Момчил Методиев: От години БПЦ не е излизала с истински позитивно послание
" БПЦ се е самоизолирала освен от разговора с католиците, само че и от разговора вътре в православния свят и вътре в православната черква ", споделя Момчил Методиев
© Цветелина Белутова Момчил Методиев е основен редактор на списание " Християнство и просвета ". Завършил е история в СУ " Св. Климент Охридски " и е теоретичен помощник към Института за проучване на близкото минало. Автор е на монографиите " Между вярата и компромиса. Българската православна черква и комунистическата страна, 1944–1989 " ; " Държавна сигурност – преимущество по завещание.
Професионални биографии на водещи офицери " (с Мария Дерменджиева); " Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, мемоари, дневници ". Разговаряме с него за смисъла на визитата на папа Франциск в България в края на предходната седмица и реакциите от Българската православна черква, които то провокира.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Посещението на папа Франциск провокира мощни страсти: и положителни - поради посланията му, и много гневни - поради общото усещане за враждебно отношение на Българската православна черква към събитието.
- Аз чета визитата на папа Франциск като църковно събитие, което се развива в съответния подтекст както в католическата, по този начин и в православната черква, което си носеше своите послания. Първото е това, което папата сподели за България като страна на кръстопът, в която има разлики, само че те съумяват да съжителстват. Другият акцент беше извърнат към католическия свят и визира вписването на папа Франциск в наследството на папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали, който сред 1925 и 1934 година е пратеник на Ватикана в България - бел. ред.), прочут у нас като българския папа, а в Италия - като положителния папа, основател на огромните промени към Втория Ватикански събор. Този акцент попада в подтекста на несъгласията вътре в католическата черква. Тя си има своите разногласия, полемики, от време на време доста остри, които в актуалната ера на обществени медии и поляризирано публично мнение се чуват изключително мощно. Като образец мога да дам рейтинга на папата в Америка, който сега следва отрицателна наклонност - папата е упрекван, че не се оправя или не прави задоволително за решение на казуса със половото принуждение в католическата черква. Съпротива против позициите, заемани от него, има и в мощно католическите страни в Централна Европа като Полша и Унгария - главно поради мощното му обръщение за миграцията. Тук то беше сведено до затворения български подтекст. Папата не споделя отворете границите, той сподели, че към мигрантите, които са пристигнали, би трябвало да се отнасяме с християнско възприятие. Може да си визиите по какъв начин се посреща такова обръщение в Италия, където казусът с мигрантите е доста по-тежък, в сравнение с в България. Мненията на папата поляризират. Те срещат опозиция и вътре в католическата черква.
Друг значим миг е обвързван с новата евангелизация. Всички църкви в Европа имат еднакъв проблем - спадащ % на хората, които се дефинират като вярващи. И надлежно папата се стреми към превръщане на тази наклонност, което е и в основата на неговото обръщение към младите и грижата за тях. В този подтекст попада и посланието му за св. братя Кирил и Методий и за приноса на българската страна за евангелизацията на славяните. Вече е подготвен и планът за промяна на папската курия (институцията, посредством която папата ръководи църквата и Ватикана) и тя ще се концентрира доста повече върху евангелизацията, в сравнение с върху институционалната конструкция на църквата.
И най-после, има и проблем, обвързван със самото държание на папа Франциск, което считам, че е достоверно - неговият непретенциозен живот, жестовете, които видяхме в София и в Раковски. Всички данни сочат, че той по този начин живее - реалокира се в две дребни стаички във Ватикана, обядва в общата трапезария дружно с всички останали. На мен това ми харесва, на множеството хора евентуално също им харесва, само че има и хора, които избират цялата тази пищност, която всекидневно върви с папата, и които считат, че той не би трябвало да се държи по този метод. Това също провокира разнообразни страсти и разногласия.
Всичко това приказва и за жив организъм. И евентуално огромна част от разочарованието от БПЦ е от обстоятелството, че нея я няма на това духовно ниво. А пловдивският митрополит Николай шокира обществото с изказването си, че задачата на папата е " да сплоти всички църкви към Рим ", с цел да служи на антихриста. Дали това не е боязън, че в подтекста на новата евангелизация, за която се бори папата, това няма да е в нейна изгода?
