Босна и Херцеговина провежда общи избори
Босна и Херцеговина организира общи избори
Общи избори предстоят през днешния ден в Босна и Херцеговина (БиХ) за осми път от оповестяването на независимостта на страната през 1992 година Повече от 3,2 милиона жители на тази балканска страна ще изберат представители в трите равнища на власт, съобщи ТАСС. Ще се избират членове на председателството на БиХ, депутати в Народното събрание, депутати в Камарата на представителите на Народното събрание, депутати в Народното събрание на Република Сръбска, президент и двама вицепрезиденти на районен съд и представители в парламентите на десетте кантона на федерацията БиХ.
Според Централната изборна комисия на БиХ (ЦИК), 72 партии ще вземат участие в изборите, 39 самостоятелни претенденти, а за 500 държавни длъжности ще се състезават 7 500 претенденти.
Президиум на БиХ
Президиума на БиХ, съгласно Конституцията, се състои от трима души - сърбин, хърват и бошняк, избирани по едно и също време за четири години посредством директно гласоподаване. Хърватинът и бошнякът се избират във Федерация Босна и Херцеговина, а сърбинът е избиран в районен съд. Първият ръководител на президиума е този, който завоюва най-вече гласове. След това на всеки осем месеца има ротация. При вземането на решения се ползва правилото на консенсус, като всеки от тримата президенти има право на несъгласие.
Тази година общо 15 души (шест бошняци, пет хървати и четирима сърби) претендират за поста в президентството, което е най-ниският индикатор в цялата история на страната. Според социологическите изследвания Фахрудин Радончич (Съюз за по-добро бъдеще) и Шефик Джаферович (Партия на демократичното действие) имат най-големи шансове да завоюват измежду бошняците. Драган Чович (Хърватска демократична общественост на БиХ) и Диана Зеленика (Хърватска демократична общественост 1990) са любимци измежду хърватите. Най-спрягани измежду сърбите са Милорад Додик (Съюз на самостоятелните социалдемократи) и Младен Иванич (Съюз за победа).
Президент на Република Сръбска
37 претенденти ще се състезават за поста на президент и вицепрезиденти на районен съд. Според анализатори най-големи шансове за победа има сегашния министър-председател на Републиката Желко Цвиянович, който е дясната ръка на сегашния президент Милорад Додик и съставлява партията на Съюза на самостоятелните социалдемократи, както и Вукота Говедарица, който се бори за поста от името на партията Съюз за победа. "
Парламент
Двукамарната парламентарна асамблея на БиХ се състои от Камарата на народите (горната) и Камарата на представителите (долната). Камарата на народите се състои от 15 депутати - пет представители от всяка народност - мюсюлмани и хървати се избират във ФБиХ, а сърбите се избират в районен съд. Камарата на представителите се състои от 42 депутати (14 бошняци и хървати от ФБиХ и 14 сърби от РС). Депутатите се избират от локалните парламенти посредством директно гласоподаване в пропорционална система.
За да влезе в Народното събрание, партията би трябвало да получи повече от 3% от гласовете. Мандатът на двете камари е четири години.
Наблюдатели и изборна интензивност
Сложната система на ръководство постанова необятна мрежа от задгранични наблюдаващи, които ще съставляват както обособени страни, по този начин и интернационалните организации. Много преди изборите в БиХ представители на обособени страни и на първо място Хърватия разкритикуваха управлението на страната, което не промени изборното законодателство. Ръководството на БиХ е упреквано също и за неналичието на прогрес в използването на решението на Европейския съд по правата на индивида на процедура, заради което представителите на дребните националности (преди всичко евреи и цигани) не могат да станат претенденти за социална служба.
Според прогнозите изборната интензивност ще бъде най-ниската от независимостта насам. Малко повече от 40% от популацията е готово да взе участие в изборите. Анализаторите изясняват това с умората на гласоподавателите от едни и същи хора в политиката, както и с еднородността и несменяемостта на политическите стратегии на претендентите.
Държавното устройство на БиХ
Държавната конструкция на БиХ е една от най-сложните в света, тя е построена на правилото на мултиетничеството.
Държавата се състои от два етноса: Мюсюлманско-хърватската федерация на Босна и Херцеговина (ФБиХ - 51% от територията, ситуирана в столицата на БиХ, Сараево) и Република Сръбска (РС, 49% от страната), както и окръг Бръчко. Същевременно страната се ръководи посредством почитан представител на интернационалната общественост (длъжността е основана в сходство с Дейтънското споразумение), който се назначава от управителния комитет на Съвета за използване на мирното съглашение след утвърждение на кандидатурата от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. От март 2009 година този пост се заема от Валентин Инцко (Австрия).
