офанзива от Русия. Разбира се няма никакви предявени доказателства, само че обичайно Лондон си има проблеми с доказателствата. Нашият проблем е различен: това подхвърляне на информация е сериозен мотив за тези, които дават отговор за осведомителната сигурност на Русия да ревизират инспекция на техниката и софтуера.
Истинската химическа офанзива не се нуждае от доказателства: след нея остават трупове, всеки патоанатом ще дефинира повода за гибелта на тези хора с висока степен за меродавност. Ако, несъмнено остане жив – патоанатомът, който дисектира тялото на банкера Иван Кивендели (убит през 1995 година с невротоксин), няма шанс в този смисъл.
С имитацията на химическата офанзива, както се случва в сирийската Източна Гута или в английския Солсбъри, нещата са малко по-сложни. Нужни са хора, които да се показват за потърпевши, а също по този начин и доказателства, че въпреки всичко те са потърпевши точно от отрова. В Гута „ потърпевшите “ са вербувани на място. Постоянният представител на Русия при ОЗХО Александър Шулгин даде обещание да докара в щаб-квартирата на тази организация в Хага хора, които „ волно или несъзнателно “ са се оказали съучастници в „ грандиозната провокация “ в Дума през 2018 година и в Хан Шейхун през 2017 година
В случая със Скрипал британците трябваше да скрият потърпевшите (няма съществени подозрения, че бащата и дъщерята въпреки всичко са отровени с нещо), а по-късно методично да се унищожат всички вероятни улики под лозунга, че „ Русия не желае съдействие “.
Но главното при имитацията на химическата офанзива е да убедиш съмняващите се да поддържат гледната ти точка. Засега на Англия това най-добре ѝ се отдава: все пак, че Скрипал са оздравели, а заслужаващи доверие доказателства за присъединяване на Русия в тяхното отравяне по този начин и да не се появиха, ръководителите на Министерство на външните работи на Г7 одобриха заявление, в което се приказва за високата възможност, че отговорността за случилото се носи Москва. Според министрите тази версия „ няма различно пояснение “.
Разбира се, химическата офанзива е нещо в действителност ужасно. Това е в действителност съществено закононарушение против човечеството, точно и по тази причина Англия се пробва да го имитира.
Но има и различен несъизмерим боязън, който интензивно се пропагандира от всеобщата просвета – хакерите. Руските хакери, стоящи на работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – или както там се назовава самата най-страшна съветска специфична работа (широката аудитория не се интересува толкоз от детайлите). Всеки уредник на всеобщи публични акции знае, че когато стартира да спада ползата към предходния информативен мотив, би трябвало да се вкара нов. Затова и на фона на снижаването на интереса към Скрипал бе взето решение в медиите да се пусне известието за нова „ експанзия от страна на Русия “.
На уеб страницата на английския Център за национална компютърна сигурност (ЦНКБ – „ щерка “ на Центъра за държавните връзки – английската специфична работа, която е виновна за радиоелектронното разузнаване) бяха оповестени три текста, в заглавието на всеки от който участва думата „ Русия “ или „ съветски “. В първия, озаглавен „ Съвместно американско-британско заявление за злонамерената киберактивност, реализирана от съветското държавно управление “ се приказва, че „ насочваните от съветските управляващи хакери се пробват интензивно да пробият основните обекти на интернет-инфраструктурата “. Освен ЦНКБ под заявката са се подписали и ФБР и министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати. Наистина по някаква странна причина американските спецслужби взеха решение да не разгласяват това заявление на личната си интернет страница.
Разбира се, не са показани никакви доказателства за виновността на Русия – демонстрират се само нормалните формулировки от вида „ с висока възможност “. Отделно внимание заслужава заявката на ръководителя на ЦНКБ Киарън Мартин: „ Центърът за държавни връзки към този момент повече от 20 години следи водещите съветски хакерски групи (!) и сегашното взаимно заявление удостоверява, че опасността не ни е отминала “.
