Тепърва ще видим колко струват дружелюбните послания на София
" Борисов не може да бъде упрекнат в липса на самочувствие. Още при започване на европредседателството той дава ясно да се разбере, че страната му си е сложила огромни цели ", написа " Шпигел ". Ето още цитати от непознатите медии, показани от " Дойче веле ".
Десетките задгранични публицисти, които бяха в България за старта на европредседателството, тези дни разгласиха своите усещания от чутото и видяното. В началото на публикацията си в " Шпигел " Петер Мюлер написа:
" Не, Бойко Борисов сигурно не може да бъде упрекнат в липса на самочувствие. Още при започване на европредседателството българският министър председател ясно дава да се разбере, че неговата страна си е сложила огромни цели за идните шест месеца. () Борисов, който е някогашен треньор по карате, след рухването на Желязната завеса първо направи кариера с частна охранителна компания, а след това си проби път до върха на българската политика. Сега той не оставя място за никакво подозрение: най-бедната страна в Европейски Съюз желае да употребява шанса, който ѝ дава половингодишното ротационно председателство. В сходство с това водещите български политици се показаха доста проевропейски на срещите си с публицисти от Брюксел. На което Европейски Съюз реагира с облекчение. През миналите месеци ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер непрестанно се пробва да заглади възходящите несъгласия сред Изтока и Запада, в това число и с поканата си към България (и Румъния) да се причислят към еврото. Но проблемите с източноевропейците си остават. ()
" Проевропейско предмостие "
Тепърва ще забележим какъв брой костват отзивчивите послания на София. Защото 10 години след приемането си в Европейски Съюз България към момента е под наблюдаване от страна на Еврокомисията поради трайните си проблеми с корупцията. Напоследък имаше и няколко трагични убийства, както и демонстрации, на които жителите скандираха " Оставка " и " Мафия ". Освен това, както съвсем цяла Източна Европа, България е изправена пред демографска злополука. Статистиката на Организация на обединените нации демонстрира, че на никое място другаде по света популацията не понижава толкоз бързо, колкото в България ", четем в обявата.
" Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " написа на собствен ред, че ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер категорично поддържа желанието на България да влезе в Шенгенското пространство и да одобри общата валута: " За него страната е проевропейско предмостие на източната външна граница на Европейски Съюз и противотежест на опърничавите (от брюкселска гледна точка) Вишеградски страни. "
В обширната публикация става дума още за другите цели на българското председателство, само че и за митингите през миналите седмици. Към края създателят Вернер Муслер написа и за перипетиите към антикорупционния закон: " В България това е позната скица: към този момент от години все се одобряват нови закони и се основават служби или длъжности, които сякаш би трябвало да оказват помощ за понижаване на корупцията. "
Под заглавие " Съмнително лекарство за българските болежки " швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " апропо написа: " България вероятно ще би трябвало още да изчака, до момента в който Брюксел вдигне режима на наблюдаване - същото важи и за влизането в Шенгенското пространство и въвеждането на еврото. Поради всичко това доста българи се усещат като второкласен членове на Европейски Съюз. Но въпреки всичко в допитванията показват мощно доверие в европейските институции, а управлението в София - за разлика примерно от Унгария и Полша - рядко се опълчва на Брюксел. "
" Българите се усещат готови "
В друга обява на същия вестник четем: " България е най-бедната страна в Европейски Съюз и в този смисъл във връзка с благоденствието и конкурентоспособността има да извърви още дълъг път. Гръцката рецесия сподели какво може да се случи, когато една стопански слаба страна бъде подложена на тестване поради разпоредбите на валутния съюз и не може краткотрайно да си помогне посредством обезценка на националната валута. () Вместо обаче да упорства за нерешителност, Юнкер подхранва упоритостите на България. На фона на Брекзит и на напреженията Изток-Запад за Европейски Съюз е доста комфортно България да направи нова стъпка към интеграция. Очевидно политическите цели за следващ път ще надделеят над икономическите подозрения - на правилото " Мижиш и даваш напред ". "
За упоритостите на България да влезе в Шенген и в еврозоната пишат и два немски вестника. Заглавието в " Тагесцайтунг " гласи: " Българите се усещат готови за еврото ", а в " Зюддойче Цайтунг " - " Защо не България? ". В тази публикация апропо четем: " Докато национално-консервативните държавни управления в Полша и в Унгария не щат и да чуят за еврото и поради личните си цели трансформират Европейски Съюз в облик на врага, на източната граница на Евросъюза България може да потвърди, че и там е допустимо нещо такова като евро-въодушевление. Занапред концерните ще би трябвало съществено да си помислят къде тъкмо в Източна Европа желаят да влагат. Могат да избират сред страна като Полша, която погребва върховенството на закона, и България, която безусловно желае да влезе в еврозоната ", показва " Зюддойче Цайтунг ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (85)
