Ретрохит от 2007: Бойко Борисов лови бандити, а не жени
„ Бойко Борисов: Външният тип няма значение “ – по този начин е озаглавено извънредно любопитно изявление с сегашния министър-председател на България в ноемврийския брой на списание „ Жената през днешния ден “ от 2007 година. Прочетете го, прекомерно забавно е!
Съвсем късо подстригана коса. Леко набола брада. Широки плещи. Лош взор. Незабележима вледеняваща усмивчица. Бойко Борисов от дълго време размени вдигнатата яка на коженото яке, под което се показваше револвер, с грациозен костюм на политик, само че рейтингът му е по-висок от този на всеки различен съперник. Не може за това да няма заслуга неговият тип на мачо, споделяме си ние, и се опитваме да го разговорим за любовта и дамите. Само че моментът е неприятен. Той още е на изборна вълна и за каквото и да приказваме, мозъкът му все е в политиката. „ Тя ми е животът ”, извинява се Бойко Борисов. Пардон! Глаголът е неудобен за него. За партията си кметът приказва като за обичано дете. А личното си дете пази надалеч от погледите на публицистите.
На всичко от горната страна сред двата тура някой неблагоразумен човек е контузил генерала на мач и кракът му е ранен. Което не му пречи да си уговори реванш след края на изявлението. „ Майка ми споделяше: Не се ли набесня? И след това ме лекуваше с дузина пържени яйца за обяд ”, смее се Борисов. Той е на 48 години. Завършил е Висшата специфична школа на Министерство на вътрешните работи. Каратист. Основател на охранителна компания „ Ипон ”. Бил е персонален бодигард на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски и споделя, че това са два приключени университета в живота му. През 2001 година стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Миналия месец за повторно завоюва кметското място в София, този път от партия ГЕРБ. Приятелката му е Цветелина Бориславова, ръководител на надзорния съвет на СИБанк.
– Чел ли сте вицовете за вас, които се популяризират в мрежата? Например, „ Някои спят с пижами със Супермен, а Супермен спи с пижама с Бойко Борисов ”?
– Майка ми споделяше: „ По-добре на хората в устата, в сравнение с в краката ”. Чел съм ги. Щом на хората им е забавно, да го правят…
– Много хора, които изобщо не се интересуват от политика, ви харесват. Като мъж.
– Това са измислици на съперниците в политиката. Има хиляди по-красиви, по-стройни, млади и чаровни мъже от мен – спортисти, актьори. Не се схващам по този начин. Не съм си поставял такава цел. То в случай че можеше това да се прави целеустремено, щяха да го вършат всички.
– Политиката ли е най-важното за вас?
– Да, тъй като в Министерство на вътрешните работи разбрах, че каквито и старания да се поставят, разпоредбите в страната ги постанова политиката. Там положихме всички старания да променим нещо и не успяхме. Значи ще се опитаме да го създадем през политиката.
– В живота ви не съществуват ли по-важни неща? Семейството, децата…
– За страдание, политиката ми взе всичко. От свободата до времето.
– Който се е хванал на хорото…
– Така е, само че то става незабелязано и в един миг се озоваваш в тази хватка, от която излизане няма.
– Властта опиат ли е? Ставаш ли подвластен от нея?
– Не, тъй като аз не черпя нито една от сладостите на властта. Още преди 7 години съм имал и най-хубавите коли, и най-модерното съоръжение за офиса си. Толкова привлекателните за политиците екстри аз съм ги имал преди. И по тази причина 7 години съумявам да си запазя физиономията. Ако се преструвах, с цел да съм на власт, от дълго време да съм се изчерпал. Хората съдят за един политик по това, което прави за тях.
– Богат човек ли сте?
– Това, което всеки българин се стреми да има като стандарт на живот – къща, двор, куче, обзавеждане, кола – аз съм го постигнал. Не ми би трябвало нито по-голяма къща, нито по-голяма кола. Лошото е, че нямам време за тях.
– Не стачкува ли фамилията ви, че го загърбвате?
– Естествено. Това са 7 години без отпуска. Всяко семейство си възнамерява почивките, децата желаят да ги заведеш на кино, да седнеш в сладкарница. Аз не съм си го разрешил даже това. Нали като седна, ще събера половината заведение. И съм признателен на медиите, че пазят персоналния ми живот. Защото околните ми са уязвими, не могат да се пазят сами. Те са все девойки.
– Мъжът и дамата равнопоставени ли са?
– Жените имат доста повече качества от мъжете. На първо място, това, което мъжете най-често си приписваме – темперамент и храброст – в действителност са най-силните женски черти. Почтеност. Жените са доста по-сетивни, по-умни, по-дисциплинирани. Жените са доста по-некорумпирани, тъй като самият акт на взимане на пари от жена има двузначен смисъл. А и дамите са доста по-трудолюбиви. Аз избирам да работя с тях.
– Вярно ли е, че зад всеки съумял мъж стои по една интелигентна жена?
– Не знам дали за другите е правилно, за мен това важи с цялостна мощ. Заслугата да не се самозабравя, а да заставам на земята, дължа на Цветелина.
– А имате тип на човек, които не обича да е подвластен от другите?
– Точно противоположното. И в Министерство на вътрешните работи, и в кметството, и в партията показвам, че екипът и колективът са доста по-важни от персоналното ми мнение. Неслучайно всички хора, които напущат Министерство на вътрешните работи, идват при мен. Ако бях подобен деспот, какъвто желаят да ме изкарат, никой няма да пристигна при мен. С мен се работи доста удобно, давам изключителна персонална независимост. За страдание, аз в никакъв случай не съм имал такива началници.