За да си представим рисковите за Англия съветски хакерски групировки от средата на 90-те, би трябвало да имаме фикция, отгледана на „ Алиса в страната на чудесата “ и на „ Хари Потър “. Предвид, че последният път семейството Мартин се загатна в медиите по отношение на друга фантастична хакерска атака на Русия – по английските електростанции и газопроводи, геният на този компютърен приказник не отстъпват по никакъв метод пред тези на съфамилника му – създателят на книгите от серията „ Игра на тронове “.
Вторият документ на ЦНКБ е озаглавен „ Препоръки: съветските държавни хакери нападат мрежовото съоръжение “ – 21 страници, в които се дават образци за офанзиви, само че не се изяснява за какво хакерите са точно съветски и за какво точно държавни.
Третият текст носи заглавието „ Допълнителна информация: злонамерената киберактивност на Русия “. Той се състои от въпроси и отговори, в частност такива като: „ Каква е степента на вашата убеденост? – Нашата степен на убеденост е висока “. Представя се изложение на заканите, вероятните последици от заканите, задачата на офанзивата и голям брой други въпроси и отговори, с изключение на най-нужният: „ Какви са вашите доказателства? – Нашите доказателства са такива и такива “.
Голословните обвинявания на Центъра по национална компютърна сигурност, несъмнено, бяха мигновено тиражирани от „ верните “ западни медии. „ Ню Йорк Таймс “ препечата фрагменти от горепосочените текстове, съпровождайки ги с мнения за съветските хакери, които сякаш са проникнали в сървърите на Демократическата партия през 2016 година „ Гардиън “ отбелязва, че сходни взаимни заявки на английските и американските специфични служби са необичайност. И споделя за това, че в Съединени американски щати интензивността на съветските хакери се назовават „ СТЪПКА НА ГРиЗЛИ “ (Именно по този начин, с малко „ и “). Но още веднъж, създателят на публикацията даже и не задава въпроса какви са доказателствата, че „ злонамерената активност “ е инициирана и направлявана от съветското държавно управление.
Разбира се, в двете публикации няма даже и намек за позицията на другата страна, т.е. на Русия. Посолството на Русия във Англия още нощес популяризира заявление, в което в частност, се приказва: „ Ние считаме тези обвинявания и спекулации за ослепителен образец за безразсъдна, провокативна и голословна политика във връзка с Русия. Ние сме разочаровани, че сходни съществени утвърждения са направени обществено и без каквито и да е доказателства “.
Според съветските дипломати, „ постанова се усещане, че английската общност се готви за масирана хакерска атака на Англия против Русия “.
Отбелязваме, че даже и въпреки всичко да бъдат показани някакви сходства на доказателства, множеството хора няма да схванат нищо от тях и биха били принудени да се задоволят само с мнението на специалистите.
Видимо опарили се с „ Новичок “, когато швейцарските специалисти внезапно разкриха, че потребления при отравянето на Скрипал газ е („ с висока възможност “, схваща се) различен вид, създаден само във Англия и в Съединени американски щати, английските киберучени взеха решение да не рискуват. „ Ние по този начин считаме “ - това е задоволително, че да обвиниш Русия и да готвиш ответни ограничения.
При условия, когато преобладаващото болшинство компютри и употребяваното програмно обезпечаване са създадени зад граница, ние не знаем какви „ великденски яйца “ може да са заложени в тях. Затова и безпочвените (но от пропагандна позиция ефективни) обвинявания на американците и британците по адрес на „ съветските хакери “ са сериозен мотив за тези, които в действителност дават отговор за осведомителната сигурност на Русия, да проведат инспекция на цялата техника и програмен продукт.
Съдейки се по не изцяло очевидните триумфи на „ Роскомнадзор “ в битката против „ Телеграм “ това направление на работата изисква съществено внимание и може би кадрово усилване.
