Боян Чуков: Румен Радев се опитва да изземе инициативата от Кирил Петков във външната политика
Боян Чуков, Facebook
Все по-отчетливо се следи разширяващата се цепнатина сред Дондуков-1 и Дондуков-2. Преди визитата на Кирил Петков в РСМ президентът Румен Радев свика КСНС. По този метод той се разграничи от него и сложи пред премиера ограничаващи „ червени линии “, които непознати анализатори дефинираха като „ размити “ спрямо предходните.
На повърхността всичко бе умерено, патриотично, познато и успокояващо, само че се появи подводно „ мъртво течение “.
Първи Георги Първанов, а след него и Георги Марков показаха, че след КСНС изчезна понятието „ обща история “. След това „ етническите българи “ станаха „ македонски българи “, а това не са напълно безобидни полутонове, както видяха в непознатия медиен запас BalkanInsight и откриха поява на разнопосочност сред Кирил Петков и Румен Радев.
Не е комплицирано да се долови началото на борба за превъзходство сред министър председател и президент, борба за власт.
Посещението в Скопие на Кирил Петков в учредителен и политически проект бе гръмък неуспех. Колкото и някои да се пробват да намерят в прибързаната аудиенция нещо симпатично.
Гръцки медии изрекоха подозрение, че новият северомакедонски министър председател Димитър Ковачевски ще изкара до дъно своя мандат. Намек, че договарянията с него не могат да решат устойчиво несъгласията сред Скопие и София. Отделно огромните западни медии не демонстрираха интерес към визитата на Кирил Петков в Скопие.
По-лошо. Балканските медии останаха индеферентни към българо-северомакедонската среща. Нямаше нищо значително (никакви анализи) по тематиката в по-сериозните хърватски, сръбски, косовски и албански медии. Президентът Стево Пендаровски благоволи да отсрочи преди визитата на Кирил Петков плануваната от него среща с ОМО „ Илинден “.
От своя страна Румен Радев даде снизходителна оценка на визитата на премиера в Скопие: „ Има положителни сигнали от визитата в районен съд Македония, само че да не забравяме главните проблеми “. Дешифрирано, това значи, че нищо не е решено, а има единствено „ положителни сигнали “.
Македонците бързо доловиха „ скърцането “ сред Румен Радев и Кирил Петков. Стево Пендаровски незабавно позвъни на нашия президент „ да обсъдят идна негова публична аудиенция в България “. Всичко това, преди да са изстинали моторите на държавния аероплан, кацнал от Скопие, наподобява като косвена оценка за свършеното от Кирил Петков в РСМ.
Наблюдаваме явна конкуренция сред министър председател и президент във външната политика.
Румен Радев се пробва да изземе самодейността от Кирил Петков.
Не е рационално и е неефикасно неотложно след визитата на Кирил Петков в Скопие Стево Пендаровски да дойде на публично посещаване у нас. Засилва се нездравословното чувство за „ кой е по-по-най “ сред Дондуков-1 и Дондуков-2, вместо планувана и съгласувана дълготрайна политика сред българските институции във връзка с РСМ.
Прибързано е и неподготвеното взаимно съвещание на 25 януари на двете държавни управления. За сполучливо сходно мероприятие софтуерното време за подготовка е от порядъка на два месеца. При изискване, че в нея вземат участие интензивно посланиците на двете страни в София и Скопие. Уточнява се дневния ред, съгласуват се позиции, договарят се протоколни елементи и голям брой други сходни.
В нашата столица няма дипломат от много време на РСМ. Липсата има смущаващо алегорично значение.
Историята с динамизирането на българо-северомакедонския разговор наподобява на конкуренцията сред Румен Радев и Бойко Борисов във връзка с българо-руските връзки. И двамата се прескачаха преди време в Москва безусловно безуспешно.
Смущаващо бе, че Румен Радев не можа да се раздели с армейските си пориви „ Атака, на нож! “ в връзките си с Бойко Борисов.
Сега потегля по същия път по отношение на Кирил Петков. Но и в двата случая става въпрос за връзки сред министерски съвет и президентство, все български институции. Не става въпрос за персонални връзки. Бойко Борисов, че не е цвете за мирисане, е ясно, само че беше министър председател на България.
Накрая нещо, което е малко настрана от тематиката „ Македония “. Премиерът Кирил Петков в своите харвардски одежди е допустимо най-хубавата реклама за качеството на образование в българските висши образователни заведения.
Този потвърден към този момент факт може да послужи за утешение на множеството българи, които нямат финансови благоприятни условия да пратят своите деца и внуци да се учат в Харвард. И освен там. Българските преподаватели не са по-лоши от своите харвардски сътрудници!
