Браншовици от сектора на възобновяема енергия скочиха срещу законопроект на Тошко Йорданов
Браншови асоциации изпратиха остра позиция против импортирания Законопроект за изменение и допълнение на закона за енергетиката.
Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и асоциация „ Хидроенергия “ се обърнаха към министъра на енергетиката Александър Николов с писмо, в което се афишират изрично срещу измененията в закона, импортиран от народните представители Тошко Йорданов, Александър Александров и Момчил Иванов.
Те акцентират, че позицията им отразява мнението на бранша за възобновима сила, сплотяващ забележителна част от конфигурираните мощности от вятърна и хидроенергия.
Мотивите им са, че с препоръчаните промени се променя напълно пазарния модел, защото има нов механизъм за установяване на приходите от активността им. По думите им сходни законопроекти следва да бъдат обект на транспарантно авансово разискване при съблюдаване на процедурата за наложително осъществяване на публични съвещания със заинтригуваните страни и са безапелационни, че това не се е случило в съответния случай.
Браншовиците излагат и пет претенции, които съгласно тях наложително би трябвало да бъдат интегрирани в закона.
TrafficNews ги разгласява без редакторска интервенция:
1. Отчитане на спомагателните разноски, непредвидени при пресмятане на преференциалната цена
Предлага се въвеждането на един изцяло нов механизъм за пресмятане приходите на ВЕИ производителите, който не регистрира редица законодателни и нормативни промени през последните 10 години, които сензитивно утежниха жизнеспособността на сдруженията, опериращи в бранш възобновима сила. Тези промени, следващи определянето на преференциалната цена, промениха значително икономическите условия за ВЕИ производителите – сътвориха нови разноски, несъществуващи при планирането и осъществяването на съответните вложения, включително:
Въвеждане на „ чисто характерно произвеждане “ (НСП), което на процедура трансферира към производителите забележителен пазарен риск, защото се приключи изкупуването на цялото създадено количество електрическа енергия от публичния снабдител и се вкара модел на лимитирано изкупуване, до размера на НСП;въвеждането на наложително търгуване на проведен борсов пазар и заплащането на такси и комисионни от производителите за присъединяване на платформите на Българска самостоятелна енергийна борса ;цена за достъп и транспорт към ЕСО ЕАД и електроразпределителните дружества;разходи за присъединяване на балансиращия пазар;въвеждане на 5%-на вноска към Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС)
През последните 10 години, според калкулаторът на Национален статистически институт, инфлацията в България е над 30%, като с този % минимално са се нараснали работни заплати, материали и услуги за поддръжка и вложения в оборудванията.
Настояваме всички изброени разноски, както и % инфлация, да бъдат взети поради при установяване на спомагателната вноска на производителите към ФСЕС. Следва също да бъде регламентирано категорично, че импортираните във Фонда спомагателни вноски се признават за настоящи разноски за активността на производителя за задачите на данъчното облагане.
2. Определяне на срочността на новата мярка
На последващо място, попадащите в обсега на измененията ВЕИ производители не са в равнопоставено състояние и по отношение на обществените сдружения, за които се предлага размерът на вноската да се дефинира по преценка на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет при отчитане на нужните средства за осъществяване на вложения и поправки без Данък добавена стойност, гарантиращи дълготрайната употреба на индустриалните мощности и осигуряващи стопански обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Недопустимо и дискриминационно е основаването на самостоятелен, специфичен юридически режим за някои субекти на стопанска активност, а изключването на този специфичен режим за други.
Настояваме, също по този начин действието на ограниченията да бъде краткотрайно, със период не по-дълъг от 31.12.2022г., според насоките на Европейската комисия, дадени в документа RePowerEU, където се позволява въвеждането на спомагателен налог върху приходите/доходите на енергийните компании, при едновременното съблюдаване на базисни правила. В приложението на „ RePower EU” категорично се показва, че сходни ограничения не би трябвало да имат противоположна мощ, следва да бъдат софтуерно неутрални и да разрешават на производителите да покриват разноските си.
3. Да бъде очакван режим на отнасяне на дълготрайните контракти за изкупуване на ВЕИ сила
Предложеният текст на ЗИД на ЗЕ не разграничава производителите, които имат подписани дълготрайни контракти за продажба на електрическа енергия по закрепени цени, и надлежно реализират цена, доста по-ниска от тази, която би била постижима в бъдещи интервали на пазарен сегмент „ Ден напред”. Фиксираните цени по дълготрайни контракти, също така, варират доста поради момента на тяхното подписване. ЗИД на ЗЕ не регламентира метода, по който ще се пресмята вноската във ФСЕС за тази група производители. Настоящите текстове могат да имат спорно пояснение – или че тези производители не дължат вноска във ФСЕС, защото не продават силата си непосредствено на пазарен сегмент „ Ден напред”, или че ще са задължени да заплатят вноска на база на теоретично реализирана цена на пазарен сегмент „ Ден напред”, която ще е прекалено висока по отношение на фактически осъществения им приход от продажба на електрическа енергия. Налагането на спомагателен разход на тази група производители, която продават продукцията си на цена, доста по-ниска от пазарен сегмент „ Ден напред”, би означавало лавина от банкрути за тези производители.
