Дългочаканото дете: молитвата, която Бог чува
Боядисвах стената в гаража, а 3-годишната ми щерка рисуваше с тебешири върху бетонния под. Изведнъж тя сподели: „ Така се веселя, че Бог ме е направил моя мама “. Не бях подготвена за нещо сходно и попитах: „ Какво? “ Този път тя произнесе още по-интересна фраза: „ Радвам се, че ти си моята мама от Бог “.
Очите ми се изпълниха със сълзи. После моето малко момиче стартира да се моли: „ Господи, благодаря ти, че ми даде моята обичана мама. И ти благодаря (тази имитация не я разбрах). Благодаря ти за това, че тя постоянно ми подготвя закуска и че през днешния ден ще си създадем тиквени бисквити. Надявам се да ни се получат “.
Посля тя отвори очи и продължи да рисува. „ Кой те научи на всичко това? “ – попитах аз, пробвайки се да преборя буцата, стиснала гърлото ми. Тя беше единствено на три годинки и нямах визия, че в дребното си сърчице е поместила единствено признателност.
Обикновено щерка ни не искаше да се моли на глас, даже когато я поощрявахме със сладки неща. Поразително е, че дребното й сърце може да обитава в себе си повече обич, в сравнение с можех да си показва, а в мислите й са понятия като Бог, обич и признателност.
„ Благодаря ти, Анна – споделих аз, усмихвайки се. — Много се веселя, че Господ ми е изпратил такава щерка “. Бих я прегърнала, в случай че ръцете ми не бяха в багра и сред нас нямаше такова разстояние. Вече мислех, че това е краят на диалога, само че щерка ми зададе още един въпрос…
„ Дълго ли се наложи да ме чакаш, мамо? “ – попита ме Анна. Вече й бях разказвала тази история милион пъти, само че тя искаше да я чуе отново. Приближих се до нея: „ Да, скъпа моя. Молех Бога за детенце още веднъж и още веднъж, само че той дълго не ми го даваше. А след това, когато с татко ти разбрахме, че ти си в корема ми, бяхме безпределно щастливи! “
„ Знаеш ли за какво Бог толкоз дълго не ти е давал дете? “ – попита ме дребната.
„ Не, блага, не зная “ – разсеяно отвърнах аз.
„ А аз зная за какво “ – сподели дъщея ми. „ Защото той е правел мен “.
Погледнах в дълбоките й сини очи, които в този миг просто изглеждаха неземни; къдравите й светли коси пропускаха през себе си слънчевите лъчи. В този миг ми изглеждаше, че тя е на хиляди години.
„ Той е правел мен “ – този отговор ми беше изцяло задоволителен. Ама несъмнено! В това имаше толкоз смисъл! Поглеждайки я в този миг, разбрах, че това дете дълго е спало на гърдите на Бога, като че ли небесата не са желали да я пускат.
Пиша това за всички, които от много време се молят за появяването на дете. Пиша това за тези, които към този момент са изгубили вяра в миналото да си имат бебе. Моля ви, не се отачайвайте, не се сърдете на Бог. Той чува вашите молебствия. Сега той основава вашето дете.
Честно казано, не знам дали ще се появят при вас деца при раждане или при осиновяване. Никой не знае по какъв начин е устроено всичко на небасата, само че може би Бог толквоа дълго не ви дава дете, тъй като твори същинско произведение на изкуството. И някой ден, напълно скоро, вашето дете ще ви каже: „ Бог просто ме е правил доста дълго “. И това ще бъде вашето благополучие. просто го изчакайте.