- Първо не съм склонен, че папа Франциск имаше някакъв прикрит дневен ред да трансформира българите или БПЦ в католици. И се веселя, че русенският митрополит Наум сподели нещо в този дух. В редица свои документи папата се базира на съборността на православната черква и акцентира като преимущество вземането на решения в следствие от полемики сред епископите. Съгласен съм, че той работи за единството на християнските деноминации и с редица жестове заявява положителното си отношение, изключително към православната черква. Той беше на посещаване в Истанбул, където се срещна с Вселенския патриарх и се обърна с молба към него да го благослови - нещо, което всички в църквата знаят какъв жест е. Папата непрестанно показва почитание към православните църкви, което съгласно мен би било добре в отговор да показва и нашата черква.
Не става въпрос за нарушение на каноните - православната и католическата черква имат съществени богословски разлики и каноните не разрешават да се организират общи богослужения. Но когато става дума за жестове и почитание, считам, че нашата черква можеше да се отнесе с по-голямо почитание към папата. По отношение на общата молитва има разнообразни тълкования, само че това, което виждам като исторически прецеденти, е, че Вселенският патриарх е в доста положителни връзки с папа Франциск. На една от молитвите за мир в Асизи БПЦ е била показана от предходния пловдивски митрополит Арсений, на Втория Ватикански събор е имало български представител. Тази традиция на релативно положителни връзки с католическата черква сега като че ли се нарушава. Стигна се до крайни изявления на няколко митрополити, на първо място Николай, което провокира противоположната реакция на други двама митрополити - русенския Наум и западноевропейския Антоний.
Колкото до въпроса за единение на християнските църкви, в действителност то може да стане след събор на епископите. Има смесена комисия за разговор сред православната и католическата черква, която се занимава с най-чувствителните въпроси сред тях и се пробва да ги позволи. Тя работи постепенно, само че съществено, събира се към този момент може би 20 години, само че на последните две срещи БПЦ не е изпратила представител. Като прибавим и отсъствието на БПЦ от Всеправославния събор на остров Крит през 2016 година, всичко това към този момент приказва, споделям го с голямо страдание, за една наложена доброволна самоизолация на БПЦ освен от разговора с католиците, само че и от разговора вътре в православния свят и вътре в православната черква.
Митрополит Николай прави още едно неточно изявление - че съществува икуменическо придвижване, за което той прави аналогии със Сатаната. Когато приказваме за икуменическо придвижване, нормално се схваща Световният съвет на църквите, основан през 1948 година, в което БПЦ е член от 1961 до 1998 година Самият аз съм писал сериозни публикации против присъединяване на БПЦ в него, тъй като то е било напълно под контрола на Държавна сигурност, за което има и документи. Но католическата черква в никакъв случай не е взела участие в това придвижване.
Митрополит Николай твърди, че се води акция против БПЦ, тъй като се повдигал въпросът за часовника му, което показва тъкмо това - че сравнението сред скромния метод на живот на папа Франциск и този на някои български архиереи ги кара да се усещат некомфортно.
Папа Франциск направи забележима и друга разликата - на фона на обществените му послания, свързани с действителни проблеми на хората, в това число и духовни, БПЦ наподобява затворена в себе си и освен това - като много забележим политически инструмент на страната.
- За някои нюанси мога да се съглася, за други - не. Мога незабавно да загатна най-малко четири-пет църкви в София и редица в други градове, чиито свещеници са доста топли и дейни хора. Които виждам, че живеят със своята енория и се пробват да поставят грижи, доколкото могат. На институционално ниво за жалост това отново опира до митрополитите и разнобоя измежду тях. Има разнообразни отзиви дали църквата би трябвало да се занимава със обществена активност. Аз съм склонен, че това не би трябвало да бъде в центъра на задачата на една черква. Но общественото дело несъмнено оказва помощ за това църквата да се почувства по-близо до хората и те да я почувстват по-близо до себе си. Ако се опитам положително да чета измененията в Закона за вероизповеданията, се надявам това един ден да бъде косвена последица от тях. Ясно осъзнавам, че има и скептичен прочит, обвързван с дискриминирането на малцинствените изповедания, измежду които са и католиците, както и с опасенията за по-тясното обвързване на църквата с страната. Мога да се съглася, че много постоянно църквата украсява държавни мероприятия, само че не мога да се съглася, че нашата черква е държавна черква, тъй като евентуално би било от изгода за властта, в случай че тя се беше отнесла много по-топло с папа Франциск.
