Босилеград на три пъти е жертва на сръбски погроми. Това

Босилеград на три пъти е жертва на сръбски погроми. Това съобщи пред БГНЕС историкът доцент доктор Ангел Джонев, създател на монографията „ Босилеградския разгром 15-16 май 1917 година “.

В Етнографския музей в София взаимно с Културно-информационния център на българите в Босилеград, управителен от Иван Николов, беше показана галерия за трагичните събития отпреди 106 години, която е готова от доцент Джонев. Изложбата е едно от дребното места наизуст, свързани с нещастието, за което персонална заслуга има доцент Джонев.

Историкът акцентира, че Босилеград, който по силата на Ньойския диктат е откъснат от България след края на Първата международна война, на три пъти става жертва на сръбската експанзия.

„ Първият път е през 1885 година, по-късно през 1913 година Последният разгром е от 1917 година Резултатите са унищожаването на имуществото на 317 семейства, убийството на 35 души, разоряването на региона. Щетите, които са нанесени се правят оценка на 2,5 млн. лева “, описа доцент Джонев.

Нападенията против града съответстват със сръбско-българските войни. „ По време не всеки спор Босилеградско е сцена на бойни дейности. Така е по време на Сръбско-българската, Междусъюзническата и Първата международна война. По време на последната сръбска паравоенна групировка, водена от Коста Печанац, прави злодеянието, оставяйки след себе си доста рани, които във времето са освидетелствани от няколко надгробия “, съобщи доцент Джонев.

Той означи, че след третото вероломно нахлуване са останали доста паметни знаци. „ Те са източниците, с помощта на които е направена изложбата. Става дума за документи и фотоси “, посочи историкът.

Той се спря и на злополучната орис на паметните плочи, с които се почитат жертвите на сръбската експанзия.

„ Паметните плочи са две. След опитите да бъдат сложени бяха задържани и престояха в ареста във Владичин хан в Сърбия. След намесата на българския президент Румен Радев бяха преместени от обществения в домакински арест в Българския КИЦ в Босилеград, където се намират и до през днешния ден. Те са в наличност, само че не извършват своята съществена роля да бъдат място наизуст “ , съобщи историкът.

Доц. Джонев акцентира, че тези плочи би трябвало да бъде сложени на видно място в Босилеград. „ Там е мястото на поклонение и смирение, тъй като има осъществено злочинство, а в последващите дейности не се е стигнало нито до смирение, нито до поклонение, а се е стигнало до забвение, до изличаване на паметта “, сподели той. /БГНЕС