Защо икономиката на Бразилия се срина
Бразилия е на 5-о място в света по територия.
Огромната страна разполага с необятна природа и запаси.
Населението и е 212 милиона души.
Бразилската стопанска система обаче се срутва стремително от 2011 година насам.
За 10 година тя се е свила съвсем с 80 % от 2,6 трилиона $ на 1,6 трилиона, колкото на 4 пъти по-малката по население Испания.
Бразилците обедняха прогресивно приблизително с към 80-90 % за едно десетилетие.
Брутният вътрешен продукт на човек падна от 13 хиляди $ през 2011 година до малко над 6 хиляди $ през 2021 година За съпоставяне в България Брутният вътрешен продукт на човек е съвсем 10 хиляди $.
На какво се дължи този срив?
_%20448x%20600.jpg )
Ето някои отзиви в уеб страницата за шерване на познания по този въпрос - Quora:
" Бразилия е проектирана да бъде стопанска система на господари и прислужници, движена от износа на съществени първични материали. Системата трябваше да работи за няколко богати елита (горните 3% от популацията в съдействие със идващите 20%). Всички останали трябваше да останат в беднотия и незнание. Американизацията обаче се промъкна и хората, които трябваше да бъдат потиснати, получиха човешки права и влязоха в цикъл на консуматорство. Така че имаше повече усти за хранене и малко благоприятни условия за произвеждане на база на на ниска цена труд.
Трябваше да разтеглим междинната класа и да допуснем повече продуктивни хора в стопанската система. Това се трансформира в предмет на спор сред политиците и елитите, които не знаят по какъв начин и дали да създадат отстъпки. Така че стопанската система стигна до стагнация и интернационалният стопански напън и американизмът продължиха да нарастват.
Докато не се направи нещо, с цел да се позволен повече бразилци в междинната класа, стопанската система ще продължи да се движи по низходяща серпантина. Сенегалците, които продават по улиците на Бразилия, са по-продуктивни и работливи от мнозина в Бразилия. Това е по този начин, тъй като системата не разрешава новаторското мислене и решаването на проблеми. На това би трябвало да се постави край! "
***
Въпреки че надалеч не е най-зле представящата се стопанска система в Латинска Америка, президентът Болсонаро твърди, че страната му няма пари за харчене и че „ [той] не може да направи нищо по въпроса “.
От началото на пандемията от ковид през март 2020 година Жаир Болсонаро непрекъснато слага икономическите цифри пред живота на бразилците. Но да се крещи пред света, че страната му е „ банкрутирала “, е замайващ ход, изключително като се има поради, че икономическото възобновяване на Бразилия мощно зависи от пазарните упования и доверието на вложителите.
Но това, което можем да кажем е, че тактиката за отклонение на отговорност не е нещо ново за президента. Когато разисква имунизацията, Болсонаро непрестанно акцентира, че не желае да бъде упрекван за евентуални странични резултати от имунизацията, като даже допуска, че имунизациите могат да „ трансфорат хората в алигатори “.
Независимо от това, когато Жаир Болсонаро споделя, че Бразилия е „ разорена “, това наподобява по-скоро като самопризнание, в сравнение с като предизвестие. "
***
Не съм склонен, че икономическият колапс на Бразилия е вест. Лошо е от много време.
Ние бяхме една от най-богатите страни в света през 1800 г. Например, даже в Съединени американски щати, на някои места са употребявали валута от Южна Америка по това време.
Но откогато военните превзеха бразилското държавно управление в края на 19-ти век, бразилската стопанска система стана доста затворена и тези протекционистки хрумвания стоят и до през днешния ден.
Нашата стопанска система в действителност не е предопределена да облагодетелства хората. Тя е ориентирана към облагодетелстване на олигарсите на власт, както се вижда от последните корупционни кавги.
Например през днешния ден за множеството артикули данъкът върху вноса е над 100%. Тоест, каквото и да купите, в случай че го закупите отвън страната, ще платите 3 или даже 5 пъти по-ниска цена. До 1890 година бяхме наедно с останалия свят, само че откогато бяха въведени протекционистични ограничения, икономическото развиване на Бразилия непрестанно се забавяше.
