Боксът в цифри – една красива трагедия за милиони долари
Боят с пестници, както го разказва Омир в своята „ Илиада “ е антично занятие, което и до през днешния ден притегля милиони фенове. Той е недопечен и безчовечен за хората, които го гледат за първи път, само че даже и в размяната на юмруците има просвета, тактичност и тактика за опознаването на съперника. Почитателите стават очевидци на гладиаторски борби, уредниците прибират милиони долари, а за лекарите остава една доста тежка задача – да създадат този спорт по-безопасен. Причината? Никой не се интересува от някогашните боксьори, за тях най-важният мач стартира едвам в този момент.
Звучи необичайно, само че множеството боксьори знаят ориста си, те одобряват обстоятелството, че в един миг ще бъдат руина, че унищожават тялото си по-бързо, в сравнение с хероинът, само че с тази разлика, че опиатът ще докара до бърз край. Въпреки всичко това, на кръга спортистите се усещат живи, щастливи и по-будни от всеки път. За тъкмо тези резултати приказва Трис Диксън, създател на няколко книги за боксовия свят, в които не пропуща да приказва за хронична травматична енцефалопатия – положение, което се случва в резултат на многочислените удари по главата. Същото се диагностицира доста елементарно – забавена тирада, нелогични двигателни качества, загуба наизуст, внезапна смяна на настроението, меланхолия и още доста други.
Неговият фокус не е толкоз ориентиран към кръга, колкото към боксовите вдовици, като даже те осъзнават, че доста рано ще се разделят с половинките си. Такава е историята с Аарон Прайор, прочут на света като „ Ястребът “. Двукратният международен първенец в лека категория има кариера от близо 14 години на кръга. Печели към 39 от 40-те си борби, в това число и две незабравими против легендата Алексис Аргуельо. Също като Мохамед Али, Прайор стартира да усеща тежестта на кръга в следствие. Умира през 2016 година на 60-годишна възраст, като в последните няколко е забравял името си, губил се е из квартала, пропускал най-обикновени думи и в никакъв случай не бил в въодушевление. За неговата брачна половинка, той е имал държанието на ходещ труп, като че ли душата му го е напуснала от дълго време, оставяйки една руина след себе си. Някои боксьори вземат решение да създадат по-ранното пенсиониране. Такъв е казусът на Тони Джефрис.
На 36 години, той взема решение да остави ръкавиците, да отвори няколко боксови зали в Лос Анджелис и да преподава наученото. Спечелил е бронзов орден от Олимпийските игри през 2008 година и остава непобеден в 10 професионални борби по-късно. Ръцете му не са чак толкоз мощни за по-сериозна кариера и бързо се отхвърля от този спорт през 2011 година Непосредствено след този миг взема решение да направи цялостен обзор на главата си. Статистически видяно, той е удрян сред 40 и 50 хиляди пъти – това не е печатна неточност.
Както самият създател, по този начин и доста лекари, съпроводени с още повече опечалени от спорта, желаят да издигнат тематиката и да трансформират разпоредбите. Пенсионираните спортисти заслужават по-добър живот, а подобен може да има едвам с някои съществени промени. Една от аргументите за липса на съответна реакция е и фактът, че самите боксьори не се интересуват толкоз доста от крайния резултат, за тях е значимо да приберат бързо милионите, вместо да се интересуват от каквото и да било друго. Контактните спортни дисциплини са известни с тези проблеми. Подобни истории могат да се прочетат и за американския футбол, който по правила има много прилики с ръгбито. Историята на Майк Уебстър е доста показателна.
През 70-те години същият печели Супер Боул и е на върха на кариерата си, с цел да може да се срине до нулата и най-после да живее в автомобила си. Днес в този спорт се приказва за отбрана, за по-добри правила и за способ, който да не лишава фенове от удоволствието, само че при боксът няма и диря от сходни хрумвания. Според легендата за синдрома на пияния боксьор, спортните асоциации употребяват един доста остарял теоретичен труд на доктор Харисън Мартленд, който декларира, че въпросното заболяване може да се забележи най-вече и единствено върху посредствените боксьори – написан е през далечната 1928 година и още се счита за величие, въпреки и науката да е направила един доста по-висок скок напред.
С други думи, в случай че някой натрупа милиони от мачове, той е изцяло предпазен и тялото му ще се оправи с хилядите удари. За доста критици, Мохамед Али не е просто звезда на кръга, само че и образец за всичко, което идва след славната кариера. Самият Али ще признае след няколко години, че положението му е разследване от всеки един мач, който е изиграл. Интересен факт е, че даже след гибелта му, фамилията на легендата декларира, че отключването на Паркинсън няма нищо общо с бокса. След като Аарон стартира внезапно да трансформира настроението си, да става по-агресивен с всеки изминат ден, брачната половинка му го води при редица невролози през 1994 година
До този момент „ Ястребът “ е ухилен, витален, рядко повишавал звук на някого и постоянно се опитвал да реши проблемите спокойно, безшумно и рационално. След края на кариерата му няма и диря от оня темперамент. При инспекция с ядреномагнитен резонанс, лекарите установяват непрестанно увреждане на темпоралния дял на мозъка – обяснението за внезапните промени. С времето даже се утежнява. Аарон се обърквал, когато някой ставал от масата, с цел да отиде до тоалетната, не разбирал даже функционалностите на отдалеченото, което в миналото употребявал без даже да се замисли. Какво е решението на този толкоз остарял проблем? Образование и запознаване на всеки един ревнив и буен спортист за пътя, по който върви.
