Братя Тъпчилещови: От шаяка до голямата политика и Българската екзархия
Братя Тъпчилещови, наред с Евлоги Георгиев, са измежду най-богатите българи в средата на XIX век. Тяхната история стартира непретенциозно в Калофер, само че се развива до голямо въздействие в Османската империя и основна роля за българската национална идея.
Началото е сложено с бодовете на игла върху вълнен шаяк. Баща им, дядо Петко, има механа и дюкян, създава и продава шаячен плат. След неочакваната му гибел през 1822 година, той оставя на синовете си 18 430 гроша. Христо е едвам на 14 години, а Никола на 5. С майчина помощ Христо стартира да шие и продава облекла, а начинанието му процъфтява, когато стоките доближават цариградския пазар и получава оферта да доставя за турския войник.
Възходът им продължава с основаването на комерсиалната къща „ Христо Тъпчилещов “. Тя работи до 1892 година, наследена от Никола и синовете на Христо след неговата гибел през 1875 година От текстилно произвеждане и търговия, братята уголемяват бизнеса си към посреднически и банкови интервенции. Христо подписва контракти за доставка на жито и храни за османската войска, работейки с братя Георгиевич от Варна. Те изнасят и българско слънчогледово масло, царевица, пастърма, платове и даже живи овце. Внасят маслини, портокали, лимони, кафе и британски чай в България. Търгуват още с коприна от Търновско и кашкавал от Северна България, като основават хранилища и лични чифлици за по-ефективни доставки.
Търговските им бележници разкриват мащаба на бизнеса. Само за чифлика край Сливен през 1864 година са изхарчени 29 896 гроша. Братята се включват и във валутни спекулации в Турция, където се позволява заплащането с разнообразни валути. По-късно се ориентират към банкови интервенции, ставайки поръчители и гаранти за доста български търговци пред Отоманската банка. Техните подкрепи им оказват помощ да си събират задължения, както демонстрира казусът с Емануил Йоану, затворен поради отговорности към Христо Тъпчилещов.
Оборотът им през последните месеци на 1863 година доближава 7 594 777,05 гроша. Търгуват с Тунис, Египет и малоазийския бряг, даже внасят опиат за аскера. Развиват търговия с розово масло и здравец с Лондон и Марсилия, като имат представител в британската столица и съдружници в Марсилия. Притежават и осем къщи в Цариград.
Христо Тъпчилещов е основна фигура за основаването на Българската екзархия. Благодарение на другарството му с великите везири Къбръзлъ и Мехмед Емин Али паша, той оказва доста въздействие. Известен е казусът, когато изпраща хора за султанския берат за Екзархията и след неуспеха им пита:
Ама вие пари на служителите дадохте ли?
След негативен отговор, той им дава 300 гроша за рушвет. На 28 февруари 1870 година Българската екзархия е основана, увенчавайки десетгодишните битки за независима българска черква. Братята финансират и построяването на желязната черква „ Свети Стефан “ в Цариград, застъпват се за заточениците след Априлското въстание и поддържат вестниците на дядо Славейков и Иван Богоров.
Влиянието им се простира и в политиката. Дъщерята на Христо, Христина, се омъжва за Константин Стоилов, предстоящ министър-председател. Стоилов е участник в Учредителното заседание и един от „ бащите “ на Търновската конституция. Петко Тъпчилещов, наследник на Никола, също е част от политическия хайлайф и взе участие в решението за строителството на жп линията Ямбол-Бургас. Руски архиви разкриват, че Петко е бил вербуван като отговорник за политическите течения в България и е получавал средства от Руския азиатски департамент.
Фамилията Тъпчилещови остава обвързвана с властта и след Освобождението. Славчо Тъпчилещов, брат на Петко, е секретар на княз Фердинанд. Въпреки че някои членове на семейството прахосват наследството си, тяхното въздействие и принос към българската история и просвета са неоспорими. Те са измежду първите българи, които употребяват парични средства за политическо въздействие, в това число посредством подкупи, с цел да ускорят основаването на Българската екзархия и други национални планове, което прибавя комплексност към тяхната историческа роля.