– Цветелина е обществена персона, само че щерка си сте съумял да опазите от медийния интерес. Плащат ли децата греховете на бащите си?
– Разбира се, лишаваме ги от детство, лишаваме ги от опцията да покажат по-късно своите качества. Дъщеря ми е приключила в Щатите, има две образования. Кой ще се съпротиви в партията, в случай че я взема да работи тук? Ще кажат: „ Много положително дете! ”. Но аз не си го разрешавам, нали би трябвало да дам образец.
– Кое е най-важното качество в връзките сред хората?
– Лоялността.
– Защо не сте се оженили с Цветелина?
– Какво щеше да се промени?
– Нищо, това е просто алегорично.
– Но пък в този момент и двамата имаме опция да потвърждаваме всеки ден, че сме един за различен.
– Ревнив ли сте?
– Уха! Естествено, кой не е ревностен?
– Това уязвимост ли е?
– Слабост е, само че всеки я има.
– Това нормално ласкае дамите.
– Значи съм огромен лицемер.
– Случвало ли ви се е да изпробвате хладнокръвието си?
– Всички връзки минават през сложни обстановки, нашата също.
– Май не сте човек, който се бори за свободата в една двойка.
– За моята независимост се боря, само че другояче не толкоз. Аршинът ми е двоен.
– Много патриархално.
– Все отново аз съм от Банкя.
– Романтик ли сте?
– Да.
– Какво ви разплаква?
– Трудно рева, което се оказва, че е минус в политиката. Моите съперници плачеха във всяко студио. Аз съм плакал, когато умря майка. Беше ми доста погрешно. Имахме доста мощна връзка, доста я обичах, въпреки че тя беше доста строга.
– Вие непоколебим ли сте към децата?
– Не, доста неприятен татко съм, не мога да кажа „ не ”. Вероятно, тъй като са девойки, тъй като са доста гяволити. Добре, че Цветелина държи контрола. Аз в никакъв случай не съм удрял нито жена, нито дете. А пък като дребен съм бил пошляпван, правилно, че и бели правех. Сега съм демократичен, само че децата не злоупотребяват с това. Помня, като бяха по-малки и бяха полудели по едни моторетки и аз, какво да върша, купих. Хем зная какъв брой са рискови тези моторчета, само че като ми е слаб ангелът… Та чака детето да се прибера, да вечерям, да си легна, идва, погали ме по главата и аз ставам мек. И стартира отдалече – имало, значи, в махалата едно друго дете и то, апелирам ти се, има същото моторче, но с бял циферблат. И не можело ли и на него с бял. А след това Цветелина ми се сърди, че разглезвам децата. Аз отлично зная какво изисква положителното образование, само че имам недостатъци.
– За какво бихте заменил властта и политиката. Не съществува ли по-мечтан живот?
– Имаше, само че за мое страдание и за наслада на хората ГЕРБ стана идея. Стотици хиляди души чакат нещо от нас. Представете си какво голямо отчаяние ще е, в случай че кажа – уморих се, отдръпвам се.
– Какво може да ви изкуши? Виждам, че пушите Cohiba.
– От през днешния ден съм си споделил, че ги понижавам до една пура на седмица. Иначе ме изкушава спортът. Каквото и да става, аз си заделям два часа дневно за спорт.
– Защото ви зарежда с сила или тъй като външният тип е значим?
– Само за тонус. Външният тип няма значение. Имало е президенти-инвалиди, които са останали в историята. Освен това съм малко фанатик на тематика футбол. Дори по време на предизборната акция всички сбирки по градовете приключваха в 21 ч., тъй като всеки естествен мъж по това време би трябвало да отиде да гледа Шампионската лига.
– Какво е отношението ви към хомосексуалистите?
– Не ги одобрявам, само че това е демокрацията. Всеки има право да живее както откри за добре.
– Какво може да ви нарани?
– Мразя тези, които изопачават истини, които лъжат.
– Влюбчив човек ли сте?
– Вече съм виновен. На 48 години съм, както се споделя и лупанията са ми минали.
– Кой човек ви служи за образец?
– Аз умея да прослушвам и да се изучавам. От всеки – от чистача до премиера. А в кабинета съм си поставил портретите на Левски и Ботев. Това са титаните и добре, че ги има, тъй като българите нямат жив воин.
– Сред „ Стоте най-велики българи ” сред първите беше Азис.
– Аз, за разлика от другите политици, се пробвам да приема гласа на народа като главно мерило. Дали на мен и на вас нещо ни харесва или не – няма значение. Има ли ресторант и дискотека в България, където младежите, бъдещето на нацията да не скача, щом пуснат Азис? Щом като хората харесват този тип музика, съобразяваме се с тях. Времето, когато им налагахме какво да слушат, е минало окончателно. Едно време в петък знаехме, че не се гледа телевизия, тъй като дават съветски филм. Сега, когато не ни задължават да гледаме съветски филми, аз ги преоткривам. „ Бялото слънце над пустинята ” е един необикновен филм.
– Само със спорт ли почивате? Нямате ли и други „ извънкласни ” занимания?
– Цветелина доста чете, тя във всяка чанта има по една брошура. Като тръгнем нанякъде, тя си носи по три-четири книжки. Най-различни, не помня доста имена. Чак да й се чудиш – не гледа мач, а чете книжки и ме нервира. Покрай нея и аз чета, само че съм зависещ на нейния усет.
– Лесен темперамент ли сте? Какви тресчици имате за дялкане?
– Всеки ден се трансформирам, тъй като откривам в какво съм сбъркал през вчерашния ден. Опитвам се да не се запалвам толкоз елементарно, да не отвръщам бурно на несправедливостите, да разграничавам умисъла да ме уязвят от вярната рецензия.
Виж още:
