Защо казионни работодателски организации се страхуват от високотехнологичните компании?
БРАИТ показва несъгласието си с нервната и неприемлива реакция на казионни работодателски организации, в лицето на АИКБ, КРИБ и БСК, във връзка кандидатурата на БРАИТ за включване в Националния съвет за тристранно съдействие. С удивление установяваме, че тези казионни работодателски организации гледат на Националния съвет за тристранно сътрудничествокато на лична непокътната територия и се пробват да лишат БРАИТ от нейни законни права, са показва в известие на БРАИТ до медиите.
Иновативните работодатели не трябва да се възприемат като опасност, а като в социално-икономическия разговор, пишат още от БРАИТ. Оттам декларират следната позиция:
" Тъй като този разговор не е конкурентна процедура, нито е – и не би трябвало да бъде – инструмент за делба на публичен запас, а необятна платформа за намиране на верните решения за обществената среда и стопанската система на страната, за нас е необяснимо провеждането на офанзива от страна на част от национално показаните работодателски организациисрещу конституционно обезпеченото непринудено сдружаване на организации в БРАИТ и включването ѝ в НСТС. Всичко това повтаря обстановката от 2016 година, когато нова към оня миг организация се включва в Тристранния съвет и е посрещната със същата неприязън. И тогава има гръмки апели и изказвания (пресконференция на КРИБ от дата 07.09.2016 г.), в която е декларирано, че ще следва отдръпване от Тристранния съвет, без да се вършат взаимни отстъпки.Защо и какво се реализира с това държание оставяме на обществото и институциите да преценяват, а ние единствено установяваме, че уроците от предишното явно не са научени.
Категорично заявяваме: БРАИТ е законна работодателска организация, която дава отговор освен на юридическите критерии за допустимост, само че и на количествените критерии за национална представителност, с близо 70 хиляди чиновници в 24 стопански бранша и с новаторски компании, които съставляват 8,7% от стопанската система на България и способстват за близо 80% от растежа на стопанската система през 2019 година
БРАИТ сплотява 28 организации в сферите на изкуствения разсъдък, биотехнологиите, чистите технологии, мехатрониката, енергетиката, електрическите автомобили и мн. др.Безспорна е тяхната значителност и потребност в обстановка на интернационална рецесия, обвързвана с световната пандемия. Напомняме и ролята им при основаване и осъществяване на работещи политики за привличане на вложения във върховите технологии, използване на сполучливи модели за софтуерен трансфер и работа с национални и интернационалните новаторски мрежи. Нашите членове имат качествена експертиза, интернационално самопризнание и по техен адрес ще се преглежда по подобаващ ред от виновните български и европейски институции.
Съгласно член 5 от КТ работодателите имат право да се сдружават без авансово позволение, свободно да образуват по собствен избор организации, които да ги съставляват и пазят, както и непринудено да встъпват и да излизат от тях, като се преценяват единствено със своите устави. Тази наредба не вкарва формулировка за разбиране „ шеф “ и изрично не навежда на извод, че в устава на дружество шеф имплицитно се изисква то да е посочено като такова. Преценката за една организация като работодателска може да се сформира само поради активността ѝ, в който смисъл са условията за доказване на съществуване на критерии за представителност по член 35, алинея 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
По своята същина БРАИТ е правоприемник на Асоциацията на бизнес клъстерите в България, която от основаването си през 2009 година действа като работодателска организация.
БРАИТ може намерено и транспарантно да потвърди по какъв начин и за какво всяка една организация и компания е преброена като част от нас – това се случва единствено с самостоятелно пълномощие, подписано от законен внушителен орган на съответния шеф. Ние не боравим с измислени и кухи термини без правно съображение като „ браншово пълномощие “ за разлика от казионните работодателски организации, които нападат БРАИТ. Използването на тази процедура повдига доста подозрения и въпросителни за метода, по който тези организации боравят с Търговския указател. Смущаващ е фактът, чеголяма част от фирмите нямат визия, че се съставляват от тези организации или макар, че са ги напуснали преди години,все още попадат в техните описи.