Така написаният текст насочва ВЕИ производителите към продажба на електрическата енергия на пазарен сегмент „ Ден напред”, което е в ущърб на интереса на потребителите на електрическа енергия да закупуват електрическата енергия си дълготрайно на по-конкурентни цени. Освен това, огромна част от производителите са задължени от финансиращите ги институции да продават електрическата енергия си дълготрайно за предвидимост и ръководство на паричния поток. В тази връзка настояваме да бъде планувано заслужено отнасяне за производителите, които продават електрическата енергия си по дълготрайни контракти на закрепени цени.
4. Вноските във ФСЕС да се дължат до постигане на избраното в контракта за награда чисто характерно произвеждане
В текста на ЗИД на ЗЕ следва да бъде ясно написано, че вноската и компенсацията от ФСЕС се дължат до постигане на избраното чисто характерно произвеждане, за което се дължи награда, и което е несъмнено в самостоятелните контракти за награда на всеки производител.
5. Възможност за преустановяване на договорите за награда
Не на последно място, подчертаваме върху нуждата нормативно да се планува опция, при въвеждането на сходни фрапантни промени на пазарния модел, производителите да упражнят право на избор - да продължат да се употребяват от режима, основаващ се на Договорите за награда или да прекратят договорите си, понасяйки непринудено съществуващия пазарен риск и надлежно да не подлежат на новия режим с спомагателни вноски/коменсации. Намираме сходен метод за обективен като в това време ще се подсигуряват икономическите права на стопанските субекти и равнопоставеност сред участниците в икономическия живот. В противоположен случай, едностранното налагане на спомагателни отговорности без опция за преустановяване на търговски контракти ще опонира на член 19 от Конституцията на Република България и член 10 от Енергийната Харта.
Апелираме за намиране на обективни решения, като се съблюдават правилата на независимост на избора и предвидимост на вложенията. Подчертаваме, че устойчивото развиване на стопанската система, капиталовата среда и зеленият преход са немислими в условия на периодически провокации за възобновимия бранш, което ни изправя в позиция на неравнопоставеност, при жестоко нарушение на законните ползи на вложителите.
Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и асоциация „ Хидроенергия “ се обърнаха към министъра на енергетиката Александър Николов с писмо, в което се афишират изрично срещу измененията в закона, импортиран от народните представители Тошко Йорданов, Александър Александров и Момчил Иванов.
Те акцентират, че позицията им отразява мнението на бранша за възобновима сила, сплотяващ забележителна част от конфигурираните мощности от вятърна и хидроенергия.
Мотивите им са, че с препоръчаните промени се променя напълно пазарния модел, защото има нов механизъм за установяване на приходите от активността им. По думите им сходни законопроекти следва да бъдат обект на транспарантно авансово разискване при съблюдаване на процедурата за наложително осъществяване на публични съвещания със заинтригуваните страни и са безапелационни, че това не се е случило в съответния случай.
Браншовиците излагат и пет претенции, които съгласно тях наложително би трябвало да бъдат интегрирани в закона.
TrafficNews ги разгласява без редакторска интервенция:
1. Отчитане на спомагателните разноски, непредвидени при пресмятане на преференциалната цена
Предлага се въвеждането на един изцяло нов механизъм за пресмятане приходите на ВЕИ производителите, който не регистрира редица законодателни и нормативни промени през последните 10 години, които сензитивно утежниха жизнеспособността на сдруженията, опериращи в бранш възобновима сила. Тези промени, следващи определянето на преференциалната цена, промениха значително икономическите условия за ВЕИ производителите – сътвориха нови разноски, несъществуващи при планирането и осъществяването на съответните вложения, включително:
Въвеждане на „ чисто характерно произвеждане “ (НСП), което на процедура трансферира към производителите забележителен пазарен риск, защото се приключи изкупуването на цялото създадено количество електрическа енергия от публичния снабдител и се вкара модел на лимитирано изкупуване, до размера на НСП;въвеждането на наложително търгуване на проведен борсов пазар и заплащането на такси и комисионни от производителите за присъединяване на платформите на Българска самостоятелна енергийна борса ;цена за достъп и транспорт към ЕСО ЕАД и електроразпределителните дружества;разходи за присъединяване на балансиращия пазар;въвеждане на 5%-на вноска към Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС)
През последните 10 години, според калкулаторът на Национален статистически институт, инфлацията в България е над 30%, като с този % минимално са се нараснали работни заплати, материали и услуги за поддръжка и вложения в оборудванията.
