Седмица на ръба на война. Какво се случва между ядрените Индия и ...
Бойците са основани в пакистанската част на Кашмир и се застъпват за отделянето на Кашмир от Индия. Ню Делхи упрекна Исламабад в спонсориране на тероризъм, само че Пакистан отхвърля обвиняванията. Сериозността на обстановката се утежнява от обстоятелството, че и двете страни имат нуклеарни оръжия.
Министърът на защитата на Пакистан съобщи, че е съществено смутен от вероятно индийско военно навлизане: „ Има възможност Индия да се опита да нахлуе в Пакистан и да влезе във военна борба с тях. Това е опция, доста ясна и отчетлива опция. Не може да бъде изключена. Абсолютно сме готови, в нараснала бойна подготвеност сме “, сподели той пред Ройтерс.
В самата Индия няма реакция на тези изказвания, само че от няколко дни медиите оповестяват за висока военна интензивност и в двете страни и престрелки по граничната линия на надзор в района Джаму и Кашмир. Местните поданици приготвят убежища в очакване на военни конфликти. След нападението двете страни постановиха взаимни визови, дипломатически и стопански наказания. Индия също разгласи, че приключва съглашението за потребление на водните запаси на река Инд. Пакистанските управляващи обявиха, че ще смятат рестриктивните мерки на водоснабдяването за „ акт на война “.
Кашмир е район, върху който Индия и Пакистан претендират от към 80 години. Част от района в североизточната част се управлява от Китай. Щатите са се борили за тези територии в продължение на доста години. Според Amnesty International и Human Rights Watch, повече от 45 000 души са починали тук от края на 80-те години на предишния век.
Ще има ли пълномащабни военни дейности сред Индия и Пакистан? Може ли Индия в действителност да ограничи водоснабдяването? Какво може да ограничи или спре войната? Отговаря Анастасия Пилявская, професор по антропология и политически науки в Института за Индия в Кингс Колидж Лондон в предаването „ Current Time “. Според нея „ пълномащабен спор е съвсем изключен “, само че разширението на военните дейности и конфликтите в Кашмир най-вероятно е неизбежно:
„ Защото незабавно след терористичната офанзива, която се случи тъкмо преди седем дни, Пакистан се отдръпна от споразуменията от Шимла, подписани от Индия и Пакистан през 1972 година и стабилизиращи границата сред Индия и Пакистан по демаркационната линия, по фронтовата линия. С отдръпването си от това съглашение те публично отварят вратите за Индия да настъпи в пакистански Кашмир “, изяснява Пилявская.
Анализаторът отбелязва и нежеланието на индийското държавно управление (въпреки извънредно острата му реторика) действително да развие военни дейности: „ Индийският министър председател Нарендра Моди има напълно други неща в дневния си ред: той желае да показа Индия на международната сцена като огромна, спокойна, рационална, мирна мощ - идващият Китай, огромен азиатски колос. Той беше хазаин на срещата на върха на Г-20 неотдавна и ще бъде хазаин на доста огромни срещи в близко бъдеще. И не му е нужна визията за Индия като воюваща, нападателна страна. “
„ Въпреки че реториката сега се разгорещява и от двете страни, това е политически преференциално и за двете “, продължава Анастасия Пилявская. „ Тази изразителност е ориентирана към вътрешнополитическия консуматор както в Индия, по този начин и в Пакистан. “
Тя изяснява, че на процедура има два клона на пакистанското държавно управление, които имат комплицирани взаимоотношения между тях:
„ Пакистан сега се ръководи от два клона на ръководството: единият е цивилен, другият е боен. И обстановката там в този момент е такава, че може да се каже, че гражданското държавно управление е част от армията, а не противоположното, както сме привикнали да мислим. Между тях има доста комплицирани връзки, конфликтни. От реакцията на гражданското държавно управление на Пакистан виждаме, че те са се държали комплицирано. Разбира се, те реагират нападателно на изказвания от индийска страна, не може да бъде иначе политически. “ Индия не упрекна непосредствено пакистанската страна за нападението, само че ясно съобщи, че я счита най-малко отчасти виновна.
Според нея военното крило на пакистанското държавно управление „ може да завоюва от демонстрирането на силата си “, в случай че спорът навлезе в гореща фаза, само че „ тази война няма да излезе отвън границите на Кашмир “. Пилявская акцентира, че по отношение на актуалната борба „ нуклеарната изразителност изцяло отсъства “, а други авторитетни страни – да вземем за пример Съединени американски щати и Китай – „ ясно демонстрират, че не са заинтригувани от сходен спор “.
Що се отнася до прекъсването на съглашението за водоползване на реките, Индия заплашва да направи това към този момент 10 години, споделя Пилявская:
„ Работата е там, че Индия физически не може да спре водите на река Инд, без да наводни доста значими аграрни земи в северната си част – в щати като Пенджаб, от които Индия и държавното управление на Моди са доста подвластни политически и стопански. Но също по този начин би трябвало да помним, че всички реки в Северна Индия, в това число река Инд, Брахмапутра, Ганг и по този начин нататък – от кое място стартират? В Китай, в Тибет. Така че, в случай че Индия стартира да стопира водите на река Инд и да ги наводнява за сметка на личните си аграрни земи, това най-вероятно ще даде на Китай доста забавни хрумвания – които съгласно мен Моди несъмнено не желае да даде на другаря Си. “
Министърът на защитата на Пакистан съобщи, че е съществено смутен от вероятно индийско военно навлизане: „ Има възможност Индия да се опита да нахлуе в Пакистан и да влезе във военна борба с тях. Това е опция, доста ясна и отчетлива опция. Не може да бъде изключена. Абсолютно сме готови, в нараснала бойна подготвеност сме “, сподели той пред Ройтерс.