Десетките задгранични публицисти, които бяха в България за старта на европредседателството, тези дни разгласиха своите усещания от чутото и видяното. В началото на публикацията си в " Шпигел " Петер Мюлер написа:
" Не, Бойко Борисов сигурно не може да бъде упрекнат в липса на самочувствие. Още при започване на европредседателството българският министър председател ясно дава да се разбере, че неговата страна си е сложила огромни цели за идните шест месеца. () Борисов, който е някогашен треньор по карате, след рухването на Желязната завеса първо направи кариера с частна охранителна компания, а след това си проби път до върха на българската политика. Сега той не оставя място за никакво подозрение: най-бедната страна в Европейски Съюз желае да употребява шанса, който ѝ дава половингодишното ротационно председателство. В сходство с това водещите български политици се показаха доста проевропейски на срещите си с публицисти от Брюксел. На което Европейски Съюз реагира с облекчение. През миналите месеци ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер непрестанно се пробва да заглади възходящите несъгласия сред Изтока и Запада, в това число и с поканата си към България (и Румъния) да се причислят към еврото. Но проблемите с източноевропейците си остават. ()
" Проевропейско предмостие "
Тепърва ще забележим какъв брой костват отзивчивите послания на София. Защото 10 години след приемането си в Европейски Съюз България към момента е под наблюдаване от страна на Еврокомисията поради трайните си проблеми с корупцията. Напоследък имаше и няколко трагични убийства, както и демонстрации, на които жителите скандираха " Оставка " и " Мафия ". Освен това, както съвсем цяла Източна Европа, България е изправена пред демографска злополука. Статистиката на Организация на обединените нации демонстрира, че на никое място другаде по света популацията не понижава толкоз бързо, колкото в България ", четем в обявата.
" Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " написа на собствен ред, че ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер категорично поддържа желанието на България да влезе в Шенгенското пространство и да одобри общата валута: " За него страната е проевропейско предмостие на източната външна граница на Европейски Съюз и противотежест на опърничавите (от брюкселска гледна точка) Вишеградски страни. "
В обширната публикация става дума още за другите цели на българското председателство, само че и за митингите през миналите седмици. Към края създателят Вернер Муслер написа и за перипетиите към антикорупционния закон: " В България това е позната скица: към този момент от години все се одобряват нови закони и се основават служби или длъжности, които сякаш би трябвало да оказват помощ за понижаване на корупцията. "
Под заглавие " Съмнително лекарство за българските болежки " швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " апропо написа: " България вероятно ще би трябвало още да изчака, до момента в който Брюксел вдигне режима на наблюдаване - същото важи и за влизането в Шенгенското пространство и въвеждането на еврото. Поради всичко това доста българи се усещат като второкласен членове на Европейски Съюз. Но въпреки всичко в допитванията показват мощно доверие в европейските институции, а управлението в София - за разлика примерно от Унгария и Полша - рядко се опълчва на Брюксел. "
" Българите се усещат готови "
В друга обява на същия вестник четем: " България е най-бедната страна в Европейски Съюз и в този смисъл във връзка с благоденствието и конкурентоспособността има да извърви още дълъг път. Гръцката рецесия сподели какво може да се случи, когато една стопански слаба страна бъде подложена на тестване поради разпоредбите на валутния съюз и не може краткотрайно да си помогне посредством обезценка на националната валута. () Вместо обаче да упорства за нерешителност, Юнкер подхранва упоритостите на България. На фона на Брекзит и на напреженията Изток-Запад за Европейски Съюз е доста комфортно България да направи нова стъпка към интеграция. Очевидно политическите цели за следващ път ще надделеят над икономическите подозрения - на правилото " Мижиш и даваш напред ". "
За упоритостите на България да влезе в Шенген и в еврозоната пишат и два немски вестника. Заглавието в " Тагесцайтунг " гласи: " Българите се усещат готови за еврото ", а в " Зюддойче Цайтунг " - " Защо не България? ". В тази публикация апропо четем: " Докато национално-консервативните държавни управления в Полша и в Унгария не щат и да чуят за еврото и поради личните си цели трансформират Европейски Съюз в облик на врага, на източната граница на Евросъюза България може да потвърди, че и там е допустимо нещо такова като евро-въодушевление. Занапред концерните ще би трябвало съществено да си помислят къде тъкмо в Източна Европа желаят да влагат. Могат да избират сред страна като Полша, която погребва върховенството на закона, и България, която безусловно желае да влезе в еврозоната ", показва " Зюддойче Цайтунг ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (85)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




