Културата на маорите привлича туристи в Нова Зеландия
Бойният танц Хака трябвало да вземе страха на врага, през днешния ден се извършва и на рождени дни
Oсвен дом на хобитите от филмовата сага „ Властелинът на пръстените ” Нова Зеландия е и татковина на маорите, чиято истинска просвета притегля туристи от целия свят. Местните поданици на островната страна идват в Нова Зеландия в интервала 9-ти – 13-ти век от Полинезия, като те самите смятат за своя татковина именития остров Хавайки, който съгласно учените евентуално се намира наоколо до актуален Хавай. При идването си на острова маорите заварват големите нелетящи птици моа с височина до 3 метра, както и великански орел, които обаче изчезват след конфликта си с хората-завоеватели. Маорите са аргументи и за изтребването до крайник и претопяването на друго локално племе – мориори. От своя страна маорите доста понижават своя брой, откакто през 17-ти век европейците откриват Нова Зеландия. Към момента 15% от популацията на островната страна са маори.
Бойният танц Хака целял да изплаши врага, само че през днешния ден нападателните жестове се извършват главно по време на фамилни тържества и спортни събития
Битките и войнствения метод на живот обуславят и несъмнено най-известния танц на маорите – бойният Хака. При него групата се пробва да вземе страха на враговете като прави страшни физиономии, плези се с език и основава звук посредством удари в бедрата и тракане. Понякога в танца са включени и типичните бойни оръжия на маорите – копия и клубове. Всяка от изразителните мимики си има свое значение. Ако извършват бойния танц Хака в лицето ви е безусловно наложително да останете с индиферентно изражение. В момента танцът се извършва като изразител на културната еднаквост на маорите преди всеки мач на националния тим по ръгби, както и на фамилни тържества и рождени дни.
Основно при танца Пой е завързаните за корда топки да се въртят в синхрон от всички реализатори
Освен този най-известен танц, маорите се гордеят и с други такива. Уаиата-а-ринга да вземем за пример е танц, прочут с присъщото си придвижване на ръцете „ уири ”, което може да символизира блещукащи води, горещи талази или даже бриз, който се движи листата на дърветата. Танцът нормално е с съпровод на китара, а придвижванията в него могат да бъдат мудни, бързи, съществени, занимателни или даже флиртуващи. „ Пой-пой ” е танц, в който всеки от изпълнителите ловко върти топки, завързани на корда, наречени пой, откъдето и идва името на танца. Целта е участниците да реализират унисон, а посредством удара на топката върху ръката или друга част на тялото се основава перкусивен темп. Обикновено танцьорите са дами.
Важни в танца са и израженията на лицето, които оказват помощ да изложение на другите страсти. Жените танцуват с необятно отваряне на очите и проявление на татуираните им брадички, а мъжете с изключение на с очи демонстрират наличието на танци и посредством изплезване и озъбване. Тези на пръв взор нападателни жестове от време на време просто демонстрират силата на възприятията.
Традиции
Посрещат гостите си с копия
Свещените им здания символизират фигурата на най-важния предходник
Маорите посрещат гостите си с копия в ръка. Целта на церемонията е да ви пречисти преди влизане в свещените за тях публични места Марае. Никой не може да посети това значимо за тях място, в случай че преди този момент не е поканен. Ако в никакъв случай не сте били посетител на маорска общественост, тогава локалните ще ви назовават уаевае тапу или свещени крайници. Церемонията по посрещане нормално стартира с предизвикателство. Маорски боец провокира гостите с копие в ръка, с цел да се увери, че те са другари, а не врагове. По този метод се посрещат от елементарните туристи до американския президент Бил Клинтън. След като се увери в положителните планове на своите посетители маорът-воин оставя на земята знак, нормално дървен клон, който от своя ръка посетителите би трябвало да вдигнат. След като го създадат една от възрастните дами на маорската общественост подвиква към посетителите, с цел да ги предложения в марае. От своя страна жена от гостите би трябвало да отговори също с зов. Гостите би трябвало да се запътят и влязат в марае постепенно и безшумно, като дамите наложително вървят преди мъжете. Пред главната постройка домакините и посетителите сядат един против различен, а най-възрастните мъже от двете групи произнасят речи. След тях гостите би трябвало да създадат подарък на своите домакини.
