Проклетият 1-и май.. .
Бразилецът Айртон Сена е най-обичаният играч от Формула 1. Това е потвърдено. За страдание на 1 май 1994 година той ни напусна след тежка злополука на пистата " Имола ".
Сена обичаше Формула 1 и Формула 1 обичаше Сена. Този бразилец сложи нови параметри в този спорт. Струваше доста скъпо, само че си заслужаваше да го имаш в тима си.
На 1 май 1994-а светът на моторните спортове бе разтресен от една от най-трагичните си загуби. Денят, който трябваше да бъде още една славна глава в историята на спорта, се трансформира в знак на загуба, потрес и болежка.
Айртон Сена да Силва е роден на 21 март 1960 година в Сао Пауло, Бразилия. Като дете той страда от проблеми с координацията и точно това подтиква татко му да го насочи към картинга – решение, което трансформира хода на историята.
Младият Сена бързо демонстрира невероятен гений, а пристрастеността му към скоростта и съвършенството го издигат до върховете на автомобилния спорт.
Сена дебютира във Формула 1 през 1984 година и още в първия си сезон впечатлява света. На Гран При на Монако, при извънредно мощен дъжд, той показва надзор и самообладание, каквито даже най-опитните водачи не демонстрираха. Състезанието беше прекъснато прибързано, само че Сена към този момент беше основал своя мит.
Сена беше не просто първенец – той бе знак на перфекционизма, страстта и духовната страна на спорта.
Гран При на Сан Марино през 1994 година се оказва съдбовно съревнование – освен за Сена, само че и за Формула 1. Уикендът стартира трагично с случая на австриеца Роланд Ратценбергер, който умира по време на квалификациите в събота. Сена е надълбоко смутен и упорства за усъвършенствания в сигурността.
На идващия ден – 1 май, по време на надпреварата, камерата на Михаел Шумахер улавя момента, в който колата на Сена губи сцепление в седмата обиколка, навлизайки в завоя Тамбурело с над 300 км/ч. Болидът се удря непосредствено в бетонна стена, която по това време не е обезопасена с гуми или спомагателни отбрани.
Той е откаран с хеликоптер в болница в Болоня, само че получената тежка контузия на главата се оказва съдбовна. Светът научава със сълзи, че Айртон Сена е умрял на 34 години.
Смъртта на бразилеца провокира невиждана вълна от тъга по целия свят, изключително в родната му Бразилия, където той е обожаван като народен воин. Погребението му събира стотици хиляди хора по улиците на Сао Пауло, а Формула 1 минава през радикални промени в сигурността, почнали точно поради тази покруса.
През 2009 година, списание Autosport организира анкета измежду 217 някогашни и сегашни водачи, които дефинират Сена за най-хубавия водач в историята на Формула 1.
Сена не беше просто бърз. Той беше нравствен, смел, въодушевяващ. За мнозина той е олицетворение на съвършенството в спорта – човек, който не се състезаваше просто за победи, а за нещо по-дълбоко: за чест, за пристрастеност, за смисъл.
И през днешния ден, 31 години по-късно, името му продължава да вълнува генерации почитатели и млади водачи, които израстват със сънищата, запалени от легендата на Айртон Сена.
През кариерата си той записва: три международни трофеи (1988, 1990, 1991), 41 победи, 65 полпозишъна (рекорд по това време) и
80 подиума.
Сена обичаше Формула 1 и Формула 1 обичаше Сена. Този бразилец сложи нови параметри в този спорт. Струваше доста скъпо, само че си заслужаваше да го имаш в тима си.
На 1 май 1994-а светът на моторните спортове бе разтресен от една от най-трагичните си загуби. Денят, който трябваше да бъде още една славна глава в историята на спорта, се трансформира в знак на загуба, потрес и болежка.
Айртон Сена да Силва е роден на 21 март 1960 година в Сао Пауло, Бразилия. Като дете той страда от проблеми с координацията и точно това подтиква татко му да го насочи към картинга – решение, което трансформира хода на историята.
Младият Сена бързо демонстрира невероятен гений, а пристрастеността му към скоростта и съвършенството го издигат до върховете на автомобилния спорт.
Сена дебютира във Формула 1 през 1984 година и още в първия си сезон впечатлява света. На Гран При на Монако, при извънредно мощен дъжд, той показва надзор и самообладание, каквито даже най-опитните водачи не демонстрираха. Състезанието беше прекъснато прибързано, само че Сена към този момент беше основал своя мит.
Сена беше не просто първенец – той бе знак на перфекционизма, страстта и духовната страна на спорта.
Гран При на Сан Марино през 1994 година се оказва съдбовно съревнование – освен за Сена, само че и за Формула 1. Уикендът стартира трагично с случая на австриеца Роланд Ратценбергер, който умира по време на квалификациите в събота. Сена е надълбоко смутен и упорства за усъвършенствания в сигурността.
На идващия ден – 1 май, по време на надпреварата, камерата на Михаел Шумахер улавя момента, в който колата на Сена губи сцепление в седмата обиколка, навлизайки в завоя Тамбурело с над 300 км/ч. Болидът се удря непосредствено в бетонна стена, която по това време не е обезопасена с гуми или спомагателни отбрани.
Той е откаран с хеликоптер в болница в Болоня, само че получената тежка контузия на главата се оказва съдбовна. Светът научава със сълзи, че Айртон Сена е умрял на 34 години.
Смъртта на бразилеца провокира невиждана вълна от тъга по целия свят, изключително в родната му Бразилия, където той е обожаван като народен воин. Погребението му събира стотици хиляди хора по улиците на Сао Пауло, а Формула 1 минава през радикални промени в сигурността, почнали точно поради тази покруса.
През 2009 година, списание Autosport организира анкета измежду 217 някогашни и сегашни водачи, които дефинират Сена за най-хубавия водач в историята на Формула 1.
Сена не беше просто бърз. Той беше нравствен, смел, въодушевяващ. За мнозина той е олицетворение на съвършенството в спорта – човек, който не се състезаваше просто за победи, а за нещо по-дълбоко: за чест, за пристрастеност, за смисъл.
И през днешния ден, 31 години по-късно, името му продължава да вълнува генерации почитатели и млади водачи, които израстват със сънищата, запалени от легендата на Айртон Сена.
През кариерата си той записва: три международни трофеи (1988, 1990, 1991), 41 победи, 65 полпозишъна (рекорд по това време) и
80 подиума.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