Гугъл дава обилие от съветски изявления, съдържащи изказванието на митрополит Николай за желанието на папата да сплоти църквите в работа на антихриста.
- Доминиращата позиция в Русия се пробва да бъде почвеническа, т.е. да се оградим с огради и да не позволяваме другите да влязат през тях във всяко отношение - политическо, морално. Папа Франциск и Вселенският патриарх Вартоломей са двете персони в актуалния свят, които в най-голяма степен се пробват да насочат универсални послания, присъщи за християнската черква - православна или католическа, което съгласно мен най-вече нервира преобладаващия дискурс в Русия. Когато църквата е използвана за постигането на някакви други цели, това е доста огромен проблем. Опасявам се, че има гласове, изключително в православния свят, а в полза на истината ги има и в католическия, които се пробват да инструментализират църквата в избрана посока и това е същинският проблем.
Имаше принизяване и на държавно ниво на ценностните послания на папата. Премиерът Борисов преведе думите му за положителните връзки със съседите и построяването на мостове като " продължавайте да вършиме мостове и автомагистрали ".
- На мен ми направи усещане, че папата приказва за тоталитаризма и католическите мъченици, само че безусловно никой от българска държавна страна не загатна за страданията, претърпени и от католици, и от православни, това изобщо не участва в общественото говорене. За мен е бездънен проблем, че когато някой приказва ценностно, ние мигновено ставаме подозрителни дали зад това не се крие нещо друго и в случай че не можем да усетим какво е то, ставаме още по-подозрителни и започваме да сътворяваме тайни теории.
А казусът на нашата черква е, че тя постоянно влиза в публичното полезрение с негативни послания, които институционално управление създава - няма да вземем отношение към комунистическото минало, няма да се занимаваме с македонската черква, няма да отидем на събора в Крит, няма да посрещнем папата. Знаем какво църковното управление не желае, само че не знаем какво тъкмо поддържа. От години не съм видял същински положително обръщение.
Интервюто взеха Румяна Червенкова и Велина Господинова
© Цветелина Белутова Момчил Методиев е основен редактор на списание " Християнство и просвета ". Завършил е история в СУ " Св. Климент Охридски " и е теоретичен помощник към Института за проучване на близкото минало. Автор е на монографиите " Между вярата и компромиса. Българската православна черква и комунистическата страна, 1944–1989 " ; " Държавна сигурност – преимущество по завещание.
Професионални биографии на водещи офицери " (с Мария Дерменджиева); " Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, мемоари, дневници ". Разговаряме с него за смисъла на визитата на папа Франциск в България в края на предходната седмица и реакциите от Българската православна черква, които то провокира.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Посещението на папа Франциск провокира мощни страсти: и положителни - поради посланията му, и много гневни - поради общото усещане за враждебно отношение на Българската православна черква към събитието.
- Аз чета визитата на папа Франциск като църковно събитие, което се развива в съответния подтекст както в католическата, по този начин и в православната черква, което си носеше своите послания. Първото е това, което папата сподели за България като страна на кръстопът, в която има разлики, само че те съумяват да съжителстват. Другият акцент беше извърнат към католическия свят и визира вписването на папа Франциск в наследството на папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали, който сред 1925 и 1934 година е пратеник на Ватикана в България - бел. ред.), прочут у нас като българския папа, а в Италия - като положителния папа, основател на огромните промени към Втория Ватикански събор. Този акцент попада в подтекста на несъгласията вътре в католическата черква. Тя си има своите разногласия, полемики, от време на време доста остри, които в актуалната ера на обществени медии и поляризирано публично мнение се чуват изключително мощно. Като образец мога да дам рейтинга на папата в Америка, който сега следва отрицателна наклонност - папата е упрекван, че не се оправя или не прави задоволително за решение на казуса със половото принуждение в католическата черква. Съпротива против позициите, заемани от него, има и в мощно католическите страни в Централна Европа като Полша и Унгария - главно поради мощното му обръщение за миграцията. Тук то беше сведено до затворения български подтекст. Папата не споделя отворете границите, той сподели, че към мигрантите, които са пристигнали, би трябвало да се отнасяме с християнско възприятие. Може да си визиите по какъв начин се посреща такова обръщение в Италия, където казусът с мигрантите е доста по-тежък, в сравнение с в България. Мненията на папата поляризират. Те срещат опозиция и вътре в католическата черква.