Настояваме всички изброени разноски, както и % инфлация, да бъдат взети поради при установяване на спомагателната вноска на производителите към ФСЕС. Следва също да бъде регламентирано категорично, че импортираните във Фонда спомагателни вноски се признават за настоящи разноски за активността на производителя за задачите на данъчното облагане.
2. Определяне на срочността на новата мярка
На последващо място, попадащите в обсега на измененията ВЕИ производители не са в равнопоставено състояние и по отношение на обществените сдружения, за които се предлага размерът на вноската да се дефинира по преценка на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет при отчитане на нужните средства за осъществяване на вложения и поправки без Данък добавена стойност, гарантиращи дълготрайната употреба на индустриалните мощности и осигуряващи стопански обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Недопустимо и дискриминационно е основаването на самостоятелен, специфичен юридически режим за някои субекти на стопанска активност, а изключването на този специфичен режим за други.
Настояваме, също по този начин действието на ограниченията да бъде краткотрайно, със период не по-дълъг от 31.12.2022г., според насоките на Европейската комисия, дадени в документа RePowerEU, където се позволява въвеждането на спомагателен налог върху приходите/доходите на енергийните компании, при едновременното съблюдаване на базисни правила. В приложението на „ RePower EU” категорично се показва, че сходни ограничения не би трябвало да имат противоположна мощ, следва да бъдат софтуерно неутрални и да разрешават на производителите да покриват разноските си.
3. Да бъде очакван режим на отнасяне на дълготрайните контракти за изкупуване на ВЕИ сила
Предложеният текст на ЗИД на ЗЕ не разграничава производителите, които имат подписани дълготрайни контракти за продажба на електрическа енергия по закрепени цени, и надлежно реализират цена, доста по-ниска от тази, която би била постижима в бъдещи интервали на пазарен сегмент „ Ден напред”. Фиксираните цени по дълготрайни контракти, също така, варират доста поради момента на тяхното подписване. ЗИД на ЗЕ не регламентира метода, по който ще се пресмята вноската във ФСЕС за тази група производители. Настоящите текстове могат да имат спорно пояснение – или че тези производители не дължат вноска във ФСЕС, защото не продават силата си непосредствено на пазарен сегмент „ Ден напред”, или че ще са задължени да заплатят вноска на база на теоретично реализирана цена на пазарен сегмент „ Ден напред”, която ще е прекалено висока по отношение на фактически осъществения им приход от продажба на електрическа енергия. Налагането на спомагателен разход на тази група производители, която продават продукцията си на цена, доста по-ниска от пазарен сегмент „ Ден напред”, би означавало лавина от банкрути за тези производители.
Така написаният текст насочва ВЕИ производителите към продажба на електрическата енергия на пазарен сегмент „ Ден напред”, което е в ущърб на интереса на потребителите на електрическа енергия да закупуват електрическата енергия си дълготрайно на по-конкурентни цени. Освен това, огромна част от производителите са задължени от финансиращите ги институции да продават електрическата енергия си дълготрайно за предвидимост и ръководство на паричния поток. В тази връзка настояваме да бъде планувано заслужено отнасяне за производителите, които продават електрическата енергия си по дълготрайни контракти на закрепени цени.
4. Вноските във ФСЕС да се дължат до постигане на избраното в контракта за награда чисто характерно произвеждане
В текста на ЗИД на ЗЕ следва да бъде ясно написано, че вноската и компенсацията от ФСЕС се дължат до постигане на избраното чисто характерно произвеждане, за което се дължи награда, и което е несъмнено в самостоятелните контракти за награда на всеки производител.
5. Възможност за преустановяване на договорите за награда
Не на последно място, подчертаваме върху нуждата нормативно да се планува опция, при въвеждането на сходни фрапантни промени на пазарния модел, производителите да упражнят право на избор - да продължат да се употребяват от режима, основаващ се на Договорите за награда или да прекратят договорите си, понасяйки непринудено съществуващия пазарен риск и надлежно да не подлежат на новия режим с спомагателни вноски/коменсации. Намираме сходен метод за обективен като в това време ще се подсигуряват икономическите права на стопанските субекти и равнопоставеност сред участниците в икономическия живот. В противоположен случай, едностранното налагане на спомагателни отговорности без опция за преустановяване на търговски контракти ще опонира на член 19 от Конституцията на Република България и член 10 от Енергийната Харта.
Апелираме за намиране на обективни решения, като се съблюдават правилата на независимост на избора и предвидимост на вложенията. Подчертаваме, че устойчивото развиване на стопанската система, капиталовата среда и зеленият преход са немислими в условия на периодически провокации за възобновимия бранш, което ни изправя в позиция на неравнопоставеност, при жестоко нарушение на законните ползи на вложителите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