Все по-отчетливо се следи разширяващата се цепнатина сред Дондуков-1 и Дондуков-2. Преди визитата на Кирил Петков в РСМ президентът Румен Радев свика КСНС. По този метод той се разграничи от него и сложи пред премиера ограничаващи „ червени линии “, които непознати анализатори дефинираха като „ размити “ спрямо предходните.
На повърхността всичко бе умерено, патриотично, познато и успокояващо, само че се появи подводно „ мъртво течение “.
Първи Георги Първанов, а след него и Георги Марков показаха, че след КСНС изчезна понятието „ обща история “. След това „ етническите българи “ станаха „ македонски българи “, а това не са напълно безобидни полутонове, както видяха в непознатия медиен запас BalkanInsight и откриха поява на разнопосочност сред Кирил Петков и Румен Радев.
Не е комплицирано да се долови началото на борба за превъзходство сред министър председател и президент, борба за власт.
Посещението в Скопие на Кирил Петков в учредителен и политически проект бе гръмък неуспех. Колкото и някои да се пробват да намерят в прибързаната аудиенция нещо симпатично.
Гръцки медии изрекоха подозрение, че новият северомакедонски министър председател Димитър Ковачевски ще изкара до дъно своя мандат. Намек, че договарянията с него не могат да решат устойчиво несъгласията сред Скопие и София. Отделно огромните западни медии не демонстрираха интерес към визитата на Кирил Петков в Скопие.
По-лошо. Балканските медии останаха индеферентни към българо-северомакедонската среща. Нямаше нищо значително (никакви анализи) по тематиката в по-сериозните хърватски, сръбски, косовски и албански медии. Президентът Стево Пендаровски благоволи да отсрочи преди визитата на Кирил Петков плануваната от него среща с ОМО „ Илинден “.
От своя страна Румен Радев даде снизходителна оценка на визитата на премиера в Скопие: „ Има положителни сигнали от визитата в районен съд Македония, само че да не забравяме главните проблеми “. Дешифрирано, това значи, че нищо не е решено, а има единствено „ положителни сигнали “.
Македонците бързо доловиха „ скърцането “ сред Румен Радев и Кирил Петков. Стево Пендаровски незабавно позвъни на нашия президент „ да обсъдят идна негова публична аудиенция в България “. Всичко това, преди да са изстинали моторите на държавния аероплан, кацнал от Скопие, наподобява като косвена оценка за свършеното от Кирил Петков в РСМ.
Наблюдаваме явна конкуренция сред министър председател и президент във външната политика.
Румен Радев се пробва да изземе самодейността от Кирил Петков.
Не е рационално и е неефикасно неотложно след визитата на Кирил Петков в Скопие Стево Пендаровски да дойде на публично посещаване у нас. Засилва се нездравословното чувство за „ кой е по-по-най “ сред Дондуков-1 и Дондуков-2, вместо планувана и съгласувана дълготрайна политика сред българските институции във връзка с РСМ.
Прибързано е и неподготвеното взаимно съвещание на 25 януари на двете държавни управления. За сполучливо сходно мероприятие софтуерното време за подготовка е от порядъка на два месеца. При изискване, че в нея вземат участие интензивно посланиците на двете страни в София и Скопие. Уточнява се дневния ред, съгласуват се позиции, договарят се протоколни елементи и голям брой други сходни.
В нашата столица няма дипломат от много време на РСМ. Липсата има смущаващо алегорично значение.
Историята с динамизирането на българо-северомакедонския разговор наподобява на конкуренцията сред Румен Радев и Бойко Борисов във връзка с българо-руските връзки. И двамата се прескачаха преди време в Москва безусловно безуспешно.
Смущаващо бе, че Румен Радев не можа да се раздели с армейските си пориви „ Атака, на нож! “ в връзките си с Бойко Борисов.
Сега потегля по същия път по отношение на Кирил Петков. Но и в двата случая става въпрос за връзки сред министерски съвет и президентство, все български институции. Не става въпрос за персонални връзки. Бойко Борисов, че не е цвете за мирисане, е ясно, само че беше министър председател на България.
Накрая нещо, което е малко настрана от тематиката „ Македония “. Премиерът Кирил Петков в своите харвардски одежди е допустимо най-хубавата реклама за качеството на образование в българските висши образователни заведения.
Този потвърден към този момент факт може да послужи за утешение на множеството българи, които нямат финансови благоприятни условия да пратят своите деца и внуци да се учат в Харвард. И освен там. Българските преподаватели не са по-лоши от своите харвардски сътрудници!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