Например България в действителност се оказва присъединен към представителството и на двете организации посредством пълномощни, каквито в никакъв случай не са им били издавани. Как е вероятен този феномен е въпрос, на който чакаме обществен отговор да даде способената комисия към МТСП. За страдание този образец не е изолиран случай, а по-скоро предписание за тези организации.
Фриволното боравене с имена на интернационалните високотехнологични компании, водещи вложители в страната, които разкриват хиляди работни места–особено такива, които без тяхно познание са преброени в описите на други работодателски организации–е демонстрация освен на неприятен усет, само че крие репутационни опасности за българската страна. Същото е годно в още по-голяма степен за компании, чиито дялове се търгуват на интернационалните финансови пазари и тяхното присъединяване във всевъзможни организации е обект на регулация от финансови регулатори и инспекция от събранията на акционерите.
Както в декларацията на КРИБ, по този начин и в на КРИБ и АИКБ, се твърди, че клъстерите в България са „ основани за асимилиране на евро средства “. Категорично заявяваме, че тези изказвания основават освен имиджови, само че и стопански опасности за България, защото клъстерната форма е от дълго време одобрена и призната от европейските институции и развити стопански системи. Именно клъстерните сдружения са базов инструмент на европейските политики за промотиране на софтуерен трансфер, нововъведения и научно-развойна активност. Ненапразно ЕК сочи клъстерите, наред с университетите, изследователските центрове и МСП като значителен инструмент в проекта на възобновяване на Европа. В тази връзка, във връзка с отправените обвинявания от КРИБ към клъстерните организации в България, сме уведомили Европейския Клъстерен Алианс, който ще вземе отношение по въпроса. А що се отнася до това какви и какъв брой средства са усвоявани през организациите, присъединили се в БРАИТ, е ясно от обществените им доклади, които са транспарантни за обществото, за разлика от казионните работодателски организации, които не разгласяват обществено своите доклади.
В декларацията си от КРИБ настояват, че София Тех Парк е „ един план за недвижими парцели, който няма отношение към новаторския бизнес на 21-ви век “. Длъжни сме да напомним, че след първата фаза на реализация на София Тех Парк в него към този момент сполучливо работят световни центрове на Световната Банка, Bosch и общо над 30 високотехнологични компании и организации. Строителството на втората фаза на плана е в ход и цели точно одобряването на София Тех Парк като високотехнологичен хъб. На територията на София Тех Парк се извършва стратегически план на държавното управление на България взаимно с Европейска комисия за построяването на неповторим по своя потенциал и мощ и единствен на Балканите суперкомпютърен център. Показателно е, че на този план от КРИБ гледат като на източване на еврофондове.Тук е мястото да напомним на КРИБ, че клъстерите и софтуерните паркове не са част от неразбираема за тях бизнес материя и реторика, а са несъмнено един от най-силните принадлежности за развиването на нововъведенията, поддръжка на предприемачеството и причина за развиване на модерната българска стопанска система.
Със страдание констатирамеи упражняването на напън върху представители на страната във връзка кандидатурата на БРАИТ, както и неналичието на ясни инструкции и транспарантна връзка с комисията по преценка на допустимостта на работодателските и синдикални организации. Тенденциозното отношение на комисията към БРАИТ ни навежда на мисълта, че е допустимо в нея да има спор на ползи и тя да дискриминира БРАИТ, обслужвайки нечий непознат интерес.
Не считаме за редно и няма да се включваме в. Считаме, че представителите на новата българска стопанска система, на нововъведенията и върховите достижения би следвало да се придържат към положителния звук, към бистрота и поредност в дейностите.
Накрая, бихме призовали всички работодателски организации да са виновни освен към своите управления и членове, само че и към стопанската система на България. Следващите пет години са от решаващо значение за позиционирането на България на високотехнологичната капиталова карта на Европа и света. Всякакви взаимни отстъпки с ретроградни икономическо-социални схващания обричат България да остане в предишното.
БРАИТ не желае и не може да допусне това.