Това е съвсем като да се забрани вносът на нови машини и модерни технологии.
Но да се върна на въпроса ви, същото това нещо въздейства доста мощно върху всекидневието. Всеки път, когато има малко съмнение в цената на която и да е стока на международния пазар, цената й в Бразилия се умножава по коефициент минимум 3. Следователно дребна вълна на международните пазари може да се трансформира в цунами за Бразилия.
Днес стопанските системи са доста взаимосвързани. Това е доста хубаво нещо, само че Бразилия не се възползва доста от него заради неприятната протекционистка икономическа политика.
***
Не се е срутила. Но ние сме в криза.
Последователността на събитията съгласно мен е:
Масова корупция и всеобщо раздути обществени разноски. Публичните вложения за международното състезание през 2014 година и олимпийските игри през 2016 година доста усилиха наемането на чиновници, генерирайки доста нараснало търсене без уместно предложение, което да отговори на това търсене. Централната банка беше изцяло лишена от фактическия си самостоятелен статут досега на срив през 2008 година Сушата поради смяната климата утежни нещага. Администрацията на Дилма реши да наложи доста понижаване на цените на електрическата енергия тъкмо преди тази суша,
Когато инфлацията и скандалите цялата спомагателна корупция удари страната, бразилското държавно управление се поколеба да увеличи лихвените проценти и отхвърли да предприеме каквито и да било непарични ограничения за понижаване на търсенето.
Така че приключваме с противоположното на казуса в Съединени американски щати след `08. Докато Съединени американски щати понижиха лихвения си % съвсем до нула, с цел да подтикват търсенето, незабавно откакто Конгресът стана републикански, там отказаха всевъзможни обществени разноски за инфраструктура.
Тук, в Бразилия, даже при извънредно високите лихвени проценти, държавното управление харчеше прекалено много, принуждавайки централната банка да увеличи още повече лихвите, тъй като търсенето не се охлади.
До импийчмънта на президента Дилма, доверието на вложителите и потребителите беше доста ниско заради неотдавна обществено разкрита солидна корупция. Корупцията в Petrobras беше толкоз висока, че един участник в абсурда трябваше да върне над 1 милиард бразилски долара (около 300 милиона щатски долара) и ние сме сигурни, че той в действителност е откраднал повече, тъкмо това може да се потвърди.
След като Дилма се отдръпна, ново министерство, нов президент на Централна банка, де факто възобновена самостоятелност на Централната банка, преди малко стигнахме до точката, в която инфлацията в действителност се охлади. С инфлацията, която в този момент е явно под надзор, може да имаме няколко понижения на лихвите, които най-сетне биха могли още веднъж да подтикват растежа.
Истинската разлика сред администрацията на Дилма и Темер е в компетентността. Корупцията към момента е доста висока, само че в този момент бразилският народ стартира да осъзнава какъв брой доста корупцията имат тук. Това към момента се отразява на доверието на вложителите. Тъй като Бразилия е огромна страна, ще има няколко компликации за възобновяване на обществените вложения в стопанската система.
Президентът на Федералния сенат има дузина правосъдни следствия, които го натоварват и в този момент обществеността упорства той да бъде фактически преследван за тях. През последния месец едно от тези запитвания се трансформира в обвинителен акт.
Бъркотия е. Какво би се случило, в случай че американският народ в действителност беше разбрал какво прави Тръмп още преди да стане президент?! Той твърдеше, че е отвън управлението на Trump Enterprises, само че към този момент изиска поръчки за компанията си от изпълнителните водачи на Аржентина и Япония, даже преди да встъпи в служба. Но представете си, в случай че президентът и неговите секретари са присвоили 100 милиарда щатски $ под формата на подкупи от федералната администрация?!
