Братята свети мъченици Мануил, Савел и Измаил били родом от

Братята свети мъченици Мануил, Савел и Измаил били родом от Персия. Техните родители били знатни хора, само че вярата им не била една: бащата държал персийското обезверение, а майката била благочестива християнка. Тя възпитавала децата си от най-ранна възраст в християнско благочестие и както в младенческите им години ги закърмила с майчиното си мляко, по този начин ги отгледала в боязън Божий. А блаженият презвитер Евноик възродил светите братя в банята на светото кръщение и ги научил на словото Божие. Но макар че посветили телесните си сили на персийския цар Аламундар, духом те непрекъснато работели на небесния Цар, нашия Господ Иисус Христос, като се стараели във всичко да Му угодят с положителните си каузи. Веднъж те били пратени от царя при гръко-римския император Юлиан Отстъпник, с цел да сключат с него мир. Отначало той ги приел с почести, оказвал им благосклонност и се отнасял другарски с тях. Но след това, като схванал, че са християни, се извършил с яд и макар общите за всички нации традиции и закони, предал братята на мъчения поради вярата им в Христа и ги умъртвил след тежки изтезания. А мъченическият им героизъм бил подобен.

Веднъж беззаконният император решил да иде във Витиния, в местността, наричана Оргия Тригон, тъй като там наближавал един от богомерзките езически празници. Той се качил на транспортен съд от Цариград и когато дошъл на мястото, незабавно с цялото голям брой събрал се народ почнал да прави скверното си празненство, покланяйки се на идолите и принасяйки на бесовете безчет жертви. Започнали непрестанни пирове с пеене и музика и в чест на пагубните езически богове били осъществени доста мерзки беззакония.

А Христовите раби Мануил, Савел и Измаил, които били тук дружно с императора, не поискали и да видят това нечестиво тържество. Те се отдалечили от ликуващите и застанали настрана от тях.

Докато светиите, застанали надалеч, плакали и се молели по този начин, царят гледал принасящите жертви и пируващите дружно с тях. Като не видял при себе си персийските пратеници, заповядал да бъдат открити и доведени при него, с цел да се повеселят дружно с него. Тогава един от царските прислужници ги видял да стоят встрани и ги повикал на царското празненство: той сметнал, че и те принадлежат към идолопоклонническото нечестие. Но Христовите раби единомислещо отвърнали на царедвореца:

- Върви си: ние няма да се отвърнем от вярата, в която сме възпитани от млади години, не ще оставим нашия Господ и няма да се поклоним на бесовете. Няма да станем причастни на тази очевидна илюзия: не сме толкоз безумни и неразумни, че да презрем нашия Създател, Живия Бог, и да се поклоним на бездушното творение. Пък и не по тази причина предприехме тоя дълъг път и дойдохме тук, с цел да се отречем от своята религия, а с цел да сключим мир сред персийската и вашата страна. И твоят цар, и единомислените с него добре знаят, че няма да ни отвърнат и убедят да преминем към тяхното нечестие, даже да ни предадат на огън и страдания и да ни лишат от живота.

Слугата предал тези думи на Юлиан, който незабавно горящ от яд и гняв срещу братята. Но решил да не ги предава на мъчения незабавно, с цел да не попречи на нечестивото си тържество, а отсрочил това до сутринта, като заповядал единствено да затворят Божиите раби в тюрма.

На другия ден Юлиан седнал в съдилището, заповядал да доведат персийските пратеници и им заговорил по този начин:

- Вас, почтени мъже, вашият цар е пратил тук като свои правилни хора и добре ситуирани към нас, та сред двете царства да се възвърне дълго чаканият мир. Но тоя мир сред нас може да бъде възобновен единствено благодарение на обич, единодушие и взаимна доброжелателност. Обаче какво единодушие можете да имате с нас и къде е вашата обич, щом не поискахте през вчерашния ден да участвате в празненствата и да се насладите на веселието в чест на същите богове, които и вие, персите, почитате? Нали и персите като нас почитат слънцето, луната и звездите - най-светлата огнена мощ, и другите наши богове. Защо тогава се отказахте да ги почетете дружно с нас и не пожелахте да участвате в нашето служение, най-малко с цел да скрепим и утвърдим изискванията за подписване на мира? Но в случай че презирате и унижавате боговете ни и в случай че не сте ни единомислени, значи не сте пристигнали да утвърдите мира, а да го нарушите и да възобновите войната и враждата.

