Брекзит никога няма да свърши
Брекзит е приключен факт, само че в същото време в никакъв случай няма да завърши. Сделката на Риши Сунак за коригиране на протокола за Северна Ирландия приключва един развой, който едвам в този момент стартира. Ако това звучи парадоксално, то е, тъй като английската политика употребява Брекзит, с цел да опише доста неща, или по-скоро обърква разнообразни неща, като се преструва, че са едно.
Брекзит беше протест против статуквото и заричане да се преобърнат откритите способи на ръководство в Уестминстър. Но Брекзит е също по този начин механически план и дипломатическо минно поле, което не може да бъде преодоляно без тези остарели умения на държавното ръководство на истаблишмънта.
Сунак гласоподава за овакантяване през 2016 година, само че той не е последовател на вандалския фетиш, който може да види ярко бъдеще за Англия единствено когато мостовете към Европа горят. Той беше бекбенчър-хобист евроскептик, който бе ограбен от икономическата действителност, когато стана канцлер. Невъзможно е да седиш в Министерството на финансите, без да стигнеш до рационалното схващане, че националният интерес изисква хармонични връзки с Брюксел.
Когато продаваше договорката си, Сунак даже се похвали, че Северна Ирландия се радва на „ доста специфична позиция “ на единния пазар на Европейски Съюз и че тази привилегия я прави магнит за вложения. Като възхвалява остатъчната изгода от участието за една нация от Обединеното кралство, той признава цената, понесена от изключването на останалите три.
Това е горчивото несъгласие и парадоксът, които дефинират английската политика от референдума насам. Единственият метод да се оправим с Брекзит без стопански палеж и дипломатическа изолираност е да мислим като оставащи в Европейски Съюз.
Това бе изтъкнато незабелязано от Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, когато тя отдаде пробива в договарянията на „ честността “ и „ положителната воля “, станали вероятни с помощта на „ градивното отношение през цялото време “.
Похвалите на Фон дер Лайен за „ скъпия Риши “ в миналото щяха да бъдат отрова в ушите на консерваторите – доказателство, че министър-председателят е бил хванат. В най-идеологическата си идея Брекзит е игра с нулев резултат, в която Европейската комисия е удовлетворена единствено в случай че Англия е лишена от суверенитет.
Тази настройка към момента доминира измежду доста депутати тори, само че тя се конкурира с умората и инстинкта за електорално самозапазване. Гласоподавателите нямат вкус за повторни войни за Брекзит, изключително когато теренът на борбата е толкоз дребен – парче пълномощия на Европейския съд под купчина процедурни гаранции в Северна Ирландия.
Някои тори са се посветили толкоз напълно на кръстоносния поход за суверенитет, че им е мъчно да си показват живота без тази битка. Други са пристрастени към медийната светлина, която пада върху самозваните арбитри на добродетелите на Брекзит. В коя друга сфера Дейвид Фрост или Джейкъб Рийс-Мог биха могли да се повдигнат като значими хора?
Но даже фундаменталистите бяха дезориентирани от качеството на отстъпката, която Сунак завоюва за своята „ рамка Уиндзор “. „ Спирачката на Стормонт “ разрешава едностранно прекъсване от страна на Обединеното кралство на използването на европейските разпореждания в Северна Ирландия. Това е комплициран спусък, деликатно планиран да устои на дърпане от сърбящите евроскептични пръсти, само че въпреки всичко е отклоняване от предходните позиции на Европейски Съюз. Той възнаграждава упованията за пропорция и доброжелателност в бъдещите връзки, които Сунак внесе на масата. Това е дял от доверието и отменяне на школата на Джонсън за водене на договаряния, съгласно която европейците отстъпват единствено пред нахалството и заканите.
Като излага причини за ангажираност и компромис, Сунак се оказва в по-близко благозвучие с Киър Стармър, в сравнение с с двамата си прародители тори. И двамата водачи имат интерес Брекзит да се отдръпна в периферията на политическите диспути, като въпрос на отегчителен консенсус. Всяко разискване на Европа изкарва торите на показ в прилив на разделяне и непочтеност. Няма позиция за Брекзит, която да задоволи демократичната база на лейбъристите, без да отблъсне гласоподавателите, които напущат страната и от които зависи болшинството. Така че Стармър и Сунак се сговарят в измислицата, че този път с Брекзит в действителност е свършено.