***
Защото Лула одобри комбинирана политика на фискална безнаказаност и корпоративен социализъм. Стоковият балон обезпечи изключителни доходи на държавното управление, които трябваше да бъдат спестени, с цел да ги харчат след спукването. Вместо това Лула освен похарчи предишните доходи, само че и предстоящите бъдещи доходи, които не бяха осъществени заради спукването на стоковия балон. Федералното държавно управление също отпусна пари при субсидирани лихвени проценти, с цел да сътвори балон на потреблението, който след спукването остави семействата в огромни задължения. За да направи всичко по-лошо, Лула трансферира стотици милиарди долари от националното богатство към „ банката за развиване “, която ги зае под негативни лихвени проценти на корумпираните „ предприемачи “, които финансираха неговата партия. Неспособни да се конкурират с доближените на Лула, същинските бизнесмени или напуснаха страната, или аплайваха за позиции в държавното управление. Частният бранш освен загуби достъп до най-хубавите човешки запаси, само че по-голямата част от капитала в този момент се разпределяше от най-некомпетентните и нечестни хора. Така че беше единствено въпрос на време цялата стопанска система да се срине.
***
От 1500 година до 1808 година стопанската система на Бразилия се основава най-много на единични стокови цикли: първо изследване на локалната дървесина в крайбрежната линия, последвано от произвеждане на захар в североизточната част, рандеман на злато в Минас Жерайс, произвеждане на каучук на север и най-после произвеждане на кафе в Сао Пауло. През всеки от тези интервали стопанската система на Бразилия е била прекомерно подвластна от една стока, която по това време е била на висока цена в международната търговия (захарта и кафето в миналото са били първокласни артикули, например).
Така че до 1808 година ние едвам имахме функционираща стопанска система, но по-късно всичко се промени, когато огнената нация нападна!!!Наполеон реши да нахлуе в Португалия и кралското семейство трябваше бързо да бъде евакуирано, на процедура столицата на Португалската империя беше трансферирана в Рио, където се наблюдаваше бърза урбанизация и развиване, защото колониалният град трябваше да дава отговор на стандартите на кралското семейство (те не можеха да живеят в нискокачествен колониален град, Рио трябваше да наподобява допустимо най-бързо на европейска столица), на Бразилия също беше разрешено да търгува непосредствено с другарски народи към Португалската империя (известна още като Англия, преди този момент Бразилия можеше единствено търговия с Португалия). Отварянето на стопанската система, съчетано с трансформацията на Рио и основаването на редица университети, банки, военноморски корабостроителници и така нататък, осигуриха огромен подтик на бразилската стопанска система.
Няколко години по-късно през 1822 година, Бразилия получава своята самостоятелност и става монархия при Педро I и Педро II, Бразилия наследява, наред с други неща, огромна част от португалския флот, който е трансфорат в бразилски императорски флот
[ 1 ]
(който беше 5-ият най-мощен по това време). Бразилия към момента беше прекомерно разчитаща на производството на кафе, само че монархията обезпечи едно скъпо нещо стабилност , множеството страни от Латинска Америка претърпяха няколко години (понякога десетилетия) на политически разтърсвания след независимостта си с няколко типа диктатори, които се изместиха един различен. (Аржентина, да вземем за пример, имаше доста по-голяма индустриализирана стопанска система, те бяха толкоз богати, колкото Франция и Германия, само че поредност от неприятни политически решения и неустойчивост през годините хвърлиха стопанската система на страната на земята...).
Управлението на Педро II беше един от най-големите непрекъснати Златни епохи в историята на Бразилия, отбелязвайки началото на по-бърза урбанизация/индустриализация, с огромни индустриалци като виконт на Мауа. Всичко вървеше отлично, само че за жалост императорът не съумя да сътвори мъжки правоприемник, а наследникът на бразилската корона принцеса Изабел беше аболиционист, което не се хареса на притежателите на плантациите, които сложиха началото на боен прелом, с цел да смъкват от власт национална монархия.
