Църквата почита на 17 юни св. мчци Мануил, Савел и Исмаил. Св. мчк Манасий Габровски. Св. ап. Аетий
Братята свети мъченици Мануил, Савел и Измаил били родом от Персия
Техните родители били знатни хора, само че вярата им не била една: бащата държал персийското обезверение, а майката била благочестива християнка. Тя възпитавала децата си от най-ранна възраст в християнско благочестие и както в младенческите им години ги закърмила с майчиното си мляко, по този начин ги отгледала в боязън Божий. А блаженият презвитер Евноик възродил светите братя в банята на светото кръщение и ги научил на словото Божие. Но макар че посветили телесните си сили на персийския цар Аламундар, духом те непрекъснато работели на небесния Цар, нашия Господ Иисус Христос, като се стараели във всичко да Му угодят с положителните си каузи.
Веднъж беззаконният император Юлиан решил да иде във Витиния, в местността, наричана Оргия Тригон, тъй като там наближавал един от богомерзките езически празници. Той се качил на транспортен съд от Цариград и когато дошъл на мястото, с цялото голям брой събрал се народ почнал да прави скверното си празненство, покланяйки се на идолите и принасяйки на бесовете безчет жертви.
Мануил, Савел и Измаил, които били там дружно с императора, се отдалечили от ликуващите и застанали настрана
Като не видял при себе си персийските пратеници, царят заповядал да бъдат открити и доведени при него, с цел да се повеселят дружно. Един от царските прислужници ги повикал на царското празненство: той сметнал, че и те принадлежат към идолопоклонническото нечестие. Но Христовите раби единомислещо отказали на царедвореца. Слугата предал отхвърли им на Юлиан, който горящ от яд и гняв срещу братята. Но решил да не ги предава на мъчения незабавно, с цел да не попречи на нечестивото си тържество, а отсрочил това до сутринта, като заповядал единствено да затворят Божиите раби в тюрма.
На другия ден Юлиан седнал в съдилището, заповядал да доведат персийските пратеници и почнал да ги убеждава да почетат идолите. Но те твърдо останали на своята религия. Силно ядосан, Юлиан се извършил с безгранична гняв и заповядал грубо да ги изтезават. Накрая наредил да им отсекат главите и да изгорят телата им.
Светите мъченици били посечени на 17 ден от месец юни
Но когато нечестивите прислужници поискали да изпълнят и другата заповед на беззакония си цар - да изгорят телата на страдалците за Христа, земята по Божие предписание се разтресла и мястото, където лежали светиите, се разтворило надълбоко, земята приела телата им в образувалата се пропаст и ги скрила, с цел да не ги допират повече скверните ръце на мъчителите и силата на огъня да не ги трансформира в пепел; а всички прислужници побегнали от боязън.
След два дни, през които християните непрестанно отправяли молебствия към Господа, земята още веднъж се разтворила и върнала телата на светиите, а навсякъде се разнесло неизказано благовоние. Преизпълнени от велика наслада, правилните с обич взели телата и ги погребали с почести на това дивно място. А нечестивият богоотстъпник Юлиан скоро по-късно умрял със знаменателна и страшна гибел.
Техните родители били знатни хора, само че вярата им не била една: бащата държал персийското обезверение, а майката била благочестива християнка. Тя възпитавала децата си от най-ранна възраст в християнско благочестие и както в младенческите им години ги закърмила с майчиното си мляко, по този начин ги отгледала в боязън Божий. А блаженият презвитер Евноик възродил светите братя в банята на светото кръщение и ги научил на словото Божие. Но макар че посветили телесните си сили на персийския цар Аламундар, духом те непрекъснато работели на небесния Цар, нашия Господ Иисус Христос, като се стараели във всичко да Му угодят с положителните си каузи.
Веднъж беззаконният император Юлиан решил да иде във Витиния, в местността, наричана Оргия Тригон, тъй като там наближавал един от богомерзките езически празници. Той се качил на транспортен съд от Цариград и когато дошъл на мястото, с цялото голям брой събрал се народ почнал да прави скверното си празненство, покланяйки се на идолите и принасяйки на бесовете безчет жертви.
Мануил, Савел и Измаил, които били там дружно с императора, се отдалечили от ликуващите и застанали настрана
Като не видял при себе си персийските пратеници, царят заповядал да бъдат открити и доведени при него, с цел да се повеселят дружно. Един от царските прислужници ги повикал на царското празненство: той сметнал, че и те принадлежат към идолопоклонническото нечестие. Но Христовите раби единомислещо отказали на царедвореца. Слугата предал отхвърли им на Юлиан, който горящ от яд и гняв срещу братята. Но решил да не ги предава на мъчения незабавно, с цел да не попречи на нечестивото си тържество, а отсрочил това до сутринта, като заповядал единствено да затворят Божиите раби в тюрма.
На другия ден Юлиан седнал в съдилището, заповядал да доведат персийските пратеници и почнал да ги убеждава да почетат идолите. Но те твърдо останали на своята религия. Силно ядосан, Юлиан се извършил с безгранична гняв и заповядал грубо да ги изтезават. Накрая наредил да им отсекат главите и да изгорят телата им.
Светите мъченици били посечени на 17 ден от месец юни
Но когато нечестивите прислужници поискали да изпълнят и другата заповед на беззакония си цар - да изгорят телата на страдалците за Христа, земята по Божие предписание се разтресла и мястото, където лежали светиите, се разтворило надълбоко, земята приела телата им в образувалата се пропаст и ги скрила, с цел да не ги допират повече скверните ръце на мъчителите и силата на огъня да не ги трансформира в пепел; а всички прислужници побегнали от боязън.
След два дни, през които християните непрестанно отправяли молебствия към Господа, земята още веднъж се разтворила и върнала телата на светиите, а навсякъде се разнесло неизказано благовоние. Преизпълнени от велика наслада, правилните с обич взели телата и ги погребали с почести на това дивно място. А нечестивият богоотстъпник Юлиан скоро по-късно умрял със знаменателна и страшна гибел.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