Край на формалното посрещане поставя поздравът с церемониално допиране на носовете. Тогава гостите могат да престъпят в най-важната постройка на маорите – ухарениу. Тя наподобява на човешко тяло и нормално съставлява съответен предходник от общността. На покрива й има дървена фигура, която съставлява главата на символичния човек, а стените на дома наподобяват на разтворени ръце, които посрещат гостите с прегръдка. Късите дъски в предната част символизират краката на фигурата, а главната колона е гръбнака. Издълбаните във вътрешността фигури по стените са ребрата на предшественика. Дърворезбите вътре постоянно показват историята на общността и нейните митове.
Легенда
Местните Ромео и Жулиета живели край езерото Роторуа
Въпреки трудностите историята има благополучен край за двамата влюбени
Легендата за любовта на локалните Ромео и Жулиета завършила с благополучен край поради смелостта на девойката
Нова Зеландия също има легенда за любовта, като историята на двамата влюбени припомня Шекспировата драма за Ромео и Жулиета. Поне по този начин ги представяте локалните пред туристите. Хинемоа била щерка на почитан шеф, който живеел на брега на езерото Роторуа, на остров Мокоя. Девойката били доста красива и ухажвана. Тутаканей бил един от тези младежи, които скрито въздишали по хубавицата. Дълго време той крил любовта си и виждал Хинемоа единствено на огромни племенни церемонии и събития.
Хубавицата също скрито мислела за младежа, само че се тормозила да му покаже възприятията си. След време младежът не издържал, пратил обръщение на обичаната си и тя отвърнала на възприятията му. Двамата почнали да възнамеряват взаимното си бъдеще и се договорили когато хубавицата чуе звука от флейтата му да вземе едно кану, да избяга от вкъщи си и да се ориентира до къщата му по музиката. Няколко нощи поред Тутаканей свирел, само че Хинемоа не идвала. Всъщност родителите й разбрали за желанията й и скрили всички лодки, с цел да избяга тя при възлюбения си.
Според преданията изкуството Та Моко се родило от любовна история
Татуировките демонстрират обществения статус
Фигурите се изрязват с остри предмети
Всяка от татуировките на маорите демонстрира обществения статус и родословието на татуирания
Татуировките имало голямо значение в племенната просвета на маорите. По тях отдадените можели незабавно да схванат всичко за събеседника си – обществен статус, потекло, фамилна история и дали индивида е женен. Затова и изкуството по изработката на Та Моко, както назовават локалните татусите, било изключително скъпо, а всяко изображение неповторимо. При мъжете рисунките били върху лицето, защото главата се смята за свещена от маорите. Освен това мощните половинки украсявали и бедрата си. При дамите татуировките обичайно са върху брадите и скулите. За разлика от актуалните рисунки върху кожата Та Мока били изрязвани с остри предмети като дървени длета и ножове от кост на албатрос. Някои били с права, а други с назъбена повърхнина. Всички обаче правили кожата неравна. Мастилото било от изгоряло дърво и други натурални артикули.
Както множеството неща на света, основаването на изкуството на Та Моко съгласно легендата се породило поради любовта сред мъж и жена. Преди тази любовна история татуировките на маорите били рисунки с багра върху кожата. Но дъщерята на бога на подземното царство Ниувека се влюбила в земен мъж Матароа. Любовта й била споделена, тя се оженила за него и се преместила в дому му. Един ден обаче момъкът се отнесъл неприятно с девойката и тя се върнала при татко си. Матароа бил изпълнен с скрупули и тръгнал след нея, с цел да измоли прошката й. Пътят обаче бил дълъг, той бързал, бягал и когато я настигнал боята се била разтекла по лицето му. Всички в подземния свят му се подиграли и той измолил бащата на своята обичана да го научи на изкуството на издълбавана на татуировките Та Моко, с цел да впечатли още веднъж своята обичана. Това очевидно проработило и тя се върнала при него на горния свят, дружно със знанията за изкуството на маорските татуировки.