На това светите мъже дали отговор:

- Дошли сме при теб от нашия цар да сключим мир, та вашите воини да не престъпват рамките ни, а нашите - рамките на твоето царство, да не опустошаваме земята един другиму, търговците ни постоянно да имат свободен достъп във вашата страна, а вашите - в нашата земя, и едните, и другите умерено да се завръщат у дома. И сме пратени при тебе да се уговорим за това, а не да разсъждаваме за боговете. Нека всеки уважава оня господ, който желае, и по този начин, както желае. Пък и сред царствата в никакъв случай не става война за вярата, само че разприте, разногласията и борбите постоянно са поради градовете, областите и техните граници и лимити. А ти оставяш договарянията за мир, поради които сме пратени, и започваш друго, за което и не би трябвало да приказваме. Ти приказваш с нас не за благосъстоянието на империята си, не за мирното отношение към нашата страна, която граничи с твоята, а от самото начало разпитваш за боговете и приказваш за вярата. Ако пък ти е угодно, знай, че въпреки и да сме родени в Персия, по религия сме християни, възпитани сме от майка си в благочестие и сме наставени в същинската религия от нашия нравствен татко - презвитера Евноик. И в нашата татковина имаше мнозина, които желаеха да ни отвърнат от нашия Господ Иисус Христос към идолопоклонство, само че не съумяха: с благодатта на нашия Владика останахме непоколебими и твърди в изповеданието си. И в този момент се надяваме на Господнята помощ, че и тук никой не ще ни отвърне от светата ни религия и не ще ни убеди да преминем в работа на бесовете, която в действителност е суетна и преизпълнена с хубост, подвеждане и неистина.

Тогава мъчителят горящ от яд и им споделил:

- Как вие, хора елементарни и невежи, непознаващи даже нашия език, се осмелявате по този начин безочливо и с безумни думи да хулите вярата, която изповядваме ние, хора образовани и подготвени в съвършенство на цялата книжна мъдрост? И ние познаваме вашето обучение. Знаете, че съм изучавал и вашите християнски книги, само че като видях, че в тях има единствено неистина и няма истина, незабавно ги отхвърлих, та заради неяснотата на написаното в тях да не изпадна в някое подвеждане. И кой от хората, които имат вяра на вашите книги и постъпват съгласно тях, се е посочил в миналото прочут и идеален и е направил нещо доблестно? Затова ви поучавам: оставете това детско и лъжливо умуване и повярвайте по-добре в това, на което от дълго време учат най-хубавите философи. Ако пък не послушате моя добър съвет, срещу волята си ще послушате тъгите, на които незабавно ще ви подложа.

- Научили сме се от нашия Господ - отвърнали светците - да не се боим от ония, които убиват тялото, и да не мислим какво би трябвало да отговаряме на мъчителите, тъй като Самият Свети Дух ще ни укрепи в страданието и ще ни даде слово и безстрашие да отговорим. Ние пък ще те питаме какво безумство виждаш в нас ти, който се смяташ за най-мъдър измежду хората? И кой е по-неразумен - този ли, който е познал същинския Бог и Създател на тварите и благочестно Го уважава, или този, който отвърнал се от Живия Бог, се покланя на бездушната гад, на камъни и дървета, или на друго сходно? Наистина, безумец е оня, който вместо Живия Бог уважава мъртва движимост, а рационален - служещият Нему. Защото, ето какво е първото дело на човешкия разсъдък - да познае своя Творец, Подателя на всички блага, да има вяра в Него и старателно да Му служи; а да не познава своя Творец и покровител и да работи за врага си - душегубния бес - това е извънредно неразумие. И вашите антични философи, пребиваващи в това нездравословно подвеждане, единствено наподобяват мъдри, а пък са най-неразумни измежду индивидите съгласно думите на светия деятел: „ наричайки себе си мъдри, те обезумяха ", и неразумното им сърце е помрачено. Ти си станал сходен на тях, в случай че не и по-лош, тъй като те обитавали в своето безумство, като не са познавали и в никакъв случай преди не са изповядвали същинската религия. А ти, образован със светото кръщение и учтив в християнство, си се отрекъл от Христа Бога и в този момент всички истинно вярващи в Господа те назовават елин вместо християнин и вместо благоверен - греховен и атеист.