Първата република (1898 - 1930), дейно следена от аристокрацията на кафето в Сао Пауло, беше доста пагубна от икономическа позиция, фокусирайки се най-вече върху аграрното развиване с малко или никакви тласъци за индустриализация (имайте поради, че по това време кафето към момента беше първокласен артикул, тъй че кафето притежателите на плантации бяха неуместно богати и първоначално не виждаха причина да диверсифицират притежанията си)
От 1930 - 1945 година под управлението на Гетулио Варгаси 1956 - 1961 година по Ж.К(човекът, който построи Бразилия), Бразилия видя бърза урбанизация и индустриализация, водени от държавния капитализъм. Бяха учредени огромни значими държавни компании като Petrobrás и CSN, само че и Getúlio, и JK позволиха големи грешки… Getúlio беше популистки деспот, който се възхищаваше на Мусолини, тъй че, с цел да резервира известността си, той вкара серия от трудови промени (CLT, която беше копие на италианската Carta del Lavoro), това затрудни главното струпване на капитал, належащо за механизация/иновации в ранната индустриализация. JK от своя страна искаше да притегли производители на коли в страната, с цел да направи това, той влага всеобщо в основаването на нови пътища, като в същото време изостави вложенията в железопътни линии (дори през днешния ден имаме доста неприятни железници).
От 1964 - 1985 година имахме огромен прогрес в стопанската система, при военната тирания, която влага доста в инфраструктура + държавен капитализъм, бяха учредени значими компании като Embraer, само че военната тирания беше доста късогледа, те имаха вяра, че единствено една огромна страна може да обезпечи икономическото развиване, те взеха решение да затворят стопанската система за импорт и това на процедура сътвори доста солидни обществени и частни компании, които не се показват добре, които съществуват до през днешния ден, трябваше да стартираме последователно да отваряме стопанската система си към 1975 година, с цел да се интегрираме по-добре с световната стопанска система, също огромн суми, изразходвани от диктатурата, доведоха до възходяща инфлация, която беше закрепена единствено по време на държавните управления на Итамар Франко и FHC.
След демократизацията, с която се простреляхме в крайници, бразилският конгрес реши да напише нова конституция, предоставяща няколко права на популацията като гратис обучение от предучилищна възраст до висшето учебно заведение, гратис универсално опазване на здравето, доста великодушни пенсионни планове… Всички тези „ права “ бяха предоставени без да се обмисля от кое място ще дойдат парите и в това време всички инфраструктурни планове би трябвало да се финансират от страната, защото в доста случаи частните вложения бяха или неразрешени, или имаха доста, доста невисок стопански смисъл (като частните вложения в железниците). Това сътвори серпантина от обществени разноски и непрестанно възходяща тежка данъчна система, която дейно лимитира потреблението.
Огромната страна разполага с необятна природа и запаси.
Населението и е 212 милиона души.
Бразилската стопанска система обаче се срутва стремително от 2011 година насам.
За 10 година тя се е свила съвсем с 80 % от 2,6 трилиона $ на 1,6 трилиона, колкото на 4 пъти по-малката по население Испания.
Бразилците обедняха прогресивно приблизително с към 80-90 % за едно десетилетие.
Брутният вътрешен продукт на човек падна от 13 хиляди $ през 2011 година до малко над 6 хиляди $ през 2021 година За съпоставяне в България Брутният вътрешен продукт на човек е съвсем 10 хиляди $.
На какво се дължи този срив?
Ето някои отзиви в уеб страницата за шерване на познания по този въпрос - Quora:
" Бразилия е проектирана да бъде стопанска система на господари и прислужници, движена от износа на съществени първични материали. Системата трябваше да работи за няколко богати елита (горните 3% от популацията в съдействие със идващите 20%). Всички останали трябваше да останат в беднотия и незнание. Американизацията обаче се промъкна и хората, които трябваше да бъдат потиснати, получиха човешки права и влязоха в цикъл на консуматорство. Така че имаше повече усти за хранене и малко благоприятни условия за произвеждане на база на на ниска цена труд.
Трябваше да разтеглим междинната класа и да допуснем повече продуктивни хора в стопанската система. Това се трансформира в предмет на спор сред политиците и елитите, които не знаят по какъв начин и дали да създадат отстъпки. Така че стопанската система стигна до стагнация и интернационалният стопански напън и американизмът продължиха да нарастват.
Докато не се направи нещо, с цел да се позволен повече бразилци в междинната класа, стопанската система ще продължи да се движи по низходяща серпантина. Сенегалците, които продават по улиците на Бразилия, са по-продуктивни и работливи от мнозина в Бразилия. Това е по този начин, тъй като системата не разрешава новаторското мислене и решаването на проблеми. На това би трябвало да се постави край! "
***
Въпреки че надалеч не е най-зле представящата се стопанска система в Латинска Америка, президентът Болсонаро твърди, че страната му няма пари за харчене и че „ [той] не може да направи нищо по въпроса “.