В реалност изгодата от новата рамка се състои в пренастройване на връзките за разрастване на договарянията, с цел да се завържат развързаните краища по всички типове въпроси – енергетика, лов на риба, финансови услуги, електрически коли, химикали. Цялото комерсиалното съдействие ще бъде преразгледано през 2025 година
Брекзит като ръководство на връзките по формулировка в никакъв случай не е завършил. Но брекзитизмът като теория за национално възобновление посредством спор с Брюксел умира.
Това е победа за Сунак, само че не е неприятно и за Стармър, в случай че помогне да се утвърди превъзходството на управническия прагматизъм над пиротехническата харизма като белег на положителния министър-председател.
Това е още нещо общо сред водача на лейбъристите и неговия сътрудник от торите. И двамата възнамеряват предизборни акции, в които да понижат идеологията и да отхвърлят настрани чудаците, които до неотдавна определяха дневния ред на съответните партии.
На Стармър му е по-лесно с двуцифрена преднина в изследванията на публичното мнение. Виждането на успеха поражда дисциплинираност на посланието, даже измежду депутатите лейбъристи, които не биха могли да кажат сигурно какво е посланието, до момента в който упованието на провалянето има противоположен резултат върху торите.
Колкото по-слаби са вероятностите пред партията, толкоз по-малко склонна е тя да постави сложния труд на възрастното държавно управление, което е единственият ѝ късмет за реабилитация. Сунак сподели по какъв начин работи това в договарянията с Брюксел. Но от всички вероятни лекувания това е най-горчивото хапче, което консерваторите би трябвало да преглътнат. Ако доверието и дипломацията са съставките на положителната договорка, в случай че националният стопански интерес се обслужва от по-близки връзки с Европа, пътят към реализирането на Брекзит стартира да наподобява повече на дългия, сложен развой на анулиране на Брекзит.
Текстът е оповестен в The Guardian, негов създател е Рафаел Бер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Брекзит беше протест против статуквото и заричане да се преобърнат откритите способи на ръководство в Уестминстър. Но Брекзит е също по този начин механически план и дипломатическо минно поле, което не може да бъде преодоляно без тези остарели умения на държавното ръководство на истаблишмънта.
Сунак гласоподава за овакантяване през 2016 година, само че той не е последовател на вандалския фетиш, който може да види ярко бъдеще за Англия единствено когато мостовете към Европа горят. Той беше бекбенчър-хобист евроскептик, който бе ограбен от икономическата действителност, когато стана канцлер. Невъзможно е да седиш в Министерството на финансите, без да стигнеш до рационалното схващане, че националният интерес изисква хармонични връзки с Брюксел.
Когато продаваше договорката си, Сунак даже се похвали, че Северна Ирландия се радва на „ доста специфична позиция “ на единния пазар на Европейски Съюз и че тази привилегия я прави магнит за вложения. Като възхвалява остатъчната изгода от участието за една нация от Обединеното кралство, той признава цената, понесена от изключването на останалите три.
Това е горчивото несъгласие и парадоксът, които дефинират английската политика от референдума насам. Единственият метод да се оправим с Брекзит без стопански палеж и дипломатическа изолираност е да мислим като оставащи в Европейски Съюз.
Това бе изтъкнато незабелязано от Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, когато тя отдаде пробива в договарянията на „ честността “ и „ положителната воля “, станали вероятни с помощта на „ градивното отношение през цялото време “.
Похвалите на Фон дер Лайен за „ скъпия Риши “ в миналото щяха да бъдат отрова в ушите на консерваторите – доказателство, че министър-председателят е бил хванат. В най-идеологическата си идея Брекзит е игра с нулев резултат, в която Европейската комисия е удовлетворена единствено в случай че Англия е лишена от суверенитет.
