Борсовите индекси на най-големите страни в Западна Европа се понижаваха

Борсовите показатели на най-големите страни в Западна Европа се понижаваха във вторник след разпродажби на фондовите пазари в Съединени американски щати и Азия, породени от ескалацията на напрежението в Близкия изток. Друг отрицателен фактор за настроенията на вложителите са нарасналите упования, че Федералният запас на Съединени американски щати (Фед-централната банка на страната) ще поддържа високи лихвени проценти по-дълго от предстоящото, написа Trading Economics. Още по тематиката Финанси 15 апр 2024 Цените на едро в Германия са спаднали с 3% на годишна база през март, заяви статистическата работа на страната. Спадът е регистриран за дванадесети следващ месец. Спрямо февруари, обаче, цените са се повишили с 0.2%, при плануван от анализаторите растеж от 0.1%. От оповестените от статистиката на Обединеното кралство данни стана ясно, че безработицата се е повишила до 4.2% по отношение на 3.9% преди година, до момента в който заплатите без бонусите са се повишили повече от предстоящото, с 6%. „ Последният отчет за работните места е нюансиран, само че подозираме, че множеството политици ще го прочетат като тъмно въз основа на тези данни за заплатите. На маржа, това реалокира циферблата към намаляване на лихвените проценти през август ”, сподели за INBC икономистът за развитите пазари на ING Джеймс Смит. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард сподели във Вашингтон, че в случай че не се сручат огромни разтърсвания, централната банка е на път да понижи лихвените проценти в близко бъдеще. „ Ние просто би трябвало да изградим малко повече доверие в този дезфлационен развой, само че в случай че той се движи съгласно нашите упования, в случай че нямаме огромен потрес в развиването, се насочваме към миг, в който би трябвало да смекчим рестриктивната парична политика “, сподели Лагард пред CNBC във вторник. Лагард взе участие в годишната взаимна среща на МВФ и Световната банка. Миналия четвъртък централната банка на еврозоната резервира високите лихвени проценти за пета поредна среща и даде явен сигнал, че може да стартира да понижава лихвите по време на съвещанието си през юни. И тогава и през днешния ден Лагарад не се ангажира с точна дата за началото на понижаване на главните лихви. До обед общият показател на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се намали с 1.3%, а от националните измерители на „ сините чипове “ с максимален спад беше италианският FTSE MIB (-1.5%), следван от английския FTSE 100 (-1.44%), испанския IBEX 35(-1.40%), немския DAX (-1.3%), френския CAC 40 (-1.2%). До края на сесията низходящият тренд се резервира и всчки показатели затвориха със основни загуби. От таблицата нагоре е видно, че с максимален дневен спад приключи английският измерител FTSE 100, а с най-слабо намаления затвори френският САС 40. Всички браншове и съществени тържища бяха на негативна територия. Акциите на минно-добивните компании изгубиха най-вече (-3,1%), следвани от банките, чийто секторен измерител се намали с 2.6%. Акциите на телекомите регистрираха по-малки загуби (-1%), откакто шведската Ericsson регистрира по-добра от предстоящата облага за първото тримесечие. Цената на акциите на шведския производител на телекомуникационно съоръжение Ericsson , скочиха с 5.6% до обед, поради отметения растеж на облагата, макар записания 15% спад в приходите. Следобед настъпи поврат и бяха изтрити част от утринните загуби. В последна сметка книжата на Ericsson затвориха с сдържан растеж от 1.75%. Акциите на DS Smith спаднаха с 2.2% след новината, че US International Paper Co. е постигнала съглашение за закупуване на английския производител на опаковъчни материали за 5.8 милиарда лири стерлинги (7.22 милиарда долара). Сделката ще бъде изплатена напълно в акции. След завършването й акционерите на DS Smith ще имат 33.7% от обединената компания, а акционерите на International Paper ще имат 66.3%. От спора сред Иран и Израел най-вече пострадаха акциите на най-големите производители на нефт в района, защото цените на петрола продължиха да спадат втори следващ ден, защото се чака стеснен отговор от Израел на невиждано въздушно нахлуване от Иран през уикенда, намалявайки страховете, че Близкият изток е на ръба на по-широка районна война. Очаква се израелският отговор да е ориентиран против иранските военни сили и техните проксита отвън Иран. „ Напрежението е високо и идващите ходове на която и да е от страните е мъчно да се предскажат, само че всички обилни признаци сочат към облекчение на враждебността и въздържаност в кратковременен проект “, сподели Хорхе Леон, старши вицепрезидент на консултантската компания Rystad Energy. Най-много се намали цената на акциите на английската BP Plc (-2.14%), следвана от нидерландската Shell (-1.90%) и френската TotalEnergies (-1.52%). Фючърсите на търгуваният най-много в Европа недопечен нефт Brent с доставка до 30 април затвори със спад от 0.14% до 89.97 $ за барел на стоковата борса в Лондон. Освен това, поевтиняват акциите на автомобилните компании, в това число немските: Bayerische Motoren Werke AG (-2.96%), Mercedes-Benz (-2.14%), Volkswagen Group (-2.14%), Daimler Truck (-2.02%), Porsche Automobil Holding (-1.98%), на италианско-френската Stellantis (-2.98%) и на френската Renault (-3.85%). Сред губещите са и скъпите бумаги на представителите на полупроводниковата промишленост, в това число немската Infineon Technologies (-0.79%), основаната в Швейцария STMicroelectronics (-2.13%), нидерландските ASM International (-0.40%) и ASML Holding (-0.27%). Акциите на производителите на стомана - люксембургската ArcelorMittal и немската Thyssenkrupp изгубиха забележителна стойност - надлежно с 6.90% и 5.80%.