В България кипи тотална война
„ Боят се обръща на гибел и на щик “. От гадност на всички против всички клетата ни територия мина към открита институционална война на всички фронтове. Изкушавам се да продължа паралела с „ Опълченците на Шипка “, където дейците на дълбоката страна, отбраняващи съветските позиции у нас, изкомандваха „ Грабвайте телата! “ Но май не е толкоз просто – бият се в действителност всички против всички.
Висш съдебен съвет сподели същинското си изтощение
Да почнем с Гешев, зарязан от политическите си другари, който стартира да бълва отрова във всички направления – от София до Брюксел. Дали е толкоз малоумен, та не схваща, че с поисканите внезапно пет депутатски имунитета се уличава самичък за това, че е прикривал хипотетични закононарушения? Или пък е бил задействан от неразбираеми за публиката сили като институционално камикадзе? Във всеки случай резултатът от детонацията на тази човешка бомба е цялостен срив на доверието във ненадейно задействания (пак от неразбираеми сили) Висш правосъден съвет, който ни направи очевидци на същинска веселба.
В безсилието си да ни отърве със съществени претекстове от господин Гешев, той стигна до полемики за психическото му положение, анкети измежду феновете на Българска национална телевизия за това дали хората мислят за политиците същото като основния прокурор и даже до лингвистична експертиза дали метафората „ отпадък “ имала единствено отрицателна конотация. Кой би гледал съществено на тази институция оттук насетне, не знам. Експертите са единомислещи, че този ВСС не бива да излъчва новия основен прокурор, само че преучредяването на тази значима институция надали ще стане по кротичък път.
Тоталната война на Радев против новото държавно управление
Тотална война поведе президентът Радев, който май също би трябвало да обсъждаме от позиция на психическите положения. След проблематичното си държание при връчването на втория мандат, той потегли в действителна офанзива: незабавно отдръпна заместник-министрите, след това и регионалните шефове, които беше назначил. Ще кажете – ами по този начин се улеснява новото държавно управление, което така и така ще ги сменя. Точно противоположното. Държавният глава прави всичко допустимо да саботира предаването на властта в ръцете на постоянното държавно управление – т.е. президентът разрушава страната. Вероятно си мисли, че реализира някакви дивиденти за упования си политически план след Новата левица или Има Такъв Народ.
Очаквам да почне да бави подписването на разнообразни укази като уволняването на Гешев или назначението на служби, посланици и за каквото още дава отговор. При прекомерно огромно изостряне на този спор не е изключено новото парламентарно болшинство да му поореже пълномощията, като най-крайният вид би бил преосмислянето на служебните държавни управления или даже импийчмънт. На война като на война!
Атаките на „ Възраждане “
Не съм сигурен, че „ Възраждане “ е под контрола на президента, нито че са артикул на ГЕРБ, въпреки да си взаимодействат тактически в една или друга обстановка. Новото при тях е, че излязоха на улицата. Дълго се чудехме дали да ги назоваваме фашисти; сякаш стартира да се постанова терминът нео-нацисти. Нацисти – тъй като се отдадоха на директно принуждение – както в Народното събрание, където желаят да не разрешават на депутати да приказват, по този начин и с нападения над бирарии (биреният пуч на Костадинов?) и киносалони. (Да кажа единствено, че във кино лентата „ Близо “ не се приказва за секс сред деца, а за съдбовните последствия от хомофобските съмнения против двама приятели). Нео – тъй като за благополучие не става дума за всеобщи придвижвания като през 1930-те години, а за хулигански акции, които основно зареждат жуженето на обществените мрежи.
Дали ръководещите ще имат силата в този сложен миг да наложат по-строги ограничения върху сходни прояви? Боя се да не решат, че тия кавги на „ Възраждане “ отблъскват умерените българи и подкопават известността им. Ще е неточност, тъй като този цифров нео-нацизъм стартира незабелязано да подменя упоменатата българска сдържаност.
Петата колона остава дейна
По съветската тематика се писа задоволително. Във всеки случай тази година войната влиза в доста решителна фаза и петата колона в България е под цялостна бойна подготвеност. Няма да има ден без подправени вести, без заклинания за националния суверенитет, подарен ни от дядо Иван, без недоволства от тегобите, които ни носят украинските бежанци или жито. Може ли да се вкара малко здрав разсъдък в общественото говорене? В този миг явно не, прекалено много фронтове станаха. Кой да се занимава със Съвет за електронни медии, с Българска национална телевизия, с инспекция на обстоятелствата и въобще с осведомителна политика. Май ще оставим работата в ръцете на смелите украински бойци, които на дело да опровергаят българските рашисти.