Тази настройка към момента доминира измежду доста депутати тори, само че тя се конкурира с умората и инстинкта за електорално самозапазване. Гласоподавателите нямат вкус за повторни войни за Брекзит, изключително когато теренът на борбата е толкоз дребен – парче пълномощия на Европейския съд под купчина процедурни гаранции в Северна Ирландия.
Някои тори са се посветили толкоз напълно на кръстоносния поход за суверенитет, че им е мъчно да си показват живота без тази битка. Други са пристрастени към медийната светлина, която пада върху самозваните арбитри на добродетелите на Брекзит. В коя друга сфера Дейвид Фрост или Джейкъб Рийс-Мог биха могли да се повдигнат като значими хора?
Но даже фундаменталистите бяха дезориентирани от качеството на отстъпката, която Сунак завоюва за своята „ рамка Уиндзор “. „ Спирачката на Стормонт “ разрешава едностранно прекъсване от страна на Обединеното кралство на използването на европейските разпореждания в Северна Ирландия. Това е комплициран спусък, деликатно планиран да устои на дърпане от сърбящите евроскептични пръсти, само че въпреки всичко е отклоняване от предходните позиции на Европейски Съюз. Той възнаграждава упованията за пропорция и доброжелателност в бъдещите връзки, които Сунак внесе на масата. Това е дял от доверието и отменяне на школата на Джонсън за водене на договаряния, съгласно която европейците отстъпват единствено пред нахалството и заканите.
Като излага причини за ангажираност и компромис, Сунак се оказва в по-близко благозвучие с Киър Стармър, в сравнение с с двамата си прародители тори. И двамата водачи имат интерес Брекзит да се отдръпна в периферията на политическите диспути, като въпрос на отегчителен консенсус. Всяко разискване на Европа изкарва торите на показ в прилив на разделяне и непочтеност. Няма позиция за Брекзит, която да задоволи демократичната база на лейбъристите, без да отблъсне гласоподавателите, които напущат страната и от които зависи болшинството. Така че Стармър и Сунак се сговарят в измислицата, че този път с Брекзит в действителност е свършено.
В реалност изгодата от новата рамка се състои в пренастройване на връзките за разрастване на договарянията, с цел да се завържат развързаните краища по всички типове въпроси – енергетика, лов на риба, финансови услуги, електрически коли, химикали. Цялото комерсиалното съдействие ще бъде преразгледано през 2025 година
Брекзит като ръководство на връзките по формулировка в никакъв случай не е завършил. Но брекзитизмът като теория за национално възобновление посредством спор с Брюксел умира.
Това е победа за Сунак, само че не е неприятно и за Стармър, в случай че помогне да се утвърди превъзходството на управническия прагматизъм над пиротехническата харизма като белег на положителния министър-председател.
Това е още нещо общо сред водача на лейбъристите и неговия сътрудник от торите. И двамата възнамеряват предизборни акции, в които да понижат идеологията и да отхвърлят настрани чудаците, които до неотдавна определяха дневния ред на съответните партии.
На Стармър му е по-лесно с двуцифрена преднина в изследванията на публичното мнение. Виждането на успеха поражда дисциплинираност на посланието, даже измежду депутатите лейбъристи, които не биха могли да кажат сигурно какво е посланието, до момента в който упованието на провалянето има противоположен резултат върху торите.
Колкото по-слаби са вероятностите пред партията, толкоз по-малко склонна е тя да постави сложния труд на възрастното държавно управление, което е единственият ѝ късмет за реабилитация. Сунак сподели по какъв начин работи това в договарянията с Брюксел. Но от всички вероятни лекувания това е най-горчивото хапче, което консерваторите би трябвало да преглътнат. Ако доверието и дипломацията са съставките на положителната договорка, в случай че националният стопански интерес се обслужва от по-близки връзки с Европа, пътят към реализирането на Брекзит стартира да наподобява повече на дългия, сложен развой на анулиране на Брекзит.
Текстът е оповестен в The Guardian, негов създател е Рафаел Бер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