Силно ядосан от тия думи на мъчениците, Юлиан се извършил с безгранична гняв и заповядал незабавно грубо да ги изтезават. Най-напред им свалили облеклата, прострели ги на земята и без прошка ги били с бичове по гърба и корема, а след това ги повесили на дърво за мъчения, като приковали с гвоздеи ръцете и краката им и с стоманени остриета стъргали телата им.

След това Юлиан заповядал да ги отведат на мястото за мъчения и да горят ребрата им със свещи. Мъчениците доблестно понасяли тъгите, като непрекъснато славели Господа и укорявали мъчителя.

После заповядал да забият в главата на всекиго стоманен пирон, а под ноктите на ръцете и краката - остри куки, а след това, когато били към този момент покрити с рани, да им отсекат главите и да изгорят телата им.

Когато отвели светите мъченици на мястото за посичане, наречено Константиново.

Светите мъченици били посечени на 17 ден от месец юни.

Но когато нечестивите прислужници поискали да изпълнят и другата заповед на беззакония си цар - да изгорят телата на страдалците за Христа, земята по Божие предписание се разтресла и мястото, където лежали светиите, се разтворило надълбоко, земята приела телата им в образувалата се пропаст и ги скрила, с цел да не ги допират повече скверните ръце на мъчителите и силата на огъня да не ги трансформира в пепел; а всички прислужници побягнали от боязън.

Много от присъстващите хора, като видели това знамение, повярвали в Христа, отхвърлили елинското подвеждане и се включили към християните.

След два дни, през които християните непрестанно отправяли молебствия към Господа, земята още веднъж се разтворила и върнала телата на светиите, а навсякъде се разнесло неизказано благовоние.

Преизпълнени от велика наслада, правилните с обич взели телата и ги погребали с почести на това дивно място. По-късно от гроба на светите мъченици несметно почнало да се подава излекуване на всички заболели.

А нечестивият богоотстъпник Юлиан скоро по-късно умрял със знаменателна и страшна гибел.

След гибелта на персийските пратеници, светите мъченици Мануил, Савел и Измаил, той тръгнал с войските си против Персия. Към това го прелъстили бесовете посредством своите магьосници лъжепророци, които му предсказали победа и подчинение на персите. Когато научил за убийството на своите пратеници, персийският цар се извършил с дълбока горест и заплашителен яд. Като схванал, че законопрестъпният Юлиан е тръгнал срещу него, той също събрал цялата си армия и на границата на своята страна се опълчил срещу гордия си зложелател. Двете войски се срещнали и почнала огромна борба. Но скоро персите надмогнали и победили римската армия, като съкрушили цялата мощ на Юлиан.

Именно в тая борба богоотстъпникът Юлиан бил изумен от Божия яд: нечестивият император бил съкрушен от невидима ръка и умрял в огромни страдания, като станал посмешище за всички перси, против които така гордо се изправил в суетна вяра, за наслада на бесовете, в които вярвал и на които по този начин се надявал. А християните, освободили се по тоя метод от жестоките гонения и мъчения, популяризирали своя Избавител, Христа Бога, Комуто и от нас да бъде чест и популярност, с Отца и Светия Дух, в този момент и всеки път и во веки веков. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски