Боровата процесионка прониква и в Северна България, а до 50

Боровата процесионка прониква и в Северна България, а до 50 години ще стигне и Черноморието. Това предвидиха специалисти по време на полемика в Габрово по отношение на разпространяването на токсичната гъсеница в северната част на страната, оповестява Българска национална телевизия.

Видът е рисков за хора и животни поради алергичните реакции, които може да провокира. Той доста добър знак за климатичните промени. Експерти обясниха, че заради изменението на климата вредителят може да прониква и на по-големи надморски височини.

Те показаха, че боровата процесионка е средиземноморски тип, който за първи път е открит в България през 1906 година в региона на София. През 1909 година гъсеницата е записана и в региона на Дупница. Процесионката главно се е срещала в Югозападна България, по-ниските елементи на Рила и Родопите, до към 1350 м надморска височина.

Директорът на Института за гората проф. Георги Георгиев съобщи, че все още типът се среща до към 1500 метра, което е индикация за климатични промени - нещо, което се следи и в други страни. За последните 50-60 години в Италия горната граница на навлизане се е повишила със 100-150 метра от надморската височина.

У нас условия за разпространяване на боровата процесионка има в цялата страна. Специалистите обясниха, че типът устоя 1-2 дни до температура от -25°C.

" Направена е прогноза за разпространяването на боровата процесионка. Билото на Стара планина е сериозна преграда за разпространяването на типа. Процесионката може да проникне в Северна България през Искърския пролом. Прогнозата за разпространяване е от запад на изток и типът се чака да стигне и до черноморското крайбрежие до към 50 години ", обясни Георгиев.

Проникването в региона на Троян, Габрово и Трявна е станало евентуално посредством пеперуди, които биха могли да кацнат на транспортни средства.Проникването в Северна България пък евентуално е станало през Троянския проход.

Популацията на типа е доста комплицирана. Боровата процесионка минава през пет възрасти, в които варира като размер. След третата възраст гъсениците стартират да отделят субстанции, които провокират остри алергични положения при хората. Експертите обаче успокоиха, че у нас няма прочут смъртен случай в резултат на контакт на индивида с типа.

" В страната ни има и други типове, които предизвикват тежки алергии - това са дъбовата процесионка и процесионка, която се развива в най-южните райони на България ", изясни Георгиев.

По негови думи има добра опция за управление на популацията на типа. Слизането на процесионката в почвата може да се ограничи с клопки, които са подобаващи за потребление в обитаеми места.

Експертите показаха, че са проведени проучвания против трите типа, които предизвикват алергии.

Основно битката с процесионката се води при ларвите, гъсеници от първа до трета възраст. Никога до момента при потребление на препарати процесионката не е била 100% унищожена, а е постигана смъртност от 80%. Според специалистите обаче това не значи, че би трябвало да се приключва работата по отнасяне на какавидите в почвата.

Боровата процесионка е молец, а типът дължи името си на характерното напредване на гъсениците в върволица една след друга. Тя нанася сериозните вреди освен на типовете от жанр бор (Pinus), само че власинките на гъсениците са рискови за хората и други бозайници, така като предизвикват мощна алергична реакция поради отделяните парливи отровни субстанции.