Всичко било започнало години по-рано с връзка между двама млади

Всичко било почнало години по-рано с връзка сред двама млади чиновници на Министерство на вътрешните работи. Те били заживели дружно, било им се родило дете, само че взаимният им живот се оказал изпълнен със кавги. Споровете не били инцидентни – били непрекъснати, шумни и постоянно се случвали пред близки и другари. В разменяните реплики нямало задръжки – обиди, закани, демонстративни напускания на дома и следващи връщания.

С времето връзките им се били влошили до степен, в която общият им живот станал неосъществим. Жената останала с детето при родителите си, а мъжът се бил изнесъл. Дори и след раздялата напрежението не намаляло. Контактите сред двамата траяли, само че към този момент били натоварени с още повече яд, съмнение и обвинявания. Всеки диалог за детето бързо се превръщал в скандал.

Появил се и трети човек – сътрудник от същото районно ръководство. Новата връзка в началото била защитавана в загадка, само че когато някогашният сътрудник схванал за нея, реагирал остро. В известия и телефонни диалози към дамата почнали да се появяват тежки думи, обиди и закани. Той я упреквал, унижавал я и ѝ обещавал „ отплата “. В някои моменти даже стигал до закани, че ще ѝ отнеме детето или ще ѝ „ сипе нещо в чашата “.

Жената преживявала всичко това тежко, само че отказвала да търси институционална помощ. Не желала абсурдът да стигне до службата, не желала сътрудниците да бъдат въвлечени, не желала и бащата на детето ѝ да има проблеми със закона. Натискът обаче не спирал.

Кулминацията пристигнала на 25 март 2020 година – ден, който почнал с опит за регистрация на дете в онлайн платформа за отдалечено образование. Технически проблем, на пръв взор малък, се трансформирал в искра за следващ спор. Оказало се, че и бащата се опитвал да записва детето, което блокирало системата.

Детето се било обадило на татко си. Майката взела телефона, присъединила високоговорителя и с изострен звук настояла той да спре. От другата страна последвало експлоадиране. Обидите завалели, а най-после се чула и директна закана за физическа разпра. Разговорът завършил внезапно. Детето плачело. Възрастните в стаята били шокирани.

Когато новият сътрудник дошъл по-късно същия ден и заварил дамата смутена, напрежението към този момент било достигнало сериозна точка. Той чул описа за следващите закани и решил, че този път няма да мълчи.

Следобедът бил напреднал, когато той набрал номера на сътрудника си. Първите минути били относително спокойни – тонът бил въздържан, думите подбрани. Новият сътрудник ясно декларирал, че не търси спор, че няма желание да замества татко и че желае едно – тормозът да спре.

Отговорът обаче не удовлетворил упованията му. Разговорът последователно се нажежил. Двамата почнали да си разменят обиди, смехът от едната страна звучал присмехулно, а от другата – все по-ядосано. В този миг новият сътрудник изгубил надзор.

Последвали минути, в които думите излизали като патрони – тежки, крайни, заплашителни. Говорело се за „ отделяне на глави “, за среща „ до петнайсет минути “, за „ оставяне в гората “. В един миг в диалога бил намесен и бащата на някогашния сътрудник, а най-после – и къщата му, за която се загатнал вероятен палеж.

През цялото време новият сътрудник упорствал да разбере къде се намира събеседникът му и показал убеденост, че може да го открие. От другата страна някогашният сътрудник предизвикал, задавал въпроси и записвал диалога.

Малко след края му функциите внезапно се сменили. Човекът, който преди минути бил приказвал заплашително, изпратил известия с молба за диалог и уверения, че няма искания към детето и че желае естествени връзки. Бившият сътрудник към този момент бил решил – сигнал до 112, след това прокуратурата.

Случаят влезнал в районното ръководство, а по-късно – и в прокуратурата. Били повдигнати тежки обвинявания – за закани с ликвидиране по отношение на някогашния сътрудник и татко му, както и за опасност с палеж на къща.

Последвало дълго следствие – разпити на очевидци, механически експертизи на телефоните, разчитане на аудиозаписа, психиатрични експертизи и подробен разбор на връзките сред всички участници.

Районният съд в Пловдив оправдал обвинения. Прокуратурата и частният обвинител обжалвали. Делото стигнало до Окръжния съд.

И там решението било същото – оправдателна присъда.

Съдът приел, че изречените думи били несъмнено груби, неприемливи и заплашителни на пръв взор, само че не покривали състава на закононарушението. Магистратите отбелязали, че диалогът бил прочувствен, импровизиран и предизвикан от предишно държание. Заканите не били отправени с действителна цел да бъдат изпълнени, нито можели обективно да породят състоятелен боязън.

От значение се оказало и държанието на самия подал сигнал – той работил невъзмутимо, записвал диалога, търсил институционална реакция, а не посочил признаци на суматоха или нерешителност. Съдът отчел и обстоятелството, че спорът бил надълбоко персонален, натрупван с години и директно обвързван с връзките към детето и някогашната връзка.