Евалла на Вежди, който ни учи как да обичаме Борисов и Пеевски />Реклама / Ads
Браво на Вежди, отлично на Рашидов! Браво на титана на мисълта. С неговото и на негови сътрудници присъединяване в телевизионната бутафория почитателите на Юнг и Фройд няма да останат без работа. А ние без дозата ”отвратин ”.
Рашидов - интелектуалецът беше по битивито. И рече величествено: " Трябва всички да поздравиме премиера! Защото всички останали приказват, а в случай че има някой да работи това е пемиерът… и… неговото държавно управление. Не, кажете ми кой различен, с изключение на да приказват, работи! "
За Народното събрание и настояването на Българска социалистическа партия да бъде извикан премиера да отговори на въпроси за ограниченията за превъзмогване на здравната и икономическата рецесия. Вежди: " Извинявайте но Корнелия Нинова, която нищо не прави, и се забавлява. Ами непрекъснато не спи държавното управление. Тя решила в този момент да пита премиера. Ами да си го пита в едно кафене! Тежка военна обстановка има, тя добре ли е? каква е тая дивотия по време на война. От ковид ще се спасим, но от Корнелия – не. Не е за парламент – за окопи е. Трябва да сме в окопа, на фронта… “
И стигаме до кулминационната точка на титаничната рашидова мисъл: " Аз оказвам помощ, колкото мога. Нямам пари колкото господин Пеевски, чест му прави. Най-големият донор. И на това ли да го оплюем. Най-големият донор. Трябва да му благодарим. Няма да се бракосъчетавам за Пеевски, я… Човекът оказва помощ. Как па сме такива хора, дето на жеста не споделяме едно „ благодаря “. Ще минем всички граници от омраза… “.
Нарочно или несъзнателно, Вежди събра в едно Борисов и Пеевски. Нещо, което доста нервира премиера. Но Вежди е като „ Пияния транспортен съд “ на Рембо – не знаеш накъде ще се наклони, къде ще те запокити или отведе… И повръщаш до пристъп.
С риск да претоварим мозъчната активност на рашидосубектите, ще напомня, че и в най-трудни времена парламенти и депутати са работили, виновни пред своите гласоподаватели.
По време на Втората международна война, на 24 май 1943 година в София, се организира протестно шествие в отбрана на българските евреи. Народното събрание не се е пръснало по къщите, а работи. Подпредседателят Димитър Пешев написа писмо до ръководителя на Народно събрание, подкрепено от доста негови сътрудници, в това число от съпартийци на премиера Богдан Филов в отбрана на евреите. Адолф Айхман, идеологът на унищожаването на евреите, е гневен на българските депутати. Звъни на Борис III, на Филов, само че не съумява да пречупи волята на националните ни избраници.
По време на войната Британския парламент не стопира работа нито за ден. Там Уинстън Чърчил произнася едни от най-въздействащите речи, а депутатите гласоподават закони, съдействали за успеха над нацизма.
Цигарите, алкохола, дрогата, ковид, рака, спина, чумата, тероризма, бедността – всички те убиват. Но най-смъртоносна обаче е нападателната нецензурност в политиката. Повече от черната мамба даже...
Вежди Рашидов е ослепителен образец за противоположния резултат.
Нищо не те прави толкоз нерешителен, презрян и лишен от съвест, както желанието да бъдеш любим на някого.
Не се отнася за Рашидов, несъмнено. Той е брониран с религия и обич към Борисов и Пеевски. А вие, неблагодарници, се покайте за бездушието си.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ
Рашидов - интелектуалецът беше по битивито. И рече величествено: " Трябва всички да поздравиме премиера! Защото всички останали приказват, а в случай че има някой да работи това е пемиерът… и… неговото държавно управление. Не, кажете ми кой различен, с изключение на да приказват, работи! "
За Народното събрание и настояването на Българска социалистическа партия да бъде извикан премиера да отговори на въпроси за ограниченията за превъзмогване на здравната и икономическата рецесия. Вежди: " Извинявайте но Корнелия Нинова, която нищо не прави, и се забавлява. Ами непрекъснато не спи държавното управление. Тя решила в този момент да пита премиера. Ами да си го пита в едно кафене! Тежка военна обстановка има, тя добре ли е? каква е тая дивотия по време на война. От ковид ще се спасим, но от Корнелия – не. Не е за парламент – за окопи е. Трябва да сме в окопа, на фронта… “
И стигаме до кулминационната точка на титаничната рашидова мисъл: " Аз оказвам помощ, колкото мога. Нямам пари колкото господин Пеевски, чест му прави. Най-големият донор. И на това ли да го оплюем. Най-големият донор. Трябва да му благодарим. Няма да се бракосъчетавам за Пеевски, я… Човекът оказва помощ. Как па сме такива хора, дето на жеста не споделяме едно „ благодаря “. Ще минем всички граници от омраза… “.
Нарочно или несъзнателно, Вежди събра в едно Борисов и Пеевски. Нещо, което доста нервира премиера. Но Вежди е като „ Пияния транспортен съд “ на Рембо – не знаеш накъде ще се наклони, къде ще те запокити или отведе… И повръщаш до пристъп.
С риск да претоварим мозъчната активност на рашидосубектите, ще напомня, че и в най-трудни времена парламенти и депутати са работили, виновни пред своите гласоподаватели.
По време на Втората международна война, на 24 май 1943 година в София, се организира протестно шествие в отбрана на българските евреи. Народното събрание не се е пръснало по къщите, а работи. Подпредседателят Димитър Пешев написа писмо до ръководителя на Народно събрание, подкрепено от доста негови сътрудници, в това число от съпартийци на премиера Богдан Филов в отбрана на евреите. Адолф Айхман, идеологът на унищожаването на евреите, е гневен на българските депутати. Звъни на Борис III, на Филов, само че не съумява да пречупи волята на националните ни избраници.
По време на войната Британския парламент не стопира работа нито за ден. Там Уинстън Чърчил произнася едни от най-въздействащите речи, а депутатите гласоподават закони, съдействали за успеха над нацизма.
Цигарите, алкохола, дрогата, ковид, рака, спина, чумата, тероризма, бедността – всички те убиват. Но най-смъртоносна обаче е нападателната нецензурност в политиката. Повече от черната мамба даже...
Вежди Рашидов е ослепителен образец за противоположния резултат.
Нищо не те прави толкоз нерешителен, презрян и лишен от съвест, както желанието да бъдеш любим на някого.
Не се отнася за Рашидов, несъмнено. Той е брониран с религия и обич към Борисов и Пеевски. А вие, неблагодарници, се покайте за бездушието си.
Огнян Стефанов