Друг значим миг е обвързван с новата евангелизация. Всички църкви в Европа имат еднакъв проблем - спадащ % на хората, които се дефинират като вярващи. И надлежно папата се стреми към превръщане на тази наклонност, което е и в основата на неговото обръщение към младите и грижата за тях. В този подтекст попада и посланието му за св. братя Кирил и Методий и за приноса на българската страна за евангелизацията на славяните. Вече е подготвен и планът за промяна на папската курия (институцията, посредством която папата ръководи църквата и Ватикана) и тя ще се концентрира доста повече върху евангелизацията, в сравнение с върху институционалната конструкция на църквата.
И най-после, има и проблем, обвързван със самото държание на папа Франциск, което считам, че е достоверно - неговият непретенциозен живот, жестовете, които видяхме в София и в Раковски. Всички данни сочат, че той по този начин живее - реалокира се в две дребни стаички във Ватикана, обядва в общата трапезария дружно с всички останали. На мен това ми харесва, на множеството хора евентуално също им харесва, само че има и хора, които избират цялата тази пищност, която всекидневно върви с папата, и които считат, че той не би трябвало да се държи по този метод. Това също провокира разнообразни страсти и разногласия.
Всичко това приказва и за жив организъм. И евентуално огромна част от разочарованието от БПЦ е от обстоятелството, че нея я няма на това духовно ниво. А пловдивският митрополит Николай шокира обществото с изказването си, че задачата на папата е " да сплоти всички църкви към Рим ", с цел да служи на антихриста. Дали това не е боязън, че в подтекста на новата евангелизация, за която се бори папата, това няма да е в нейна изгода?
- Първо не съм склонен, че папа Франциск имаше някакъв прикрит дневен ред да трансформира българите или БПЦ в католици. И се веселя, че русенският митрополит Наум сподели нещо в този дух. В редица свои документи папата се базира на съборността на православната черква и акцентира като преимущество вземането на решения в следствие от полемики сред епископите. Съгласен съм, че той работи за единството на християнските деноминации и с редица жестове заявява положителното си отношение, изключително към православната черква. Той беше на посещаване в Истанбул, където се срещна с Вселенския патриарх и се обърна с молба към него да го благослови - нещо, което всички в църквата знаят какъв жест е. Папата непрестанно показва почитание към православните църкви, което съгласно мен би било добре в отговор да показва и нашата черква.
Не става въпрос за нарушение на каноните - православната и католическата черква имат съществени богословски разлики и каноните не разрешават да се организират общи богослужения. Но когато става дума за жестове и почитание, считам, че нашата черква можеше да се отнесе с по-голямо почитание към папата. По отношение на общата молитва има разнообразни тълкования, само че това, което виждам като исторически прецеденти, е, че Вселенският патриарх е в доста положителни връзки с папа Франциск. На една от молитвите за мир в Асизи БПЦ е била показана от предходния пловдивски митрополит Арсений, на Втория Ватикански събор е имало български представител. Тази традиция на релативно положителни връзки с католическата черква сега като че ли се нарушава. Стигна се до крайни изявления на няколко митрополити, на първо място Николай, което провокира противоположната реакция на други двама митрополити - русенския Наум и западноевропейския Антоний.
Колкото до въпроса за единение на християнските църкви, в действителност то може да стане след събор на епископите. Има смесена комисия за разговор сред православната и католическата черква, която се занимава с най-чувствителните въпроси сред тях и се пробва да ги позволи. Тя работи постепенно, само че съществено, събира се към този момент може би 20 години, само че на последните две срещи БПЦ не е изпратила представител. Като прибавим и отсъствието на БПЦ от Всеправославния събор на остров Крит през 2016 година, всичко това към този момент приказва, споделям го с голямо страдание, за една наложена доброволна самоизолация на БПЦ освен от разговора с католиците, само че и от разговора вътре в православния свят и вътре в православната черква.