Вътре в ротационната коалиция също се появяват пукнатини, за момента най-много словесни. Говорители като Добрев, Атанасова, Биков не пропущат да ни напомнят, че са заложили на неуспеха, сходно на тези смели финансисти, които влагат във вероятен срив на борсата. Кой с кого се е хванал за гушата можем единствено да гадаем. Преди време страната се въртеше към триото Борисов – Пеевски – Цветанов, където внезапно двамата се скараха с третия. Сега сме очевидци на война в една друга тройка: Борисов – Пеевски – Гешев, само че дали са двама против един, на мен не ми е ясно. И каква е тук ролята на Европа, може би представлявана от г-жа Габриел? С кого играе Радев? Или сме в режим всеки е против всеки?
Моралисти против реалполитици
В реформаторския лагер пък настана тежка борба сред моралисти и реалполитици. Моралистите са разочаровани от грозния компромис с ГЕРБ, късат ризи във Фейса, че повече няма да им гласоподават, а както знаем, всяко извънредно мнение притегля интереса на медиите – и те радикализират рецензиите си, а медиите ги канят още повече. Има и доста почтени наблюдаващи, които се усещат длъжни, без всевъзможни 100 дни толеранс, да стартират с предварителни рецензии против новото ръководство. Което от професионална позиция, несъмнено, е вярно, само че от реалполитическа наклонява мощно везните в посока на президентските саботажи, неофашистките провокации и димките на кафявите медии.
Дали пък ПП-ДБ няма да завоюват от компромиса
Основен мотив, както нормално, е социологическият популизъм: на идващите избори в България ПП-ДБ щели да изгубят електорат поради компромиса. Откъде пък знаят, че няма да завоюват електорат поради укротената инфлация, обновените през юли пенсии и отстранения по новите правила Гешев? Ами отново психическо положение – мощно и почтено звучиш, когато критикуваш същински гневно. Когато изкажеш някаква умерена вяра, на часа ще те заподозрат, че някой ти заплаща. Тоталната война се е трансформирала в поръчител за истината – воювайте, с цел да ви имат вяра!
Вижте, няма друга гаранция за демократичността на едно общество, с изключение на мирното предаване на властта от едните на другите. Принципът „ след мен потоп “ е от митологията – там в действителност се очиства Земята от всякакви морални несгоди, само че измират съвсем всички и аз крещя да не прибягваме до сходни ограничения.
Коментарът на проф. Ивайло Дичев е оповестен в „ „.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Висш съдебен съвет сподели същинското си изтощение
Да почнем с Гешев, зарязан от политическите си другари, който стартира да бълва отрова във всички направления – от София до Брюксел. Дали е толкоз малоумен, та не схваща, че с поисканите внезапно пет депутатски имунитета се уличава самичък за това, че е прикривал хипотетични закононарушения? Или пък е бил задействан от неразбираеми за публиката сили като институционално камикадзе? Във всеки случай резултатът от детонацията на тази човешка бомба е цялостен срив на доверието във ненадейно задействания (пак от неразбираеми сили) Висш правосъден съвет, който ни направи очевидци на същинска веселба.
В безсилието си да ни отърве със съществени претекстове от господин Гешев, той стигна до полемики за психическото му положение, анкети измежду феновете на Българска национална телевизия за това дали хората мислят за политиците същото като основния прокурор и даже до лингвистична експертиза дали метафората „ отпадък “ имала единствено отрицателна конотация. Кой би гледал съществено на тази институция оттук насетне, не знам. Експертите са единомислещи, че този ВСС не бива да излъчва новия основен прокурор, само че преучредяването на тази значима институция надали ще стане по кротичък път.
Тоталната война на Радев против новото държавно управление
Тотална война поведе президентът Радев, който май също би трябвало да обсъждаме от позиция на психическите положения. След проблематичното си държание при връчването на втория мандат, той потегли в действителна офанзива: незабавно отдръпна заместник-министрите, след това и регионалните шефове, които беше назначил. Ще кажете – ами по този начин се улеснява новото държавно управление, което така и така ще ги сменя. Точно противоположното. Държавният глава прави всичко допустимо да саботира предаването на властта в ръцете на постоянното държавно управление – т.е. президентът разрушава страната. Вероятно си мисли, че реализира някакви дивиденти за упования си политически план след Новата левица или Има Такъв Народ.
Очаквам да почне да бави подписването на разнообразни укази като уволняването на Гешев или назначението на служби, посланици и за каквото още дава отговор. При прекомерно огромно изостряне на този спор не е изключено новото парламентарно болшинство да му поореже пълномощията, като най-крайният вид би бил преосмислянето на служебните държавни управления или даже импийчмънт. На война като на война!
