Синът на Милен Цветков: Протестите са знак, че промяната е възможна, ако хората не се отказват да бъдат активни и ангажирани
Боян изживя своите първи митинги, той беше измежду 150 000 души на площада
Неговият татко е знак на свободната публицистика в демократична България.
Филмът за него описа за същински острите му въпроси във времена на полусвобода – като моментът, в който като студент в навечерието на измененията в България пита Франсоа Митеран пред Тодор Живков какво мисли за старите диктатори, които не желаят да пуснат кокала. Милен Цветков беше постоянно неуместен за властимащите.
Беше свободен човек през целия си път. Неговият наследник Боян Цветков гледа вести от дребен, а през миналите няколко седмици изживя своите първи митинги. Той беше измежду 150 000 души на площада, заведе го майка му, а той беше там, тъй като има вяра, че там му е мястото. Боян Цветков по своя личен път в „ Историите на Мария Йотова “.
Синът на журналиста Милен Цветков – Боян, споделя в рубриката „ Историите на Мария Йотова “ по Нова за смелостта да задаваш неуместни въпроси, за първия си огромен митинг и за това по какъв начин младежите могат да бъдат мотор на смяната в България.
Боян се показва като елементарен седмокласник от София – с учебно заведение, другари и разходки с кучето си Грейс. Животът му е изпълнен с типичните за възрастта грижи, само че и с чувство за социална отговорност, която идва естествено – посредством образеца на татко му.
Като по-малък Боян интензивно е следял новините, повлиян от интереса на Милен Цветков към публичните процеси. Днес, въпреки тинейджърските ползи да взимат превес, той ясно осъзнава смисъла на митингите като форма на гражданска позиция.
За него присъединяване в митинг е не просто наличие, а прекарване – чувство за общественост, сила и вяра. Боян споделя, че майка му го е завела на митинг, с цел да види със личните си очи, че смяната е допустима и че хората, които могат да я създадат, са самите жители. Атмосферата на митинга, съгласно него, е мощно положителна и вдъхновяваща – доказателство, че когато хората се обединят, могат да окажат действителен напън върху властта.
Младият Боян приказва намерено за проблемите на страната – неравенството, корупцията и чувството за неправда. Според него разликата с други страни е в това, че у нас корупцията е забележима и доказуема, само че постоянно остава без последици.
Въпреки това той има вяра, че обединяването на жителите може да промени метода, по който страната действа. „ Когато протестираш и се бориш за нещо, имаш късмет да успееш “, споделя Боян. За него силата на множеството е знак за вяра и убеденост, че смяната е допустима, в случай че хората не се отхвърлят да бъдат дейни и ангажирани.
Историята на Боян Цветков е роман за приемствеността сред поколенията – от смелия въпрос на Милен Цветков през 1989 година до гласа на едно 13-годишно момче, което има вяра, че гражданската интензивност има смисъл. Един персонален и мощен взор към вярата, свободата и отговорността да бъдеш част от обществото.