Смятаме, че макар невижданата офанзива против нас, модерното развиване на България, учредено на резистентност, разсъдък, обучение, висока подготовка, нововъведения и технологии, е огромниятзалог, пред който сме изправени сега. Ето защооставаме с протегната ръка към страната и сътрудниците в НСТС, изразявайки цялостна подготвеност да допринесем с цялата си подготвеност и експертиза, с цел да принадлежи България на идващото потомство стопански системи. "
Иновативните работодатели не трябва да се възприемат като опасност, а като в социално-икономическия разговор, пишат още от БРАИТ. Оттам декларират следната позиция:
" Тъй като този разговор не е конкурентна процедура, нито е – и не би трябвало да бъде – инструмент за делба на публичен запас, а необятна платформа за намиране на верните решения за обществената среда и стопанската система на страната, за нас е необяснимо провеждането на офанзива от страна на част от национално показаните работодателски организациисрещу конституционно обезпеченото непринудено сдружаване на организации в БРАИТ и включването ѝ в НСТС. Всичко това повтаря обстановката от 2016 година, когато нова към оня миг организация се включва в Тристранния съвет и е посрещната със същата неприязън. И тогава има гръмки апели и изказвания (пресконференция на КРИБ от дата 07.09.2016 г.), в която е декларирано, че ще следва отдръпване от Тристранния съвет, без да се вършат взаимни отстъпки.Защо и какво се реализира с това държание оставяме на обществото и институциите да преценяват, а ние единствено установяваме, че уроците от предишното явно не са научени.
Категорично заявяваме: БРАИТ е законна работодателска организация, която дава отговор освен на юридическите критерии за допустимост, само че и на количествените критерии за национална представителност, с близо 70 хиляди чиновници в 24 стопански бранша и с новаторски компании, които съставляват 8,7% от стопанската система на България и способстват за близо 80% от растежа на стопанската система през 2019 година
БРАИТ сплотява 28 организации в сферите на изкуствения разсъдък, биотехнологиите, чистите технологии, мехатрониката, енергетиката, електрическите автомобили и мн. др.Безспорна е тяхната значителност и потребност в обстановка на интернационална рецесия, обвързвана с световната пандемия. Напомняме и ролята им при основаване и осъществяване на работещи политики за привличане на вложения във върховите технологии, използване на сполучливи модели за софтуерен трансфер и работа с национални и интернационалните новаторски мрежи. Нашите членове имат качествена експертиза, интернационално самопризнание и по техен адрес ще се преглежда по подобаващ ред от виновните български и европейски институции.
Съгласно член 5 от КТ работодателите имат право да се сдружават без авансово позволение, свободно да образуват по собствен избор организации, които да ги съставляват и пазят, както и непринудено да встъпват и да излизат от тях, като се преценяват единствено със своите устави. Тази наредба не вкарва формулировка за разбиране „ шеф “ и изрично не навежда на извод, че в устава на дружество шеф имплицитно се изисква то да е посочено като такова. Преценката за една организация като работодателска може да се сформира само поради активността ѝ, в който смисъл са условията за доказване на съществуване на критерии за представителност по член 35, алинея 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
По своята същина БРАИТ е правоприемник на Асоциацията на бизнес клъстерите в България, която от основаването си през 2009 година действа като работодателска организация.
БРАИТ може намерено и транспарантно да потвърди по какъв начин и за какво всяка една организация и компания е преброена като част от нас – това се случва единствено с самостоятелно пълномощие, подписано от законен внушителен орган на съответния шеф. Ние не боравим с измислени и кухи термини без правно съображение като „ браншово пълномощие “ за разлика от казионните работодателски организации, които нападат БРАИТ. Използването на тази процедура повдига доста подозрения и въпросителни за метода, по който тези организации боравят с Търговския указател. Смущаващ е фактът, чеголяма част от фирмите нямат визия, че се съставляват от тези организации или макар, че са ги напуснали преди години,все още попадат в техните описи.
Например България в действителност се оказва присъединен към представителството и на двете организации посредством пълномощни, каквито в никакъв случай не са им били издавани. Как е вероятен този феномен е въпрос, на който чакаме обществен отговор да даде способената комисия към МТСП. За страдание този образец не е изолиран случай, а по-скоро предписание за тези организации.