По-сериозни и детайлни прегледи, които да наблюдават положението им, както и съществуването на комисия, която да стопира на време кариерата на тези, минали границата на рационалното, в случай че въобще съществува такава. Разбира се, тук идва и другата стигма – чувството за загубата на единственото, в което един човек е добър. Голяма част от боксьорите идват от небогати фамилии и точно юмруците им са златната карта за излизане от блатото. Точно тази цена лишава половината от живота им, само че за по-добрата половина ще открием, че всеки е подготвен да направи немислимото. Тони Джефрис заплаща тъкмо тази цена, неговата кариера стартира на 10-годишна възраст. Първият му нокдаун по време на спаринг е разказан като черна мълния, която подкосява цялото му тяло. След това отваря очи, с цел да види треньорът над него. Мохамед Али също споделя такива истории за черни светкавици в главата си. Това чувство не е непознато, както самият Тони ще опише.
На 12-годишна възраст плаче от болежка, само че това не го стопира да продължи напред в професионалната си кариера. На едно европейско състезание излиза против грък, който даже като дилетант можел да нокаутира своите съперници и на въпросното състезание съумява да смъкна безусловно всички, в това число и Джефрис. При един от тежките удари, Тони усеща, че краката му стават на желе, затваря очите си за малко и когато ги отваря, реферът отброява цифрата 8. Попарен от евентуалната загуба, той се изправя като на автопилот и побеждава, само че даже 20 минути по-късно, когато му дават златния орден, не може да си спомни къде се намира, дали в действителност е победил и какво се случва в този миг. Години по-късно, когато болестта стартира да се усеща, Тони не може да познае брачната половинка си по телефона.
Нека обаче поговорим за цифрите. Боксьорът споделя, че има зад тила си 106 аматьорски мача, като всеки от тях е по четири рунда приблизително. Общо това прави 424 рунда. Средната стойност на рунд е към 7 удара в главата. Общият брой прави 2698 удара в цялата му кариера. За всяка една намира се вършат към 10 спаринга, като там рундовете са по 6, затова 6360 и като прибавим 7-те удара в главата – общият брой е 44 520. Понеже приказваме за междинни стойности, дилетантът взема решение, че цифрата е сред 40 и 50 хиляди. Без значение дали играе професионален или аматьорски мач, спортистът признава, че след всеки спаринг започва да усеща разцепващото главоболие.
До 12-годишна възраст е ударен повече от 4000 пъти в главата, а нормално до 14-годишна възраст самият мозък се развива. На 31-годишна възраст, Тони отива при експерт, който след обширен обзор декларира, че главата му е наред, само че предлага срещите да бъдат по-чести, тъй като измененията настъпват ненадейно и се отразяват фрапантно в следствие. Самодисциплината оказва помощ, Джефрис не е пил алкохол, храни се здравословно, поддържа режим и се стреми да бъде във всички правила, единственият въпрос е: дали това в действителност ще помогне?
Повечето пострадвания не идват от самия мач, а от спарингите. Около 99% от боксьорите излизат с леко разтърсване и други вреди за официалния мач, преди този момент са изтезавали тялото си задоволително грубо. Дори и на този стадий има специалисти, които виждат най-различни разновидности за предварителна защита. Един подобен е вярната категория, забраняването на алкохола, както и всички спомагателни медицински средства за подобряването на формата. Един добър образец за всички позитивни практики е Флойд Мейуедър Джуниър. Боксьорът демонстрира висока отговорност и може да се похвали като човек, който в никакъв случай не излиза от форма, не употребява алкохол и най-важното – прави допустимо по-малко спаринг срещи от своите сътрудници. Може би тъкмо това му разрешава да остане толкоз дълго време във форма, а може би е толкоз добър, приема се и комбиниране сред двете. За изненада на мнозина, различен подобен образец е Джордж Форман.
Макар и да изгуби прословутата борба в Заир против Мохамед Али, същият съумя да стане в първенец още веднъж освен това на 45-годишна възраст, което до този миг го прави един от най-успешните възрастни боксьори. Последната добра концепция е лекарите да стартират да се намесват доста по-рано в една среща. Те имат правото да стопират мачове, когато виждат, че един боксьор няма държанието и опцията да се пази. Това обаче е проблем, тъй като знаем и главната процедура, в случай че един доктор скапе удоволствието на милиони, той няма да бъде поканен още веднъж на кръга. Не е мъчно да забележим какво се случи в мача сред Тайсън Фюри и Дионтей Уайлдър.
Един прецизен и яростен удар го сложи в безпомощно положение, камерите уловиха кървящото ухо – един доста стеснителен белег в медицината, само че все пак боксьорите продължиха да се борят още малко, поставяйки под риск левиатана. Със сигурност това е спорт с милиони фенове, само че професионалният бокс може да се счита за един доста сериозен проблем, който в следствие ще сложи мнозина под риск.