Дори е леко тъжно, че „ съветските държавни хакерски групировки, които още преди 20 години са се внедрявали в задграничните компютърни мрежи “ са просто фикция на английските киберучени.
Превод: Поглед.инфо
Истинската химическа офанзива не се нуждае от доказателства: след нея остават трупове, всеки патоанатом ще дефинира повода за гибелта на тези хора с висока степен за меродавност. Ако, несъмнено остане жив – патоанатомът, който дисектира тялото на банкера Иван Кивендели (убит през 1995 година с невротоксин), няма шанс в този смисъл.
С имитацията на химическата офанзива, както се случва в сирийската Източна Гута или в английския Солсбъри, нещата са малко по-сложни. Нужни са хора, които да се показват за потърпевши, а също по този начин и доказателства, че въпреки всичко те са потърпевши точно от отрова. В Гута „ потърпевшите “ са вербувани на място. Постоянният представител на Русия при ОЗХО Александър Шулгин даде обещание да докара в щаб-квартирата на тази организация в Хага хора, които „ волно или несъзнателно “ са се оказали съучастници в „ грандиозната провокация “ в Дума през 2018 година и в Хан Шейхун през 2017 година
В случая със Скрипал британците трябваше да скрият потърпевшите (няма съществени подозрения, че бащата и дъщерята въпреки всичко са отровени с нещо), а по-късно методично да се унищожат всички вероятни улики под лозунга, че „ Русия не желае съдействие “.
Но главното при имитацията на химическата офанзива е да убедиш съмняващите се да поддържат гледната ти точка. Засега на Англия това най-добре ѝ се отдава: все пак, че Скрипал са оздравели, а заслужаващи доверие доказателства за присъединяване на Русия в тяхното отравяне по този начин и да не се появиха, ръководителите на Министерство на външните работи на Г7 одобриха заявление, в което се приказва за високата възможност, че отговорността за случилото се носи Москва. Според министрите тази версия „ няма различно пояснение “.
Разбира се, химическата офанзива е нещо в действителност ужасно. Това е в действителност съществено закононарушение против човечеството, точно и по тази причина Англия се пробва да го имитира.
Но има и различен несъизмерим боязън, който интензивно се пропагандира от всеобщата просвета – хакерите. Руските хакери, стоящи на работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – или както там се назовава самата най-страшна съветска специфична работа (широката аудитория не се интересува толкоз от детайлите). Всеки уредник на всеобщи публични акции знае, че когато стартира да спада ползата към предходния информативен мотив, би трябвало да се вкара нов. Затова и на фона на снижаването на интереса към Скрипал бе взето решение в медиите да се пусне известието за нова „ експанзия от страна на Русия “.
На уеб страницата на английския Център за национална компютърна сигурност (ЦНКБ – „ щерка “ на Центъра за държавните връзки – английската специфична работа, която е виновна за радиоелектронното разузнаване) бяха оповестени три текста, в заглавието на всеки от който участва думата „ Русия “ или „ съветски “. В първия, озаглавен „ Съвместно американско-британско заявление за злонамерената киберактивност, реализирана от съветското държавно управление “ се приказва, че „ насочваните от съветските управляващи хакери се пробват интензивно да пробият основните обекти на интернет-инфраструктурата “. Освен ЦНКБ под заявката са се подписали и ФБР и министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати. Наистина по някаква странна причина американските спецслужби взеха решение да не разгласяват това заявление на личната си интернет страница.
Разбира се, не са показани никакви доказателства за виновността на Русия – демонстрират се само нормалните формулировки от вида „ с висока възможност “. Отделно внимание заслужава заявката на ръководителя на ЦНКБ Киарън Мартин: „ Центърът за държавни връзки към този момент повече от 20 години следи водещите съветски хакерски групи (!) и сегашното взаимно заявление удостоверява, че опасността не ни е отминала “.