От началото на пандемията от ковид през март 2020 година Жаир Болсонаро непрекъснато слага икономическите цифри пред живота на бразилците. Но да се крещи пред света, че страната му е „ банкрутирала “, е замайващ ход, изключително като се има поради, че икономическото възобновяване на Бразилия мощно зависи от пазарните упования и доверието на вложителите.
Но това, което можем да кажем е, че тактиката за отклонение на отговорност не е нещо ново за президента. Когато разисква имунизацията, Болсонаро непрестанно акцентира, че не желае да бъде упрекван за евентуални странични резултати от имунизацията, като даже допуска, че имунизациите могат да „ трансфорат хората в алигатори “.
Независимо от това, когато Жаир Болсонаро споделя, че Бразилия е „ разорена “, това наподобява по-скоро като самопризнание, в сравнение с като предизвестие. "
***
Не съм склонен, че икономическият колапс на Бразилия е вест. Лошо е от много време.
Ние бяхме една от най-богатите страни в света през 1800 г. Например, даже в Съединени американски щати, на някои места са употребявали валута от Южна Америка по това време.
Но откогато военните превзеха бразилското държавно управление в края на 19-ти век, бразилската стопанска система стана доста затворена и тези протекционистки хрумвания стоят и до през днешния ден.
Нашата стопанска система в действителност не е предопределена да облагодетелства хората. Тя е ориентирана към облагодетелстване на олигарсите на власт, както се вижда от последните корупционни кавги.
Например през днешния ден за множеството артикули данъкът върху вноса е над 100%. Тоест, каквото и да купите, в случай че го закупите отвън страната, ще платите 3 или даже 5 пъти по-ниска цена. До 1890 година бяхме наедно с останалия свят, само че откогато бяха въведени протекционистични ограничения, икономическото развиване на Бразилия непрестанно се забавяше.
Това е съвсем като да се забрани вносът на нови машини и модерни технологии.
Но да се върна на въпроса ви, същото това нещо въздейства доста мощно върху всекидневието. Всеки път, когато има малко съмнение в цената на която и да е стока на международния пазар, цената й в Бразилия се умножава по коефициент минимум 3. Следователно дребна вълна на международните пазари може да се трансформира в цунами за Бразилия.
Днес стопанските системи са доста взаимосвързани. Това е доста хубаво нещо, само че Бразилия не се възползва доста от него заради неприятната протекционистка икономическа политика.
***
Не се е срутила. Но ние сме в криза.
Последователността на събитията съгласно мен е:
Масова корупция и всеобщо раздути обществени разноски. Публичните вложения за международното състезание през 2014 година и олимпийските игри през 2016 година доста усилиха наемането на чиновници, генерирайки доста нараснало търсене без уместно предложение, което да отговори на това търсене. Централната банка беше изцяло лишена от фактическия си самостоятелен статут досега на срив през 2008 година Сушата поради смяната климата утежни нещага. Администрацията на Дилма реши да наложи доста понижаване на цените на електрическата енергия тъкмо преди тази суша,
Когато инфлацията и скандалите цялата спомагателна корупция удари страната, бразилското държавно управление се поколеба да увеличи лихвените проценти и отхвърли да предприеме каквито и да било непарични ограничения за понижаване на търсенето.
Така че приключваме с противоположното на казуса в Съединени американски щати след `08. Докато Съединени американски щати понижиха лихвения си % съвсем до нула, с цел да подтикват търсенето, незабавно откакто Конгресът стана републикански, там отказаха всевъзможни обществени разноски за инфраструктура.
Тук, в Бразилия, даже при извънредно високите лихвени проценти, държавното управление харчеше прекалено много, принуждавайки централната банка да увеличи още повече лихвите, тъй като търсенето не се охлади.
До импийчмънта на президента Дилма, доверието на вложителите и потребителите беше доста ниско заради неотдавна обществено разкрита солидна корупция. Корупцията в Petrobras беше толкоз висока, че един участник в абсурда трябваше да върне над 1 милиард бразилски долара (около 300 милиона щатски долара) и ние сме сигурни, че той в действителност е откраднал повече, тъкмо това може да се потвърди.