Атаките на „ Възраждане “
Не съм сигурен, че „ Възраждане “ е под контрола на президента, нито че са артикул на ГЕРБ, въпреки да си взаимодействат тактически в една или друга обстановка. Новото при тях е, че излязоха на улицата. Дълго се чудехме дали да ги назоваваме фашисти; сякаш стартира да се постанова терминът нео-нацисти. Нацисти – тъй като се отдадоха на директно принуждение – както в Народното събрание, където желаят да не разрешават на депутати да приказват, по този начин и с нападения над бирарии (биреният пуч на Костадинов?) и киносалони. (Да кажа единствено, че във кино лентата „ Близо “ не се приказва за секс сред деца, а за съдбовните последствия от хомофобските съмнения против двама приятели). Нео – тъй като за благополучие не става дума за всеобщи придвижвания като през 1930-те години, а за хулигански акции, които основно зареждат жуженето на обществените мрежи.
Дали ръководещите ще имат силата в този сложен миг да наложат по-строги ограничения върху сходни прояви? Боя се да не решат, че тия кавги на „ Възраждане “ отблъскват умерените българи и подкопават известността им. Ще е неточност, тъй като този цифров нео-нацизъм стартира незабелязано да подменя упоменатата българска сдържаност.
Петата колона остава дейна
По съветската тематика се писа задоволително. Във всеки случай тази година войната влиза в доста решителна фаза и петата колона в България е под цялостна бойна подготвеност. Няма да има ден без подправени вести, без заклинания за националния суверенитет, подарен ни от дядо Иван, без недоволства от тегобите, които ни носят украинските бежанци или жито. Може ли да се вкара малко здрав разсъдък в общественото говорене? В този миг явно не, прекалено много фронтове станаха. Кой да се занимава със Съвет за електронни медии, с Българска национална телевизия, с инспекция на обстоятелствата и въобще с осведомителна политика. Май ще оставим работата в ръцете на смелите украински бойци, които на дело да опровергаят българските рашисти.
Вътре в ротационната коалиция също се появяват пукнатини, за момента най-много словесни. Говорители като Добрев, Атанасова, Биков не пропущат да ни напомнят, че са заложили на неуспеха, сходно на тези смели финансисти, които влагат във вероятен срив на борсата. Кой с кого се е хванал за гушата можем единствено да гадаем. Преди време страната се въртеше към триото Борисов – Пеевски – Цветанов, където внезапно двамата се скараха с третия. Сега сме очевидци на война в една друга тройка: Борисов – Пеевски – Гешев, само че дали са двама против един, на мен не ми е ясно. И каква е тук ролята на Европа, може би представлявана от г-жа Габриел? С кого играе Радев? Или сме в режим всеки е против всеки?
Моралисти против реалполитици
В реформаторския лагер пък настана тежка борба сред моралисти и реалполитици. Моралистите са разочаровани от грозния компромис с ГЕРБ, късат ризи във Фейса, че повече няма да им гласоподават, а както знаем, всяко извънредно мнение притегля интереса на медиите – и те радикализират рецензиите си, а медиите ги канят още повече. Има и доста почтени наблюдаващи, които се усещат длъжни, без всевъзможни 100 дни толеранс, да стартират с предварителни рецензии против новото ръководство. Което от професионална позиция, несъмнено, е вярно, само че от реалполитическа наклонява мощно везните в посока на президентските саботажи, неофашистките провокации и димките на кафявите медии.
Дали пък ПП-ДБ няма да завоюват от компромиса
Основен мотив, както нормално, е социологическият популизъм: на идващите избори в България ПП-ДБ щели да изгубят електорат поради компромиса. Откъде пък знаят, че няма да завоюват електорат поради укротената инфлация, обновените през юли пенсии и отстранения по новите правила Гешев? Ами отново психическо положение – мощно и почтено звучиш, когато критикуваш същински гневно. Когато изкажеш някаква умерена вяра, на часа ще те заподозрат, че някой ти заплаща. Тоталната война се е трансформирала в поръчител за истината – воювайте, с цел да ви имат вяра!
Вижте, няма друга гаранция за демократичността на едно общество, с изключение на мирното предаване на властта от едните на другите. Принципът „ след мен потоп “ е от митологията – там в действителност се очиства Земята от всякакви морални несгоди, само че измират съвсем всички и аз крещя да не прибягваме до сходни ограничения.
Коментарът на проф. Ивайло Дичев е оповестен в „ „.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