В самата Индия няма реакция на тези изказвания, само че от няколко дни медиите оповестяват за висока военна интензивност и в двете страни и престрелки по граничната линия на надзор в района Джаму и Кашмир. Местните поданици приготвят убежища в очакване на военни конфликти. След нападението двете страни постановиха взаимни визови, дипломатически и стопански наказания. Индия също разгласи, че приключва съглашението за потребление на водните запаси на река Инд. Пакистанските управляващи обявиха, че ще смятат рестриктивните мерки на водоснабдяването за „ акт на война “.
Кашмир е район, върху който Индия и Пакистан претендират от към 80 години. Част от района в североизточната част се управлява от Китай. Щатите са се борили за тези територии в продължение на доста години. Според Amnesty International и Human Rights Watch, повече от 45 000 души са починали тук от края на 80-те години на предишния век.
Ще има ли пълномащабни военни дейности сред Индия и Пакистан? Може ли Индия в действителност да ограничи водоснабдяването? Какво може да ограничи или спре войната? Отговаря Анастасия Пилявская, професор по антропология и политически науки в Института за Индия в Кингс Колидж Лондон в предаването „ Current Time “. Според нея „ пълномащабен спор е съвсем изключен “, само че разширението на военните дейности и конфликтите в Кашмир най-вероятно е неизбежно:
„ Защото незабавно след терористичната офанзива, която се случи тъкмо преди седем дни, Пакистан се отдръпна от споразуменията от Шимла, подписани от Индия и Пакистан през 1972 година и стабилизиращи границата сред Индия и Пакистан по демаркационната линия, по фронтовата линия. С отдръпването си от това съглашение те публично отварят вратите за Индия да настъпи в пакистански Кашмир “, изяснява Пилявская.
Анализаторът отбелязва и нежеланието на индийското държавно управление (въпреки извънредно острата му реторика) действително да развие военни дейности: „ Индийският министър председател Нарендра Моди има напълно други неща в дневния си ред: той желае да показа Индия на международната сцена като огромна, спокойна, рационална, мирна мощ - идващият Китай, огромен азиатски колос. Той беше хазаин на срещата на върха на Г-20 неотдавна и ще бъде хазаин на доста огромни срещи в близко бъдеще. И не му е нужна визията за Индия като воюваща, нападателна страна. “
„ Въпреки че реториката сега се разгорещява и от двете страни, това е политически преференциално и за двете “, продължава Анастасия Пилявская. „ Тази изразителност е ориентирана към вътрешнополитическия консуматор както в Индия, по този начин и в Пакистан. “
Тя изяснява, че на процедура има два клона на пакистанското държавно управление, които имат комплицирани взаимоотношения между тях:
„ Пакистан сега се ръководи от два клона на ръководството: единият е цивилен, другият е боен. И обстановката там в този момент е такава, че може да се каже, че гражданското държавно управление е част от армията, а не противоположното, както сме привикнали да мислим. Между тях има доста комплицирани връзки, конфликтни. От реакцията на гражданското държавно управление на Пакистан виждаме, че те са се държали комплицирано. Разбира се, те реагират нападателно на изказвания от индийска страна, не може да бъде иначе политически. “ Индия не упрекна непосредствено пакистанската страна за нападението, само че ясно съобщи, че я счита най-малко отчасти виновна.
Според нея военното крило на пакистанското държавно управление „ може да завоюва от демонстрирането на силата си “, в случай че спорът навлезе в гореща фаза, само че „ тази война няма да излезе отвън границите на Кашмир “. Пилявская акцентира, че по отношение на актуалната борба „ нуклеарната изразителност изцяло отсъства “, а други авторитетни страни – да вземем за пример Съединени американски щати и Китай – „ ясно демонстрират, че не са заинтригувани от сходен спор “.
Що се отнася до прекъсването на съглашението за водоползване на реките, Индия заплашва да направи това към този момент 10 години, споделя Пилявская:
„ Работата е там, че Индия физически не може да спре водите на река Инд, без да наводни доста значими аграрни земи в северната си част – в щати като Пенджаб, от които Индия и държавното управление на Моди са доста подвластни политически и стопански. Но също по този начин би трябвало да помним, че всички реки в Северна Индия, в това число река Инд, Брахмапутра, Ганг и по този начин нататък – от кое място стартират? В Китай, в Тибет. Така че, в случай че Индия стартира да стопира водите на река Инд и да ги наводнява за сметка на личните си аграрни земи, това най-вероятно ще даде на Китай доста забавни хрумвания – които съгласно мен Моди несъмнено не желае да даде на другаря Си. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