Фриволното боравене с имена на интернационалните високотехнологични компании, водещи вложители в страната, които разкриват хиляди работни места–особено такива, които без тяхно познание са преброени в описите на други работодателски организации–е демонстрация освен на неприятен усет, само че крие репутационни опасности за българската страна. Същото е годно в още по-голяма степен за компании, чиито дялове се търгуват на интернационалните финансови пазари и тяхното присъединяване във всевъзможни организации е обект на регулация от финансови регулатори и инспекция от събранията на акционерите.
Както в декларацията на КРИБ, по този начин и в на КРИБ и АИКБ, се твърди, че клъстерите в България са „ основани за асимилиране на евро средства “. Категорично заявяваме, че тези изказвания основават освен имиджови, само че и стопански опасности за България, защото клъстерната форма е от дълго време одобрена и призната от европейските институции и развити стопански системи. Именно клъстерните сдружения са базов инструмент на европейските политики за промотиране на софтуерен трансфер, нововъведения и научно-развойна активност. Ненапразно ЕК сочи клъстерите, наред с университетите, изследователските центрове и МСП като значителен инструмент в проекта на възобновяване на Европа. В тази връзка, във връзка с отправените обвинявания от КРИБ към клъстерните организации в България, сме уведомили Европейския Клъстерен Алианс, който ще вземе отношение по въпроса. А що се отнася до това какви и какъв брой средства са усвоявани през организациите, присъединили се в БРАИТ, е ясно от обществените им доклади, които са транспарантни за обществото, за разлика от казионните работодателски организации, които не разгласяват обществено своите доклади.
В декларацията си от КРИБ настояват, че София Тех Парк е „ един план за недвижими парцели, който няма отношение към новаторския бизнес на 21-ви век “. Длъжни сме да напомним, че след първата фаза на реализация на София Тех Парк в него към този момент сполучливо работят световни центрове на Световната Банка, Bosch и общо над 30 високотехнологични компании и организации. Строителството на втората фаза на плана е в ход и цели точно одобряването на София Тех Парк като високотехнологичен хъб. На територията на София Тех Парк се извършва стратегически план на държавното управление на България взаимно с Европейска комисия за построяването на неповторим по своя потенциал и мощ и единствен на Балканите суперкомпютърен център. Показателно е, че на този план от КРИБ гледат като на източване на еврофондове.Тук е мястото да напомним на КРИБ, че клъстерите и софтуерните паркове не са част от неразбираема за тях бизнес материя и реторика, а са несъмнено един от най-силните принадлежности за развиването на нововъведенията, поддръжка на предприемачеството и причина за развиване на модерната българска стопанска система.
Със страдание констатирамеи упражняването на напън върху представители на страната във връзка кандидатурата на БРАИТ, както и неналичието на ясни инструкции и транспарантна връзка с комисията по преценка на допустимостта на работодателските и синдикални организации. Тенденциозното отношение на комисията към БРАИТ ни навежда на мисълта, че е допустимо в нея да има спор на ползи и тя да дискриминира БРАИТ, обслужвайки нечий непознат интерес.
Не считаме за редно и няма да се включваме в. Считаме, че представителите на новата българска стопанска система, на нововъведенията и върховите достижения би следвало да се придържат към положителния звук, към бистрота и поредност в дейностите.
Накрая, бихме призовали всички работодателски организации да са виновни освен към своите управления и членове, само че и към стопанската система на България. Следващите пет години са от решаващо значение за позиционирането на България на високотехнологичната капиталова карта на Европа и света. Всякакви взаимни отстъпки с ретроградни икономическо-социални схващания обричат България да остане в предишното.
БРАИТ не желае и не може да допусне това.
Смятаме, че макар невижданата офанзива против нас, модерното развиване на България, учредено на резистентност, разсъдък, обучение, висока подготовка, нововъведения и технологии, е огромниятзалог, пред който сме изправени сега. Ето защооставаме с протегната ръка към страната и сътрудниците в НСТС, изразявайки цялостна подготвеност да допринесем с цялата си подготвеност и експертиза, с цел да принадлежи България на идващото потомство стопански системи. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