Векът на Анжел Вагенщайн
Боян БОЙЧЕВ
Има персони, които пишат историята. Личности, основаното от които надвишава рамките на времето и пространството, в което живеят. Още повече, когато техният персонален живот обгръща цялостен век от човешката история.
Днес Анжел Вагенщайн отбелязва своята 100-годишнина! Малко са хората, достигнали до тази достолепна възраст. И още по-малко са тези, изпълнили времето си с блестящо наличие. Киносценарист, публицист, журналист, държавник. Хуманист. Убеден и активен болшевик и антифашист. Безкомпромисен герой против преиначаването на историческата истина. Буден и разтревожен разум с изострени сетива за несправедливостите, насилието, духовната мизерия. Бунтар по дух. Каквото и да се каже, ще е несъмнено малко и незадоволително.
Векът на Анжел Вагенщайн...
17 октомври 1922 година е рождената му дата. Но той постоянно споделя, че има два рождени дни. Другият е 9 септември 1944 година - в случай че не е била антифашистката гражданска война, смъртната му присъда е щяла да бъде изпълнена.
Полицейска фотография на Анжел Вагенщайн като ремсист
На 16 години - член на РМС, началник на бойна група. Днес той дефинира това като " най-чистото, най-чудесното, най-пълното с вяра и хоризонти, най-любовното, време, когато ние се обичахме всички, бяхме чудесни, наивни, светли, почтени, никой нищо не искаше за себе си, всеки беше подготвен да даде всичко от себе си за нашата велика фантазия, която ние в този момент даже не можем да формулираме ". После е партизанин, участник в акции. Но нито един път не натиска спусъка на оръжие: " Основната ударна мощ на антифашизма не е въоръженият й формат, а духовна, хуманистична, просветителска. "
През целия си живот се съпротивлява против фашизма. В последните години - против възраждането му у нас и по света. " С фашизма се води война, а за свободата се мре ", декларира Анжел Вагенщайн. Съпротивлява се против капитализма, " тъй като фашизмът е един доста непоносим, само че краткотраен строителен материал на капитализма ". Смята, че сега капитализмът се намира в доста дълбока рецесия, само че и ние, социалистите, се намираме в още по-дълбока, идеологическа рецесия, тъй като не можем да формулираме идеала: " Целите на капитализма са ясни: пари, пари и пари. Кои са нашите цели обаче ние не знаем сега. Никой ясно не ги формулира. " Категоричен е, че неговият блян е социалистически. Думата " обществен " размива понятията, тъй като обществена политика могат да организират, освен това сполучливо, и десни партии.
Член е на Българска комунистическа партия от 1941 година И остава правилен към този момент 81 години, въпреки неведнъж несъгласен с водената политика, неприемащ забравата на идеала. За него всеки опит за социалдемократизация на партията е тежък компромис, който коства бъдещето й. Неговото разбиране е, че " българският служащ е доста по-близък до турския или френския служащ, в сравнение с до българския господар ". Затова и " аленото знаме не е знаме на една партия, то е знаме на едно придвижване за коренна смяна на това, в което живеем и което не ни харесва ".
" Комунизмът е мелодия - споделя Анжел Вагенщайн. - Това е една ария. Човек от време на време не помни думите на песента. Думите - това е нашата стратегия и така нататък Но най-важното е мелодията, тя остава постоянно. Комунизмът е мелодията на една значима ария, на която не всеки път знаем думите и ги бъркаме от време на време. Тази мелодия се нуждае от петолиние и на това петолиние има ключ. Ключът е това, което дефинира хармонията. Този ключ е съвършен. Държат го поети, художници, композитори, духовността. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията! "
Да, в никакъв случай не е стрелял с револвер, тъй като счита, че " изкуството е оръжие ". А с това оръжие стреля безпогрешно.
Още от дребен е обвързван с изкуството. Може би още от момента, когато околните почнали да му викат Джеки. В книгата си " Преди края на света " изяснява по какъв начин е станало това. Воден на кино от своите лели, дребният Анжел гледал няколко пъти именития глух филм " Хлапето " на Чарли Чаплин. Те го оприличили на дребния непослушник Джеки Куган и прякорът си останал до през днешния ден.
Заминава да учи в Московската кино академия ВГИК и става първият чужденец, който я приключва. Още в първи курс написа като семестриална работа сюжета за първия игрален филм на преди малко основаната Българска национална кинематография - " Тревога ", по пиесата на Орлин Василев. От управлението на ВГИК са впечатлени и му оферират да премине от първия в последния, четвърти курс, с цел да си напише дипломната работа. Две години по-късно на Международния кинофестивал в Карлови Вари лентата " Тревога " печели първата от блестящата поредност награди за българското киноизкуство.> Анжел Вагенщайн и Валери Петров, Снимки Личен списък
През 1959 година филмът " Звезди ", който е копродукция сред " Българска кинематография " и ДЕФА, по сюжет на Анжел Вагенщайн и с режисьор Конрад Волф, е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. И остава към този момент единственият български филм с това извънредно отличие на най-авторитетния международен кинофорум.
Анжел Вагенщайн е създател на сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, създадени в девет страни. Пиесите му за възрастни и деца се играят в България и чужбина. Под неговото перо излизат седем книги. Творбите му са издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел, удостоени с влиятелни национални и интернационалните награди. Официално е поканен за член на Американската колегия на писателите.
Днес, на 100 години, Анжел Вагенщайн продължава да поразява с остротата на своя разум, с безкомпромисната си гражданска съвест, с верността към идеала и с елегантното си възприятие за комизъм. Творбите му надвишават времето.