Митрополит Николай прави още едно неточно изявление - че съществува икуменическо придвижване, за което той прави аналогии със Сатаната. Когато приказваме за икуменическо придвижване, нормално се схваща Световният съвет на църквите, основан през 1948 година, в което БПЦ е член от 1961 до 1998 година Самият аз съм писал сериозни публикации против присъединяване на БПЦ в него, тъй като то е било напълно под контрола на Държавна сигурност, за което има и документи. Но католическата черква в никакъв случай не е взела участие в това придвижване.
Митрополит Николай твърди, че се води акция против БПЦ, тъй като се повдигал въпросът за часовника му, което показва тъкмо това - че сравнението сред скромния метод на живот на папа Франциск и този на някои български архиереи ги кара да се усещат некомфортно.
Папа Франциск направи забележима и друга разликата - на фона на обществените му послания, свързани с действителни проблеми на хората, в това число и духовни, БПЦ наподобява затворена в себе си и освен това - като много забележим политически инструмент на страната.
- За някои нюанси мога да се съглася, за други - не. Мога незабавно да загатна най-малко четири-пет църкви в София и редица в други градове, чиито свещеници са доста топли и дейни хора. Които виждам, че живеят със своята енория и се пробват да поставят грижи, доколкото могат. На институционално ниво за жалост това отново опира до митрополитите и разнобоя измежду тях. Има разнообразни отзиви дали църквата би трябвало да се занимава със обществена активност. Аз съм склонен, че това не би трябвало да бъде в центъра на задачата на една черква. Но общественото дело несъмнено оказва помощ за това църквата да се почувства по-близо до хората и те да я почувстват по-близо до себе си. Ако се опитам положително да чета измененията в Закона за вероизповеданията, се надявам това един ден да бъде косвена последица от тях. Ясно осъзнавам, че има и скептичен прочит, обвързван с дискриминирането на малцинствените изповедания, измежду които са и католиците, както и с опасенията за по-тясното обвързване на църквата с страната. Мога да се съглася, че много постоянно църквата украсява държавни мероприятия, само че не мога да се съглася, че нашата черква е държавна черква, тъй като евентуално би било от изгода за властта, в случай че тя се беше отнесла много по-топло с папа Франциск.
Гугъл дава обилие от съветски изявления, съдържащи изказванието на митрополит Николай за желанието на папата да сплоти църквите в работа на антихриста.
- Доминиращата позиция в Русия се пробва да бъде почвеническа, т.е. да се оградим с огради и да не позволяваме другите да влязат през тях във всяко отношение - политическо, морално. Папа Франциск и Вселенският патриарх Вартоломей са двете персони в актуалния свят, които в най-голяма степен се пробват да насочат универсални послания, присъщи за християнската черква - православна или католическа, което съгласно мен най-вече нервира преобладаващия дискурс в Русия. Когато църквата е използвана за постигането на някакви други цели, това е доста огромен проблем. Опасявам се, че има гласове, изключително в православния свят, а в полза на истината ги има и в католическия, които се пробват да инструментализират църквата в избрана посока и това е същинският проблем.
Имаше принизяване и на държавно ниво на ценностните послания на папата. Премиерът Борисов преведе думите му за положителните връзки със съседите и построяването на мостове като " продължавайте да вършиме мостове и автомагистрали ".
- На мен ми направи усещане, че папата приказва за тоталитаризма и католическите мъченици, само че безусловно никой от българска държавна страна не загатна за страданията, претърпени и от католици, и от православни, това изобщо не участва в общественото говорене. За мен е бездънен проблем, че когато някой приказва ценностно, ние мигновено ставаме подозрителни дали зад това не се крие нещо друго и в случай че не можем да усетим какво е то, ставаме още по-подозрителни и започваме да сътворяваме тайни теории.
А казусът на нашата черква е, че тя постоянно влиза в публичното полезрение с негативни послания, които институционално управление създава - няма да вземем отношение към комунистическото минало, няма да се занимаваме с македонската черква, няма да отидем на събора в Крит, няма да посрещнем папата. Знаем какво църковното управление не желае, само че не знаем какво тъкмо поддържа. От години не съм видял същински положително обръщение.
Интервюто взеха Румяна Червенкова и Велина Господинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