След като Дилма се отдръпна, ново министерство, нов президент на Централна банка, де факто възобновена самостоятелност на Централната банка, преди малко стигнахме до точката, в която инфлацията в действителност се охлади. С инфлацията, която в този момент е явно под надзор, може да имаме няколко понижения на лихвите, които най-сетне биха могли още веднъж да подтикват растежа.
Истинската разлика сред администрацията на Дилма и Темер е в компетентността. Корупцията към момента е доста висока, само че в този момент бразилският народ стартира да осъзнава какъв брой доста корупцията имат тук. Това към момента се отразява на доверието на вложителите. Тъй като Бразилия е огромна страна, ще има няколко компликации за възобновяване на обществените вложения в стопанската система.
Президентът на Федералния сенат има дузина правосъдни следствия, които го натоварват и в този момент обществеността упорства той да бъде фактически преследван за тях. През последния месец едно от тези запитвания се трансформира в обвинителен акт.
Бъркотия е. Какво би се случило, в случай че американският народ в действителност беше разбрал какво прави Тръмп още преди да стане президент?! Той твърдеше, че е отвън управлението на Trump Enterprises, само че към този момент изиска поръчки за компанията си от изпълнителните водачи на Аржентина и Япония, даже преди да встъпи в служба. Но представете си, в случай че президентът и неговите секретари са присвоили 100 милиарда щатски $ под формата на подкупи от федералната администрация?!
***
Защото Лула одобри комбинирана политика на фискална безнаказаност и корпоративен социализъм. Стоковият балон обезпечи изключителни доходи на държавното управление, които трябваше да бъдат спестени, с цел да ги харчат след спукването. Вместо това Лула освен похарчи предишните доходи, само че и предстоящите бъдещи доходи, които не бяха осъществени заради спукването на стоковия балон. Федералното държавно управление също отпусна пари при субсидирани лихвени проценти, с цел да сътвори балон на потреблението, който след спукването остави семействата в огромни задължения. За да направи всичко по-лошо, Лула трансферира стотици милиарди долари от националното богатство към „ банката за развиване “, която ги зае под негативни лихвени проценти на корумпираните „ предприемачи “, които финансираха неговата партия. Неспособни да се конкурират с доближените на Лула, същинските бизнесмени или напуснаха страната, или аплайваха за позиции в държавното управление. Частният бранш освен загуби достъп до най-хубавите човешки запаси, само че по-голямата част от капитала в този момент се разпределяше от най-некомпетентните и нечестни хора. Така че беше единствено въпрос на време цялата стопанска система да се срине.
***
От 1500 година до 1808 година стопанската система на Бразилия се основава най-много на единични стокови цикли: първо изследване на локалната дървесина в крайбрежната линия, последвано от произвеждане на захар в североизточната част, рандеман на злато в Минас Жерайс, произвеждане на каучук на север и най-после произвеждане на кафе в Сао Пауло. През всеки от тези интервали стопанската система на Бразилия е била прекомерно подвластна от една стока, която по това време е била на висока цена в международната търговия (захарта и кафето в миналото са били първокласни артикули, например).
Така че до 1808 година ние едвам имахме функционираща стопанска система, но по-късно всичко се промени, когато огнената нация нападна!!!Наполеон реши да нахлуе в Португалия и кралското семейство трябваше бързо да бъде евакуирано, на процедура столицата на Португалската империя беше трансферирана в Рио, където се наблюдаваше бърза урбанизация и развиване, защото колониалният град трябваше да дава отговор на стандартите на кралското семейство (те не можеха да живеят в нискокачествен колониален град, Рио трябваше да наподобява допустимо най-бързо на европейска столица), на Бразилия също беше разрешено да търгува непосредствено с другарски народи към Португалската империя (известна още като Англия, преди този момент Бразилия можеше единствено търговия с Португалия). Отварянето на стопанската система, съчетано с трансформацията на Рио и основаването на редица университети, банки, военноморски корабостроителници и така нататък, осигуриха огромен подтик на бразилската стопанска система.