За да си представим рисковите за Англия съветски хакерски групировки от средата на 90-те, би трябвало да имаме фикция, отгледана на „ Алиса в страната на чудесата “ и на „ Хари Потър “. Предвид, че последният път семейството Мартин се загатна в медиите по отношение на друга фантастична хакерска атака на Русия – по английските електростанции и газопроводи, геният на този компютърен приказник не отстъпват по никакъв метод пред тези на съфамилника му – създателят на книгите от серията „ Игра на тронове “.
Вторият документ на ЦНКБ е озаглавен „ Препоръки: съветските държавни хакери нападат мрежовото съоръжение “ – 21 страници, в които се дават образци за офанзиви, само че не се изяснява за какво хакерите са точно съветски и за какво точно държавни.
Третият текст носи заглавието „ Допълнителна информация: злонамерената киберактивност на Русия “. Той се състои от въпроси и отговори, в частност такива като: „ Каква е степента на вашата убеденост? – Нашата степен на убеденост е висока “. Представя се изложение на заканите, вероятните последици от заканите, задачата на офанзивата и голям брой други въпроси и отговори, с изключение на най-нужният: „ Какви са вашите доказателства? – Нашите доказателства са такива и такива “.
Голословните обвинявания на Центъра по национална компютърна сигурност, несъмнено, бяха мигновено тиражирани от „ верните “ западни медии. „ Ню Йорк Таймс “ препечата фрагменти от горепосочените текстове, съпровождайки ги с мнения за съветските хакери, които сякаш са проникнали в сървърите на Демократическата партия през 2016 година „ Гардиън “ отбелязва, че сходни взаимни заявки на английските и американските специфични служби са необичайност. И споделя за това, че в Съединени американски щати интензивността на съветските хакери се назовават „ СТЪПКА НА ГРиЗЛИ “ (Именно по този начин, с малко „ и “). Но още веднъж, създателят на публикацията даже и не задава въпроса какви са доказателствата, че „ злонамерената активност “ е инициирана и направлявана от съветското държавно управление.
Разбира се, в двете публикации няма даже и намек за позицията на другата страна, т.е. на Русия. Посолството на Русия във Англия още нощес популяризира заявление, в което в частност, се приказва: „ Ние считаме тези обвинявания и спекулации за ослепителен образец за безразсъдна, провокативна и голословна политика във връзка с Русия. Ние сме разочаровани, че сходни съществени утвърждения са направени обществено и без каквито и да е доказателства “.
Според съветските дипломати, „ постанова се усещане, че английската общност се готви за масирана хакерска атака на Англия против Русия “.
Отбелязваме, че даже и въпреки всичко да бъдат показани някакви сходства на доказателства, множеството хора няма да схванат нищо от тях и биха били принудени да се задоволят само с мнението на специалистите.
Видимо опарили се с „ Новичок “, когато швейцарските специалисти внезапно разкриха, че потребления при отравянето на Скрипал газ е („ с висока възможност “, схваща се) различен вид, създаден само във Англия и в Съединени американски щати, английските киберучени взеха решение да не рискуват. „ Ние по този начин считаме “ - това е задоволително, че да обвиниш Русия и да готвиш ответни ограничения.
При условия, когато преобладаващото болшинство компютри и употребяваното програмно обезпечаване са създадени зад граница, ние не знаем какви „ великденски яйца “ може да са заложени в тях. Затова и безпочвените (но от пропагандна позиция ефективни) обвинявания на американците и британците по адрес на „ съветските хакери “ са сериозен мотив за тези, които в действителност дават отговор за осведомителната сигурност на Русия, да проведат инспекция на цялата техника и програмен продукт.
Съдейки се по не изцяло очевидните триумфи на „ Роскомнадзор “ в битката против „ Телеграм “ това направление на работата изисква съществено внимание и може би кадрово усилване.
Дори е леко тъжно, че „ съветските държавни хакерски групировки, които още преди 20 години са се внедрявали в задграничните компютърни мрежи “ са просто фикция на английските киберучени.
Превод: Поглед.инфо
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