Oсвен дом на хобитите от филмовата сага „ Властелинът на пръстените ” Нова Зеландия е и татковина на маорите, чиято истинска просвета притегля туристи от целия свят. Местните поданици на островната страна идват в Нова Зеландия в интервала 9-ти – 13-ти век от Полинезия, като те самите смятат за своя татковина именития остров Хавайки, който съгласно учените евентуално се намира наоколо до актуален Хавай. При идването си на острова маорите заварват големите нелетящи птици моа с височина до 3 метра, както и великански орел, които обаче изчезват след конфликта си с хората-завоеватели. Маорите са аргументи и за изтребването до крайник и претопяването на друго локално племе – мориори. От своя страна маорите доста понижават своя брой, откакто през 17-ти век европейците откриват Нова Зеландия. Към момента 15% от популацията на островната страна са маори.
Бойният танц Хака целял да изплаши врага, само че през днешния ден нападателните жестове се извършват главно по време на фамилни тържества и спортни събития Битките и войнствения метод на живот обуславят и несъмнено най-известния танц на маорите – бойният Хака. При него групата се пробва да вземе страха на враговете като прави страшни физиономии, плези се с език и основава звук посредством удари в бедрата и тракане. Понякога в танца са включени и типичните бойни оръжия на маорите – копия и клубове. Всяка от изразителните мимики си има свое значение. Ако извършват бойния танц Хака в лицето ви е безусловно наложително да останете с индиферентно изражение. В момента танцът се извършва като изразител на културната еднаквост на маорите преди всеки мач на националния тим по ръгби, както и на фамилни тържества и рождени дни.
Основно при танца Пой е завързаните за корда топки да се въртят в синхрон от всички реализатори Освен този най-известен танц, маорите се гордеят и с други такива. Уаиата-а-ринга да вземем за пример е танц, прочут с присъщото си придвижване на ръцете „ уири ”, което може да символизира блещукащи води, горещи талази или даже бриз, който се движи листата на дърветата. Танцът нормално е с съпровод на китара, а придвижванията в него могат да бъдат мудни, бързи, съществени, занимателни или даже флиртуващи. „ Пой-пой ” е танц, в който всеки от изпълнителите ловко върти топки, завързани на корда, наречени пой, откъдето и идва името на танца. Целта е участниците да реализират унисон, а посредством удара на топката върху ръката или друга част на тялото се основава перкусивен темп. Обикновено танцьорите са дами.
Важни в танца са и израженията на лицето, които оказват помощ да изложение на другите страсти. Жените танцуват с необятно отваряне на очите и проявление на татуираните им брадички, а мъжете с изключение на с очи демонстрират наличието на танци и посредством изплезване и озъбване. Тези на пръв взор нападателни жестове от време на време просто демонстрират силата на възприятията.
Традиции
Посрещат гостите си с копия
Свещените им здания символизират фигурата на най-важния предходник
Маорите посрещат гостите си с копия в ръка. Целта на церемонията е да ви пречисти преди влизане в свещените за тях публични места Марае. Никой не може да посети това значимо за тях място, в случай че преди този момент не е поканен. Ако в никакъв случай не сте били посетител на маорска общественост, тогава локалните ще ви назовават уаевае тапу или свещени крайници. Церемонията по посрещане нормално стартира с предизвикателство. Маорски боец провокира гостите с копие в ръка, с цел да се увери, че те са другари, а не врагове. По този метод се посрещат от елементарните туристи до американския президент Бил Клинтън. След като се увери в положителните планове на своите посетители маорът-воин оставя на земята знак, нормално дървен клон, който от своя ръка посетителите би трябвало да вдигнат. След като го създадат една от възрастните дами на маорската общественост подвиква към посетителите, с цел да ги предложения в марае. От своя страна жена от гостите би трябвало да отговори също с зов. Гостите би трябвало да се запътят и влязат в марае постепенно и безшумно, като дамите наложително вървят преди мъжете. Пред главната постройка домакините и посетителите сядат един против различен, а най-възрастните мъже от двете групи произнасят речи. След тях гостите би трябвало да създадат подарък на своите домакини. Край на формалното посрещане поставя поздравът с церемониално допиране на носовете. Тогава гостите могат да престъпят в най-важната постройка на маорите – ухарениу. Тя наподобява на човешко тяло и нормално съставлява съответен предходник от общността. На покрива й има дървена фигура, която съставлява главата на символичния човек, а стените на дома наподобяват на разтворени ръце, които посрещат гостите с прегръдка. Късите дъски в предната част символизират краката на фигурата, а главната колона е гръбнака. Издълбаните във вътрешността фигури по стените са ребрата на предшественика. Дърворезбите вътре постоянно показват историята на общността и нейните митове.
