Брейкът - специфичен танц, породен от техно музиката (и не

Брейкът - характерен танц, подбуден от техно музиката (и не само) през 90-те години - може да се трансформира в Олимпийски спорт. Тази вест ще накара мнозина да стартират своите митинги, тъй като танците не всеки път се одобряват за спорт. Спортни танци, латино, салса и всевъзможни други категории ще се похвалят с избрани шампионати и надпревари, само че почтени ли са за Олимпийски игри? Още повече, брейкът има ли място там?

Трябва да се успокоим и да поемем мирис, Филип Ким е изцяло склонен с вас, в случай че сте на мнение, че това не е спорт. Като международен първенец, индивидът признава, че множеството хора го назовават " breakdancing " - стандартът е натрапен от търсачките и интернет. Професионалистите го назовават " breaking ". В България одобряваме, че е брейк с някакви разновидности.

Филип е индивидът, който би трябвало да донесе златото на Канада. Олимпийските игри се концентрират върху другите дисциплини. Един от създателите на брейка може да се похвали като човек, който в никакъв случай не е съумял да стигне до Олимпийските игри.

Ричърд Колън е желал да отиде на Детска Олимпиада, само че майка му нямала нужните 14 $, с цел да заплати таксата. Колън е упражнявал бокс като дребен и очаквал да пробие в този спорт. Тренировките завършват и момчето остава на улиците на Бронкс, където със свои другари стартира да танцува брейк или най-малко да опитва. Рапът към момента се промъква като жанр, до момента в който хип-хопът се ориентира точно към брейк танците.

Мейнстрийм културите виждат задоволително инвестиция в тази вариация. През 1983 година Колън е поканен във кино лентата " Flashdance ", негови сътрудници отиват да танцуват на специфична церемония вечер за Роналд Рейгън през 1985 година Това е най-високата точка, а по-късно брейкът изчезва и всички се връщат назад на улицата. Танците са поели своята 10-минутна популярност.

Има единствено една детайлност - тази година ще забележим олимпийски медали по брейк. Причината е, че МОК вижда посланието и признава историята на танца като почтена за подобен формат. Ако не са били расовите напрежения в Ню Йорк, бедността и неволите, децата на Бронкс нямаше да търсят метод, с цел да оцелеят и да пробият.

Филип Ким не знае нищо от това, той се е срещнал с тези танци на 12-годишна възраст, когато е гледал професионални хореографи да извършват изключително комплицирани, бързи и забавни придвижвания на сватби и на разнообразни фирмени събития. Впечатлява се, отива вкъщи и стартира да изследва дебрите на интернет. Попада на шампионати в YouTube, по-късно се концентрира върху другите хип-хоп компании, които са финансирани и търсят гении.

Брейкът не е занятие за богати, Ким е безапелационен, че в целия свят има няколкостотин индивида, които изкарват задоволително пари от танците. Наскоро е изключил и абонаментите в Patreon, защото към този момент е събрал задоволително пари и не му се постанова да живее от помощите. Иронично, само че никой не би подозирал, че урок по брейк от най-хубавия олимпийски играч може да коства към 50 $.

Олимпийските игри дават доста съществени шансове на танцьорите и могат да донесат спонсорство, самопризнание и възобновление на една изгубена просвета. МОК побърза да съобщи, че танците няма да са част от игрите в Лос Анджелис през 2028 година Летвата е вдигната високо и Ким най-вероятно може да е единственият златен медалист в историята. И този чудноват спортист признава нещо друго - танците не са спорт, най-вероятно няма и да бъдат в никакъв случай.

Има разлика, когато един човек стартира да танцува за наслаждение. Със спонсори, аудитория и почитатели, танците остават на последно място. Въпреки митингите, Филип също счита, че танците нямат място в Олимпийските игри, те са за изложение и задоволство, само че откакто има надпревари, той ще се бори, с цел да ги завоюва. Интересен факт е, че сега множеството състезатели са европейци и азиатци. В горните редове посочихме, че брейкът умира някъде в зората на 90-те години. А в случай че обърнете внимание на съветския филм " Куриер " от 1986 година ще откриете, че тези танци занапред прохождат.

Япония също е страна, която сега приема брейк танците за нещо изключително свежо. Южна Корея към този момент не помни корените, всичко се насочва към Кей-поп културата и брейкът още веднъж е помолен да си върви. Тази година ще забележим такова съревнование и в случай че в действителност има интерес, МОК може да промени напълно своето мнение.

Преди всичко е ясно, че това е просвета, която може да притегли публика. Шампионът сега е на мнение, че Олимпийските игри имат повече потребност от брейка, в сравнение с брейка от Олимпийските игри. За Филип това ще е просто още едно присъединяване, нищо повече.

Източник dir.bg