Брайън де Палма е един от най-талантливите кинорежисьори от втората

Брайън де Палма е един от най-талантливите кинорежисьори от втората половина на ХХ век в действителност е можел да стане и прочут хирург като татко си или да се отдаде на физиката след полученото положително обучение в Колумбийския университет. Само че ориста е имала различен проект за тогавашния юноша – кино, единствено кино, огромно кино.

Резкият завой в избора си на специалност Брайън де Палма прави, откакто гледа филмите „ Гражданинът Кейн ” на Орсън Уелс и „ Вертиго ” на Алфред Хичкок. Записва се да учи в театралния департамент на колежа „ Сара Лоурънс ” и… вратата на изкуството е разкрита необятно пред него.Повечето от филмите на Брайън де Палма знае наизуст всеки киноман. От суперуспешните като „ Кари ”, „ Белязаният ”, „ Пътят на Карлито ” и „ Недосегаемите ”, до не чак толкоз приветстваните „ Змийски очи ” и „ Черната далия ” (заснет в България, бел.ред.) – всяка от неговите ленти носи присъщия му жанр. Заради него го ценят и именитите му сътрудници Жан-Люк Годар, Стивън Спилбърг и Терънс Малик. А Куентин Тарантино постоянно споделя, че „ Blow Out ” на Де Палма е един от обичаните му филми на всички времена, както и че откакто е гледал „ Белязаният ”, към този момент е знаел по какъв начин да снима личните си киноистории.

„ Камерата непрестанно лъже, лъже по 24 фрагмента в секунда ”, обича да споделя Брайън де Палма. Публикуваме фрагменти от негови изявленията:

За себе си

„ Никога не съм се възприемал като публично приет режисьор. Ако става дума за Дейвид Линч или Мартин Скорсезе, те се считат за огромни режисьори и никой не може да им го оспори. А аз в никакъв случай не съм изпитвал сходно чувство. Имаше хора, които твърдяха, че е по този начин, имаше и други, които мислеха противоположното и ми измисляха какви ли не сложни за преглъщане избрания. Затова постоянно съм бил „ противоречив ”. Мен или ме обичат, или ме ненавиждат. ”

За своя кино език

„ Моите филми работят със стилизирания, експресионистичен свят, в който има своего рода гротескна хубост. Аз одобрявам стилизациите. Опитвам се да ги употребявам колкото се може повече, до последно, до момента в който не видя, че на хората им става смешно от тяхното обилие. ”

За насилието на екрана

„ Имам репутацията на режисьор на екшъни, тъй като знам по какъв начин е вярно да се убива, да се стреля против хора, по какъв начин се пролива кръв на екрана. ”

За Хичкок

„ Той е този, който умее да извлича квинтесенцията на един филм. Много пъти съм употребявал неговата граматика. ”

За цитирането на класиците

„ Не считам, че върша дословни цитати. Използвам хрумвания, които намирам за ефикасни в съответния миг, в съответния епизод. За мен всичко това е като граматика – в случай че имам разполагаем дадена дума, която някой преди мен е употребявал, аз мога да го направя още веднъж и по-ефективно за моето произведение. Защо не?! Това е цялата история на изкуствата, откогато свят светува. ”

За обвиняванията, че е женомразец

„ Трудно е да се снимат филми, в които дамите са подлагани на повече рискове, в сравнение с мъжете. Това може да породи голям брой враждебни въпроси като „ за какво продължавате да вършиме това ” или „ за какво толкоз доста ненавиждате дамите ”. Ако убиете мъж – всичко е наред, само че жена – но апелирам ви се! Да, да, никой не се оплака, когато „ убих ” мъж в „ Сестрите ”.

За Робърт де Ниро

„ Той е доста въздържан и концентриран, когато работи. Това, което му пречи в работата, е когато хората го гледат втренчено. Затова на фотоси е значимо постоянно да осигуря неналичието на сходни зяпачи, които просто се скупчват, с цел да го погледат. Иначе с другите артисти Де Ниро е доста благ и радушен. ”

За Ал Пачино

„ Едно от многото неща, които вършат Пачино толкоз прелестен артист, е методът, по който той се движи. Ал се движи необикновено! Когато снимахме „ Пътят на Карлито ”, нямах самообладание да отида на снимачната площадка и да стартираме работа, единствено с цел да видя по какъв начин той върви по всички страни във всеки от епизодите. ”

За неуспехите

„ Някои от филмите ми, които получиха най-лоши мнения, са същите, за които се приказва и през днешния ден. Затова ми е мъчно действително да оценя техния дългогодишен резултат. Не мога да се отнасям към това прекомерно сериозно… По принцип, за вас съдят съгласно стилните течения в дадения миг, а модата, несъмнено, непрестанно се мени. Така че, коства ми се, надалеч по-важно е, че филмите устоят тестванията на времето. Затова считам, че съм късметлия – въпреки всичко съм направил филми, които май са им устояли. ”

АRTday.bg