Функциите на президента в БиХ се извършват от групов орган - Президиума на БиХ. Най-висшият федерален законодателен орган е Парламентарната асамблея на БиХ. /БГНЕС
Общи избори предстоят през днешния ден в Босна и Херцеговина (БиХ) за осми път от оповестяването на независимостта на страната през 1992 година Повече от 3,2 милиона жители на тази балканска страна ще изберат представители в трите равнища на власт, съобщи ТАСС. Ще се избират членове на председателството на БиХ, депутати в Народното събрание, депутати в Камарата на представителите на Народното събрание, депутати в Народното събрание на Република Сръбска, президент и двама вицепрезиденти на районен съд и представители в парламентите на десетте кантона на федерацията БиХ.
Според Централната изборна комисия на БиХ (ЦИК), 72 партии ще вземат участие в изборите, 39 самостоятелни претенденти, а за 500 държавни длъжности ще се състезават 7 500 претенденти.
Президиум на БиХ
Президиума на БиХ, съгласно Конституцията, се състои от трима души - сърбин, хърват и бошняк, избирани по едно и също време за четири години посредством директно гласоподаване. Хърватинът и бошнякът се избират във Федерация Босна и Херцеговина, а сърбинът е избиран в районен съд. Първият ръководител на президиума е този, който завоюва най-вече гласове. След това на всеки осем месеца има ротация. При вземането на решения се ползва правилото на консенсус, като всеки от тримата президенти има право на несъгласие.
Тази година общо 15 души (шест бошняци, пет хървати и четирима сърби) претендират за поста в президентството, което е най-ниският индикатор в цялата история на страната. Според социологическите изследвания Фахрудин Радончич (Съюз за по-добро бъдеще) и Шефик Джаферович (Партия на демократичното действие) имат най-големи шансове да завоюват измежду бошняците. Драган Чович (Хърватска демократична общественост на БиХ) и Диана Зеленика (Хърватска демократична общественост 1990) са любимци измежду хърватите. Най-спрягани измежду сърбите са Милорад Додик (Съюз на самостоятелните социалдемократи) и Младен Иванич (Съюз за победа).
Президент на Република Сръбска
37 претенденти ще се състезават за поста на президент и вицепрезиденти на районен съд. Според анализатори най-големи шансове за победа има сегашния министър-председател на Републиката Желко Цвиянович, който е дясната ръка на сегашния президент Милорад Додик и съставлява партията на Съюза на самостоятелните социалдемократи, както и Вукота Говедарица, който се бори за поста от името на партията Съюз за победа. "
Парламент
Двукамарната парламентарна асамблея на БиХ се състои от Камарата на народите (горната) и Камарата на представителите (долната). Камарата на народите се състои от 15 депутати - пет представители от всяка народност - мюсюлмани и хървати се избират във ФБиХ, а сърбите се избират в районен съд. Камарата на представителите се състои от 42 депутати (14 бошняци и хървати от ФБиХ и 14 сърби от РС). Депутатите се избират от локалните парламенти посредством директно гласоподаване в пропорционална система.
За да влезе в Народното събрание, партията би трябвало да получи повече от 3% от гласовете. Мандатът на двете камари е четири години.
Наблюдатели и изборна интензивност
Сложната система на ръководство постанова необятна мрежа от задгранични наблюдаващи, които ще съставляват както обособени страни, по този начин и интернационалните организации. Много преди изборите в БиХ представители на обособени страни и на първо място Хърватия разкритикуваха управлението на страната, което не промени изборното законодателство. Ръководството на БиХ е упреквано също и за неналичието на прогрес в използването на решението на Европейския съд по правата на индивида на процедура, заради което представителите на дребните националности (преди всичко евреи и цигани) не могат да станат претенденти за социална служба.
Според прогнозите изборната интензивност ще бъде най-ниската от независимостта насам. Малко повече от 40% от популацията е готово да взе участие в изборите. Анализаторите изясняват това с умората на гласоподавателите от едни и същи хора в политиката, както и с еднородността и несменяемостта на политическите стратегии на претендентите.
Държавното устройство на БиХ
Държавната конструкция на БиХ е една от най-сложните в света, тя е построена на правилото на мултиетничеството.
Държавата се състои от два етноса: Мюсюлманско-хърватската федерация на Босна и Херцеговина (ФБиХ - 51% от територията, ситуирана в столицата на БиХ, Сараево) и Република Сръбска (РС, 49% от страната), както и окръг Бръчко. Същевременно страната се ръководи посредством почитан представител на интернационалната общественост (длъжността е основана в сходство с Дейтънското споразумение), който се назначава от управителния комитет на Съвета за използване на мирното съглашение след утвърждение на кандидатурата от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. От март 2009 година този пост се заема от Валентин Инцко (Австрия).
Функциите на президента в БиХ се извършват от групов орган - Президиума на БиХ. Най-висшият федерален законодателен орган е Парламентарната асамблея на БиХ. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