Легенда
Местните Ромео и Жулиета живели край езерото Роторуа
Въпреки трудностите историята има благополучен край за двамата влюбени
Легендата за любовта на локалните Ромео и Жулиета завършила с благополучен край поради смелостта на девойката Нова Зеландия също има легенда за любовта, като историята на двамата влюбени припомня Шекспировата драма за Ромео и Жулиета. Поне по този начин ги представяте локалните пред туристите. Хинемоа била щерка на почитан шеф, който живеел на брега на езерото Роторуа, на остров Мокоя. Девойката били доста красива и ухажвана. Тутаканей бил един от тези младежи, които скрито въздишали по хубавицата. Дълго време той крил любовта си и виждал Хинемоа единствено на огромни племенни церемонии и събития.
Хубавицата също скрито мислела за младежа, само че се тормозила да му покаже възприятията си. След време младежът не издържал, пратил обръщение на обичаната си и тя отвърнала на възприятията му. Двамата почнали да възнамеряват взаимното си бъдеще и се договорили когато хубавицата чуе звука от флейтата му да вземе едно кану, да избяга от вкъщи си и да се ориентира до къщата му по музиката. Няколко нощи поред Тутаканей свирел, само че Хинемоа не идвала. Всъщност родителите й разбрали за желанията й и скрили всички лодки, с цел да избяга тя при възлюбения си.
Според преданията изкуството Та Моко се родило от любовна история
Татуировките демонстрират обществения статус
Фигурите се изрязват с остри предмети
Всяка от татуировките на маорите демонстрира обществения статус и родословието на татуирания Татуировките имало голямо значение в племенната просвета на маорите. По тях отдадените можели незабавно да схванат всичко за събеседника си – обществен статус, потекло, фамилна история и дали индивида е женен. Затова и изкуството по изработката на Та Моко, както назовават локалните татусите, било изключително скъпо, а всяко изображение неповторимо. При мъжете рисунките били върху лицето, защото главата се смята за свещена от маорите. Освен това мощните половинки украсявали и бедрата си. При дамите татуировките обичайно са върху брадите и скулите. За разлика от актуалните рисунки върху кожата Та Мока били изрязвани с остри предмети като дървени длета и ножове от кост на албатрос. Някои били с права, а други с назъбена повърхнина. Всички обаче правили кожата неравна. Мастилото било от изгоряло дърво и други натурални артикули.
Както множеството неща на света, основаването на изкуството на Та Моко съгласно легендата се породило поради любовта сред мъж и жена. Преди тази любовна история татуировките на маорите били рисунки с багра върху кожата. Но дъщерята на бога на подземното царство Ниувека се влюбила в земен мъж Матароа. Любовта й била споделена, тя се оженила за него и се преместила в дому му. Един ден обаче момъкът се отнесъл неприятно с девойката и тя се върнала при татко си. Матароа бил изпълнен с скрупули и тръгнал след нея, с цел да измоли прошката й. Пътят обаче бил дълъг, той бързал, бягал и когато я настигнал боята се била разтекла по лицето му. Всички в подземния свят му се подиграли и той измолил бащата на своята обичана да го научи на изкуството на издълбавана на татуировките Та Моко, с цел да впечатли още веднъж своята обичана. Това очевидно проработило и тя се върнала при него на горния свят, дружно със знанията за изкуството на маорските татуировки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