А за нас остава щастието, че живеем във века на Анжел Вагенщайн. > >
Има персони, които пишат историята. Личности, основаното от които надвишава рамките на времето и пространството, в което живеят. Още повече, когато техният персонален живот обгръща цялостен век от човешката история.
Днес Анжел Вагенщайн отбелязва своята 100-годишнина! Малко са хората, достигнали до тази достолепна възраст. И още по-малко са тези, изпълнили времето си с блестящо наличие. Киносценарист, публицист, журналист, държавник. Хуманист. Убеден и активен болшевик и антифашист. Безкомпромисен герой против преиначаването на историческата истина. Буден и разтревожен разум с изострени сетива за несправедливостите, насилието, духовната мизерия. Бунтар по дух. Каквото и да се каже, ще е несъмнено малко и незадоволително.
Векът на Анжел Вагенщайн...
17 октомври 1922 година е рождената му дата. Но той постоянно споделя, че има два рождени дни. Другият е 9 септември 1944 година - в случай че не е била антифашистката гражданска война, смъртната му присъда е щяла да бъде изпълнена.
Полицейска фотография на Анжел Вагенщайн като ремсист
На 16 години - член на РМС, началник на бойна група. Днес той дефинира това като " най-чистото, най-чудесното, най-пълното с вяра и хоризонти, най-любовното, време, когато ние се обичахме всички, бяхме чудесни, наивни, светли, почтени, никой нищо не искаше за себе си, всеки беше подготвен да даде всичко от себе си за нашата велика фантазия, която ние в този момент даже не можем да формулираме ". После е партизанин, участник в акции. Но нито един път не натиска спусъка на оръжие: " Основната ударна мощ на антифашизма не е въоръженият й формат, а духовна, хуманистична, просветителска. "
През целия си живот се съпротивлява против фашизма. В последните години - против възраждането му у нас и по света. " С фашизма се води война, а за свободата се мре ", декларира Анжел Вагенщайн. Съпротивлява се против капитализма, " тъй като фашизмът е един доста непоносим, само че краткотраен строителен материал на капитализма ". Смята, че сега капитализмът се намира в доста дълбока рецесия, само че и ние, социалистите, се намираме в още по-дълбока, идеологическа рецесия, тъй като не можем да формулираме идеала: " Целите на капитализма са ясни: пари, пари и пари. Кои са нашите цели обаче ние не знаем сега. Никой ясно не ги формулира. " Категоричен е, че неговият блян е социалистически. Думата " обществен " размива понятията, тъй като обществена политика могат да организират, освен това сполучливо, и десни партии.
Член е на Българска комунистическа партия от 1941 година И остава правилен към този момент 81 години, въпреки неведнъж несъгласен с водената политика, неприемащ забравата на идеала. За него всеки опит за социалдемократизация на партията е тежък компромис, който коства бъдещето й. Неговото разбиране е, че " българският служащ е доста по-близък до турския или френския служащ, в сравнение с до българския господар ". Затова и " аленото знаме не е знаме на една партия, то е знаме на едно придвижване за коренна смяна на това, в което живеем и което не ни харесва ".
" Комунизмът е мелодия - споделя Анжел Вагенщайн. - Това е една ария. Човек от време на време не помни думите на песента. Думите - това е нашата стратегия и така нататък Но най-важното е мелодията, тя остава постоянно. Комунизмът е мелодията на една значима ария, на която не всеки път знаем думите и ги бъркаме от време на време. Тази мелодия се нуждае от петолиние и на това петолиние има ключ. Ключът е това, което дефинира хармонията. Този ключ е съвършен. Държат го поети, художници, композитори, духовността. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията! "
Да, в никакъв случай не е стрелял с револвер, тъй като счита, че " изкуството е оръжие ". А с това оръжие стреля безпогрешно.
Още от дребен е обвързван с изкуството. Може би още от момента, когато околните почнали да му викат Джеки. В книгата си " Преди края на света " изяснява по какъв начин е станало това. Воден на кино от своите лели, дребният Анжел гледал няколко пъти именития глух филм " Хлапето " на Чарли Чаплин. Те го оприличили на дребния непослушник Джеки Куган и прякорът си останал до през днешния ден.
Заминава да учи в Московската кино академия ВГИК и става първият чужденец, който я приключва. Още в първи курс написа като семестриална работа сюжета за първия игрален филм на преди малко основаната Българска национална кинематография - " Тревога ", по пиесата на Орлин Василев. От управлението на ВГИК са впечатлени и му оферират да премине от първия в последния, четвърти курс, с цел да си напише дипломната работа. Две години по-късно на Международния кинофестивал в Карлови Вари лентата " Тревога " печели първата от блестящата поредност награди за българското киноизкуство.> Анжел Вагенщайн и Валери Петров, Снимки Личен списък
През 1959 година филмът " Звезди ", който е копродукция сред " Българска кинематография " и ДЕФА, по сюжет на Анжел Вагенщайн и с режисьор Конрад Волф, е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. И остава към този момент единственият български филм с това извънредно отличие на най-авторитетния международен кинофорум.
Анжел Вагенщайн е създател на сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, създадени в девет страни. Пиесите му за възрастни и деца се играят в България и чужбина. Под неговото перо излизат седем книги. Творбите му са издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел, удостоени с влиятелни национални и интернационалните награди. Официално е поканен за член на Американската колегия на писателите.
Днес, на 100 години, Анжел Вагенщайн продължава да поразява с остротата на своя разум, с безкомпромисната си гражданска съвест, с верността към идеала и с елегантното си възприятие за комизъм. Творбите му надвишават времето.
А за нас остава щастието, че живеем във века на Анжел Вагенщайн. > >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