Няколко години по-късно през 1822 година, Бразилия получава своята самостоятелност и става монархия при Педро I и Педро II, Бразилия наследява, наред с други неща, огромна част от португалския флот, който е трансфорат в бразилски императорски флот
[ 1 ]
(който беше 5-ият най-мощен по това време). Бразилия към момента беше прекомерно разчитаща на производството на кафе, само че монархията обезпечи едно скъпо нещо стабилност , множеството страни от Латинска Америка претърпяха няколко години (понякога десетилетия) на политически разтърсвания след независимостта си с няколко типа диктатори, които се изместиха един различен. (Аржентина, да вземем за пример, имаше доста по-голяма индустриализирана стопанска система, те бяха толкоз богати, колкото Франция и Германия, само че поредност от неприятни политически решения и неустойчивост през годините хвърлиха стопанската система на страната на земята...).
Управлението на Педро II беше един от най-големите непрекъснати Златни епохи в историята на Бразилия, отбелязвайки началото на по-бърза урбанизация/индустриализация, с огромни индустриалци като виконт на Мауа. Всичко вървеше отлично, само че за жалост императорът не съумя да сътвори мъжки правоприемник, а наследникът на бразилската корона принцеса Изабел беше аболиционист, което не се хареса на притежателите на плантациите, които сложиха началото на боен прелом, с цел да смъкват от власт национална монархия.
Първата република (1898 - 1930), дейно следена от аристокрацията на кафето в Сао Пауло, беше доста пагубна от икономическа позиция, фокусирайки се най-вече върху аграрното развиване с малко или никакви тласъци за индустриализация (имайте поради, че по това време кафето към момента беше първокласен артикул, тъй че кафето притежателите на плантации бяха неуместно богати и първоначално не виждаха причина да диверсифицират притежанията си)
От 1930 - 1945 година под управлението на Гетулио Варгаси 1956 - 1961 година по Ж.К(човекът, който построи Бразилия), Бразилия видя бърза урбанизация и индустриализация, водени от държавния капитализъм. Бяха учредени огромни значими държавни компании като Petrobrás и CSN, само че и Getúlio, и JK позволиха големи грешки… Getúlio беше популистки деспот, който се възхищаваше на Мусолини, тъй че, с цел да резервира известността си, той вкара серия от трудови промени (CLT, която беше копие на италианската Carta del Lavoro), това затрудни главното струпване на капитал, належащо за механизация/иновации в ранната индустриализация. JK от своя страна искаше да притегли производители на коли в страната, с цел да направи това, той влага всеобщо в основаването на нови пътища, като в същото време изостави вложенията в железопътни линии (дори през днешния ден имаме доста неприятни железници).
От 1964 - 1985 година имахме огромен прогрес в стопанската система, при военната тирания, която влага доста в инфраструктура + държавен капитализъм, бяха учредени значими компании като Embraer, само че военната тирания беше доста късогледа, те имаха вяра, че единствено една огромна страна може да обезпечи икономическото развиване, те взеха решение да затворят стопанската система за импорт и това на процедура сътвори доста солидни обществени и частни компании, които не се показват добре, които съществуват до през днешния ден, трябваше да стартираме последователно да отваряме стопанската система си към 1975 година, с цел да се интегрираме по-добре с световната стопанска система, също огромн суми, изразходвани от диктатурата, доведоха до възходяща инфлация, която беше закрепена единствено по време на държавните управления на Итамар Франко и FHC.
След демократизацията, с която се простреляхме в крайници, бразилският конгрес реши да напише нова конституция, предоставяща няколко права на популацията като гратис обучение от предучилищна възраст до висшето учебно заведение, гратис универсално опазване на здравето, доста великодушни пенсионни планове… Всички тези „ права “ бяха предоставени без да се обмисля от кое място ще дойдат парите и в това време всички инфраструктурни планове би трябвало да се финансират от страната, защото в доста случаи частните вложения бяха или неразрешени, или имаха доста, доста невисок стопански смисъл (като частните вложения в железниците). Това сътвори серпантина от обществени разноски и непрестанно възходяща тежка данъчна система, която дейно лимитира потреблението.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