Бракът все по-недолюбван сред младите българи. Българите предпочитат да живеят

Бракът все по-недолюбван измежду младите българи. Българите избират да живеят на взаимни начала, без да подписват цивилен брак,
сочат изследвания на Българска академия на науките.
Бракът става все по-непопулярен измежду българите, а огромна част от децата се раждат отвън публични фамилни съюзи. Това разяснява доцент Стоянка Черкезова от Института за проучване на популацията и индивида при Българска академия на науките.
Данни на академията демонстрират, че към
40% от бебетата се водят извънбрачни. Българките изтеглят на по-късни възрасти раждането, а от ден на ден хора одобряват разновидността да нямат деца, сподели още Черкезова. Причина е желанието на младите дами да бъдат стопански самостоятелни и това ги кара на първо време да се стремят към по-висока степен на обучение, а по-късно и към кариерно развиване. Едва откакто българките се почувстват постоянни стопански, вземат решение да раждат деца.
Обикновено това става сред 35 и 40 години.
Българите сме една от трите най-вече стопилите се народи в Европейския съюз за последните 20 години, напомни ученият от Българска академия на науките.

“Населението на страната стартира да понижава още от 90-те години. Най-вече първоначално – поради миграционните придвижвания. Впоследствие водеща причина става естественият приръст, което значи, че броят на смъртните случаи надвишава броя на ражданията. В България популацията е намаляло със 17% за 20 години (от 2004 до 2024), до момента в който популацията в Европейския съюз
общо се е нараснало с 4% ”, сподели доцент Черкезова.
Тя означи, че единствено увеличението на раждаемостта не може да реши въпроса с демографския спад. “За да има действителен приръст, би трябвало всяка жена да роди приблизително сред 2,6 и 3,4 деца, което е мъчно постижимо в актуалното общество, където живеем в друго време и с разнообразни полезности ”, разяснява специалистът от Българска академия на науките.
Що се отнася до отпуските по майчинство,
България предлага дълъг интервал за развъждане на дете до две години, което е забележителна обществена облага. Все отново дебатите към възможното редуциране на този интервал акцентират потребността от съответни други възможности, сподели още Черкезова.

Тя акцентира, че забавянето на демографския спад изисква сложни политики, освен в региона на раждаемостта. Черкезова бе безапелационна, че е извънредно значимо и намаляването на смъртността посредством здравни превантивни ограничения и политики.