Бракът е като илюзия, смесица от приказка и мираж, дворци

„ Бракът е като заблуда, комбинация от приказка и мираж, дворци и палми, камили и пустиня... Но рано или късно дворците изчезват и остава единствено една камила. “ Така една кино героиня разказва действителността на след. А какво вършим, когато романтиката ненадейно избледнее и връзките се влошат?

„ Все по-често се запитвам: " Това ли е моят човек? ", споделя 26-годишната Жанна пред уеб страницата Psychologies.

„ Неотдавна се омъжих и всичко изглеждаше като съвършенство – хубав миг на предложение, приказна женитба, проекти за бъдещето. Но в този момент чувствам паника и празнина. Разговорите ни съвсем изчезнаха, а когато се опитам да споделя възприятията си, той се нервира. се трансформира в обвързване. Постоянно се запитвам – в действителност ли това е индивидът, с който желая да бъда?

Разбирам, че в брака не всеки път е празник, само че ми се коства, че просто съм сбъркала. Изпитвам ужасяващ боязън да си го призная, тъй като, приятелите – всички чакат да сме щастливи. А и бракоразвод след няколко месеца – това е срамно... Но по какъв начин да различа краткотрайната рецесия от осъзнаването, че бракът е бил неточност? И могат ли да се спасят връзките, в случай че чувството, че „ не е моят човек “, не изчезва?

Мнение на специалиста Павел Решетов – психолог, претендент на педагогическите науки, шеф на Интернационалния институт по практическа логика на психиката, доцент, специалист в медиите, съавтор на учебници по логика на психиката.

Усещането, което изпитва Жанна (че бракът е бил грешка), е директно обвързвано с държанието на брачна половинка ѝ, който не ѝ отделя задоволително време и не приема страстите ѝ. Много постоянно в една връзка упованията на сътрудниците за това какъв брой време да прекарват дружно и по какъв начин да демонстрират възприятията си не съответстват.

Защо поражда чувството, че бракът е неточност? Усещане за незадоволеност, празнина и самотност, даже когато сътрудникът е наоколо. Липса на време, прекарано дружно, и намерено другарство, при което сътрудниците споделят своите страсти и прекарвания. Недостатъчно другарство и липса на разискване на значими въпроси. Това провокира напрежение, а в следствие се появяват мисли като „ всичко свърши “ и „ той няма да се промени “.

Тези „ мисли-катастрофи “ подкопават връзката и в последна сметка могат да доведат до разрушение на фамилията. Грижата се трансформира в обвързване, изключително в случай че има дисбаланс, нормално в ущърб на дамата. Смята се, че тя би трябвало да пере, готви и чисти, а мъжът – да носи парите. Не се взема поради, че и брачната половинка може да работи. А даже и да не работи, постоянно се приема, че мъжкият труд е сериозен и значим, до момента в който грижата за дома и децата е нещо елементарно.

Проблемът с „ не-мъжките отговорности “ в актуалните фамилии от време на време е доста изострен. Нерешените проблеми и непрекъснатите отрицателни мисли лишават насладата и удовлетворението от връзката. Дистанцията сред съпрузите стартира да пораства. Постепенно сътрудникът от съдружник се трансформира в съперник. И в главата все по-често се върти мисълта: „ Защо да не преставам тази връзка? По-добре няма да стане “.

Временна рецесия или завършек на връзката?

Въпросът, който неизбежно поражда, е: това краткотрайна рецесия ли е, или е краят на връзката?

В описанието на Жанна участват всички признаци на рецесия: липсват общи тематики за диалог, прочувствената непосредственост е нарушена, налице е чувство за самотност, сексът не носи наслаждение. появило се е съмнение към колегата, липсва чувството, че той желае да я направи щастлива.

Наличието на рецесия обаче не значи, че връзката не може да бъде възобновена.

Важен фактор в основата на връзките е полезността на колегата за нас и нашата полезност за него. Ако разбираме с какво сътрудникът е скъп за нас и виждаме в постъпките му своята полезност за него, шансът за възобновяване на естествените връзки е висок.

Какво може да се направи за излизане от рецесията?

Опитайте да поговорите с колегата си и да му разкажете какво е значимо за вас в връзките. Споделете чувствата си посредством „ Аз-послания “:

„ Чувствам се самотна, тъй като рядко беседваме. “

„ Изпитвам неспокойствие, когато казваш, че страстите ми не са значими (неправилни, неуместни). “

„ Бих желала да поддържаме връзка повече, за мен е доста значимо да споделям с теб събитията от живота си и да знам какво се случва с теб. Тъжно ми е, когато прекарваме задачите почивни дни в телефоните си. За мен е значимо да прекарваме време дружно, да се разхождаме, да вървим на кафе. “

Ако сътрудникът не схваща потребностите ви и ги счита за „ прищявки “, си коства да предложите консултация с психолог. Тук също е допустима нееднозначна реакция, макар че през последните години мъжете все по-често се съгласяват на двойна среща с психолог и взаимна терапия.

Ако липсва схващане от страна на колегата, както и предпочитание да задоволи неудовлетворените ви потребности или да потърси помощ от експерт, тогава остава единствено да приемете обстановката и/или да планирате излизане от връзката.

„ Развод след няколко месеца – това е срамно... “, написа Жанна. Няма нищо срамно. Всеки от нас може да сгреши в преценката си за даден човек. Да се бърка е обикновено! Излизането от една връзка е по-доброто решение, в сравнение с да се мъчите няколко години и чак тогава да се разведете. Нима „ след няколко месеца е срамно “, а след няколко години е обикновено? Ненормално е да страдате, да търпите равнодушие и неуважение. Така че не градете персоналния си живот върху мнението на близките.

Това е вашето семейство, вашият избор и вашата. Можете да признаете грешката си и в това няма нищо срамно. Ако все пак възприятието за виновност не изчезва, коства си да се обърнете към психолог с този проблем.

Снимки: Freepik