БГНЕС: Новини от България и Света
Британски учени, учещи верността на разнообразни животни в фамилните връзки през целия им живот, стигнаха до заключението, че от позиция на моногамията хората най-вече наподобяват на сурикатите.
Забележително е, че Homo sapiens имат повече общо в това отношение с тези представители на семейство мангустови, в сравнение с с най-близките си родственици – приматите.
Показателят за моногамията на хората (т.е. вероятността даден представител на този тип да остане правилен на своя сътрудник или партньорка) е 66%.
При сурикатите тази цифра е 60%, а приматите се оказаха в края на класацията: индикаторът за „ верност ” при планинските горили е единствено 6%, а при шимпанзетата (както и при делфините) – 4%.
Друго животно, което постоянно резервира един сътрудник през целия си живот, са бобрите: при тях индикаторът за моногамия е 73%.
Как е било изчислено това?
Един от създателите на проучването – Марк Дайбъл от Кеймбриджския университет – изяснява, че с цел да сформира ранглиста на моногамията при разнообразни бозайници, той е проучил няколко генерации от 30 типа разнообразни животни и е открил какъв брой от тях са директни братя и сестри (т.е. имат едни и същи татковци и майки). Той също по този начин е определил какъв брой доста представители на едно потомство са полубратя и полусестри.
„ Що се отнася до моногамията, има нещо като висша лига, в която хората решително влизат. Но преобладаващото болшинство от другите бозайници се отличават с доста по-непостоянен метод към чифтосването “, споделя Дайбъл.
„ Въпреки че броят на полубратята и полусестрите, който сме записали при хората, най-вече съответствува с този при типове като сурикати или бобри, обществените системи, съществуващи при хората, са напълно разнообразни “, описа Дайбъл пред Би Би Си.
„ По-голямата част от тези типове живеят в обществени групи, наподобяващи колонии, а някои – в обособени двойки, които водят взаимен живот. Хората се държат напълно по различен метод. Ние живеем в обществени групи, състоящи се от голям брой мъже и дами, в границите на които съществуват моногамни или двойни единици “, прибавя специалистът.
В животинския свят, продължава ученият, моногамните връзки имат своите преимущества: бащата и майката живеят дружно най-малко през размножителния сезон, с цел да се грижат дружно за потомството си и да отблъскват съперниците.
Според данните от изследването, най-привързаното към дълготрайни фамилни връзки животно е калифорнийският хомяк – неговият индикатор за моногамия е 100%.
А на последно място в класацията за моногамия са овцете от шотландския остров Соей (част от архипелага Сейнт Килда в северната част на Атлантическия океан). При тях делът на пълнокръвните братя и сестри е единствено 0,6%.
Според учения Кит Опи от Университета в Бристол (който не е взел участие в проучването), заключенията на научната група на Дайбъл разрешават да се сформира по-пълна визия за аргументите за появяването на моногамията при хората.
„ Мисля, че тази работа ни дава доста ясно схващане, че хората са моногамен тип, в случай че съдим по тяхната история и територия на битие “, споделя Опи. „ Нашето общество е доста по-близо до шимпанзетата или бабуините, само че се оказа, че във връзка с избора на сътрудници сме поели по различен път “. І БГНЕС
